Решение № 7034 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 555/2019 г.

Решение № 7034 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 555/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от К. Петкова от [населено място] чрез пълномощника й адв. П. Велчева против решение № 550 от 14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 789/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлен предявения от нея срещу ОД на МВР – гр. В. Търново иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лв., претърпени в резултат на отменен по съдебен ред като незаконосъобразен Eлектронен фиш Серия К № 1865694 на ОД на МВР – Велико Търново, изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалването на фиша пред Районен съд - Горна Оряховица. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението като издадено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител адв. П. Велчева е депозирана писмена молба, имаща характера на защита по съществото на спора, в която се твърди основателност на касационната жалба, съответно – неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Велико Търново е отхвърлил предявения от К. Петкова иск за сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на отмяната по съдебен ред на Eлектронен фиш Серия К № 1865694 на ОД на МВР – Велико Търново, изразяващи се в сторените в хода на съдебното обжалване по АНД № 156/2018 г. по описа на РС – Горна Оряховица разноски за договорено адвокатско възнаграждение. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Велико Търново, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е неоснователен. Макар въз основа на цитираните по-горе ТП /ТР на ВАС и ВКС по делото да се доказва наличието на първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди – отменен като незаконосъобразен административен акт, съдът е приел, че не се доказва наличието на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ -реално претърпяна вреда от ищеца във връзка с отмяната на eлектронния фиш. Административният съд е установил, че в хода на обжалването на електронния фиш пред районния съд е представено и приложено по АНД № 156/2018 г. единствено пълномощно, удостоверяващо представителната власт на лицето, подписало жалбата с с оглед и евентуално процесуално представителство по н. а. х. д. пред РС-Г. Оряховица, като нито с жалбата, нито след приключване на устните състезания от страна на Петкова е представен договор за правна защита и съдействие или друг документ, удостоверяващ договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът е установил още, че едва в исковото производството пред него е представен договор за правна защита и съдействие № 789500 от 17.01.2018 г. в който е вписана договорена сума за процесуално представителство от 400 лв., заплатена в брой. Заключил е, че представените едва в исковото производство копия от документи не удовлетворяват изискването на закона претендираната вреда да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, тъй като не удостоверяват заплащането на посоченото в договора адвокатско възнаграждение към момента на представеното в рамките на административно-наказателното производство адвокатско пълномощно, т. е. към момента на оказване на правната помощ. По горните съображения административният съд е отхвърлил изцяло исковата претенция като неоснователна, ведно със законните последици от това. Съдебното решение е правилно. При постановяване на атакувания съдебен акт административният съд не е допуснал сочените от касатора нарушения по чл. 146, т. 4 от АПК. Съдът, след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимите материалноправни разпоредби, е стигнал до правни изводи, съответстващи на материалния закон, които настоящата касационна инстанция споделя изцяло. Правилно АС-Велико Търново е заключил, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени на касатора имуществени вреди в размер на 400 лв., резултат от отменен като незаконосъобразен електронен фиш е недоказана, съответно - неоснователна. Не е установен размерът на уговореното по административно-наказателното дело адвокатско възнаграждение, тъй като не се доказва наличието на нито една от двете хипотези на определянето му – договор или процедура по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Не са представени доказателства за реализиране на процедурата по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата по отношение на размера на дължимото адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на цитирания електронен фиш, което изключва възможността съдът сам да определя размера му. От доказателствата по делото е видно, че не са осъществени всички, кумулативно изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - макар да е налице отменено като незаконосъобразно НП, не се доказва реалното плащане на адвокатското възнаграждение в хода на съдебното производство по отмяна му, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално платената сума и отменения електронен фиш. Приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, дава възможност по реда на ЗОДОВ да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползвана адвокатска защита в производство по обжалване на НП, но производството не е безспорно, а исково, в което ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на основателността и размера на претенцията си. Касаторът чрез завереното адвокатско пълномощно установява, че е бил надлежно представляван от адвокат в административно-наказателното производство пред РС- Горна Оряховица. Но пред посоченото съдилище не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. В това производство не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд. Изводът за недоказаност на сторени разноски не се променя от представените в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ договор за правна защита и съдействие № 789500 от 17.01.2018 г. и медицинско направление. За пълното на изложението, настоящата инстанция следва да отбележи, че представянето на договор за правна защита извън рамките на административно-наказателното производство по отмяна НП, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не доказва наличието на реално причинена вреда от отменения с решението в това производство НП, съответно – не води до основателност на претенцията за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По изложените по-горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд