Решение № 190 от 31.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1045/2011 г.

Решение № 190 от 31.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1045/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба от адв. П. С. - защитник на подсъдимия Й. С. Й. срещу решение № 418 от 16.12.2010 г. по внохд № 551/2010 г. на САС, наказателно отделение, I-ви състав. С присъда № 259/06.07.2010 г., постановена по нохд№ 121/10 г., СГС, н. о., 16 с-в е признал подсъдимия Й. С. Й., роден на 24.12.1949 г. в гр. Костинброд, българин, български гражданин, неосъждан, женен, с основно образование и за виновен в това, че на 07.07.2008 г. в гр. София, като водач на МПС-линейка "Форд", с ДК№ СА 27-10 КС, със специален режим на движение, при движение по бул. "Сливница" в посока бул. "П. Владигеров" като независим съпричинител с Б. Е. С. е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Р. Е. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 55, ал. 1, б. "б" НК му наложил наказание "пробация" със следни пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес, с подписване от подсъдимия два пъти седмично при пробационен служител за срок от ШЕСТ месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок ШЕСТ месеца; безвъзмезден труд в полза на обществото-100 часа за срок от една календарна година. На основание чл. 343г HK съдът е лишил подсъдимия Й. С. Й. от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 45 ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия Й. С. Й. да заплати на Е. К. Е. и Д. Г. Е. суми от по 80 000 /осемдесет хиляди/лева, ведно със законна лихва, считано от 07.07.2008 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил гражданската претенция на всеки от гражданските ищци до пълния претендиран размер от по 300 000 лева, като неоснователна. Съдът е осъдил подсъдимия Й. С. Й. да заплати на Е. К. Е. и Д. Г. Е. сумата 500 лева, представляваща разходи за адвокатско възнаграждение и 5 лева за издаване на изпълнителен лист. С присъдата си съдът е осъдил подсъдимия Й. Й. да заплати държавна такса в размер на 6400 лева върху уважените части на гражданските искове, сторените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 2056,20 лева и 15 лева за издаване на изпълнителен лист. С въззивно решение № 418 от 16.12.2010 г. по внохд № 551/2010 г. на САС, н. о, I-ви състав присъдата е потвърдена. Посочени са касационни основания по чл. 348 НПК с искане за оправдаване на подсъдимия или алтернативно за намаляване на присъдените обезщетения. Твърди се, че подсъдимият не е имал видимост вдясно и се е движел с ниска скорост. В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с адв. С., който поддържа жалбата и прави същите доводи и искания. Твърди, че подсъдимият не е извършил престъплението, тъй като ударът бил непредотвратим. Прокурорът от ВКП дава заключение за правилност на въззивното решение и неоснователност на жалбата. Лично се явяват гражданските ищци и частни обвинители Е. К. Е. и Д. Г. Е. заедно с адв. Л. Р., който иска жалбата да се остави без уважение. Твърди, че е с неясно съдържание, а решението на въззивния съд е правилно. В последната си дума подсъдимият моли за справедливо решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД СЪОБРАЗИ ОПЛАКВАНИЯТА В ЖАЛБАТА, ДОВОДИТЕ И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО: Жалбата Е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията са следните: В хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие фактическите обстоятелства от предмета на доказване са изяснени в тяхната пълнота, при спазване изискването на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК, въз основа на надлежно събрани и проверени и оценени съобразно правната и формална логика доказателства и доказателствени средства. Не са нарушени правилата, регламентиращи дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствата. От фактическа страна е установено, че подсъдимият е управлявал автомобила със специален режим на движение с около 40 км/ч при натоварено движение в светлата част на денонощието, при сухо, слънчево време, с отлична видимост. По същото време свид. С. управлявал лек автомобил марка "БМВ", модел 3181, per. № СА 2 97 3 МС по бул. "Панчо Владигеров" с посока от ж. к "Л.", към[жк]със скорост около 50 км/час, като в автомобила бил сам, при работеща музикална уредба. Подсъдимият Й. е навлязъл в кръстовището в срещуположното платно за движение за [населено място], на забранителен (червен) сигнал на светофарната уредба. Свидетелят Борислав приближил кръстовището, преминал покрай спрял от лявата му страна автобус № 42, който изчаквал за ляв завой и навлязъл в кръстовището на зелен сигнал. Тогава възприел идваща от ляво линейка и чул звуковия сигнал. Нямал възможност да спре и поради това навил рязко волана вдясно, насочвайки така автомобила си, за да избегне удар, но на изхода на кръстовището последвал т. н."инициален удар" между управлявания от него автомобил и управлявания от подсъдимия Й. медицински автомобил. Изяснени са скоростите на движение на МПС, участвали в ПТП-около 50 км./час за л. а."БМВ" и 40 км./час за медицинския автомобил, управляван от подсъдимия ( спр. задача № 4 от MATE). Опасната зона за спиране на управлявания от свид. С. автомобил при конкретните пътни условия и скорост на движение 50 км. ч. е била 34.00 метра, като в момента на навлизане на управлявания от подсъдимия медицински автомобил във видимата част на кръстовището на пътното платно, предната част на автомобила "БМВ" е отстояла на около 18-19 метра от мястото на удара. Установено е по експертен път, че от този момент, за свид. С. ударът е бил непредотвратим. Законосъобразно първостепенният съд е приел, а въззивният съд, оценил повторно данните по делото е приел същото, че управлявайки медицинския автомобил в условията на специален режим и възползвайки се от правото на специален режим, подсъдимият е преминал на червен сигнал на светофара. Неоснователно е оплакването на защитата, че подсъдимият Й. не е действал виновно, тъй като не е имал никаква видимост вдясно, поради спрял автобус от градския транспорт. В конкретния случай именно ограничената видимост на пътя го е задължавала да бъде още по-внимателен и да намали още скоростта на медицинския автомобил, за да предотврати сблъсък с евентуално идващ отдясно и зад спрелия автобус автомобил, каквото всъщност е станало. Неоснователен е доводът на защитата, че за подсъдимия Й. е налице изключващо виновността му събитие, а именно - "случайно деяние". Не се подкрепя от данните по делото твърдението на защитата за причината за настъпилото ПТП, която стояла изцяло извън поведението на подсъдимия Й. и на неговите субективни представи и действия. Не се споделя и виждането на защитата, че единствена вина има в поведението на другия независим причинител на ПТП. В правната теория и съдебна практика е изяснено, че деянието е случайно, когато водачът на МПС не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено-опасните последици и обективно каквото и да направи да не е в състояние да ги предотврати. Но тази невъзможност да предвиди и предотврати престъпните последици не следва да се дължи на предходното му собствено виновно неспазване на правилата за движение. Само когато липсват всички елементи на непредпазливата вина, ще е налице "случайно събитие" по см. на чл. 15 НК. ВКС напълно споделя разбирането, че такива изводи, обобщаващи разбирането за наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК са направени в редица решения на ВКС - Р № 318/11.08.1988 г. по н. д. № 315/88 г., III н. о., Р № 720/30.12.91 г. по н. д. № 606/91 г., III н. о. Но данните от механизма на настъпване на конкретното ПТП не сочат на изключващи вината на подсъдимия обстоятелства. Доказано е категорично и еднозначно е възприето, както от състава на СГС, така и от въззивния съд, че подсъдимият Й. Й. е допуснал нарушение на правила за движение, описани в чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДвП, според които "водачът на МПС със специален режим на движение може да преминава при забраняващ сигнал на светофара или да преминава, без да спира, при наличие на пътен знак, който изисква това, но само след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно". Това задължение за безопасно преминаване през кръстовището не е спазено от подсъдимия, тъй като Й. не се е съобразил с нормата на чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДП. Тази правна норма не дава безусловно и абсолютно предимство на водачите на МПС-та със специален режим на движение. Водачите на тези МПС-та, движейки се при условията на специален режим, са длъжни да не създават опасност за останалите участници в движението. Подсъдимият е следвало да се движи с такава скорост, която да му дава възможност да предотврати произшествие с други МПС-та, чиито водачи не са могли да възприемат сигнализацията или не са дали дължимото предимство на автомобила със специален режим на движение. Следва да се изтъкне и обстоятелството, установено по делото, че водачът на другия автомобил - участник в произшествието, не е чул своевременно звуковия сигнал на линейката, защото е слушал музика в автомобила си. Водачът му с поведението си несъмнено също е съпричастен към процесния престъпен резултат. Той в случая е бил длъжен да съобразява не само визуално възприеманите обстоятелства - знаци, маркировка, светлини и др., но и звуковите сигнализации на пътя. Те също имат значение за предприемане на безопасно поведение, в случая. Своевременното възприемане на звуковия сигнал на медицинския автомобил неминуемо би допринесло в много голяма степен за избягване на ПТП. Следователно, изводите на инстанционните съдилища, че констатираните нарушения на правилата за движение са в пряка и непосредствена причинна връзка с причинения резултат са правилни. На основата на всичко изложено по-горе, законосъобразен се явява обобщаващият извод на съда, че действайки по описания начин от обективна и субективна страна подсъдимият Й. Й. е реализирал признаците на престъпление, очертани в чл. 343, ал. 1 б."в" вр. чл. 342, ал. 1 НК. Наложените наказания по вид и размер държат сметка на всички оценени от съда, определящи наказателната отговорност обстоятелства. Законосъобразно при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия е отчетен и факта на независимото съпричиняване на престъпните последици и от водача, участник в ПТП, наред с подсъдимия. За извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание до ШЕСТ години лишаване от свобода. Определеното му наказание е съобразено с нормата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и е справедливо. Гражданските искове са уважени в законосъобразен размер. Безспорно е, че всеки един от гражданските ищци е преживял и преживява болки и страдания вследствие загубата на близък човек, които са оценени по справедливост. Съобразявайки горното и константната практика на съдилищата в тази насока, съобразявайки и принципа в нормата на чл. 52 ЗЗД съдът законосъобразно е приел, че исковете са доказани по основание и размер, в който са присъдени. Въз основа на всичко изложено по-горе не са налице касационни основания за изменяване или отмяна на съдебните актове и съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в настоящият състав