Решение № 4199 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10460/2015 г.

Решение № 4199 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10460/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по касационната жалба на Цветан Драгнев Павлов, чрез адв. Георги Богданов, срещу решение по адм. д. № 1777/2015 г. по описа на Административен съд - София-град. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че не са му допуснати свидетели, с което съществено му е нарушено правото на защита. Неоснователен е доводът на съда и на административния орган, че следва да кандидатства за придобиване на служебно оръжие, тъй като процедурата е по-дълга и скъпа спрямо процедурата по издаване на разрешение за физическо лице. Иска отмяна на решението и уважаване на жалбата, алтернативно връщане за ново разглеждане. Ответната страна началникът на VII Районно управление на СДВР не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съображенията на касатора за притежаване на огнестрелно оръжие са свързани с твърдения за евентуална опасност за живота и здравето на него и семейството му и бъдеща опасност, произтичаща от развиваната от него търговска дейност. Тези обстоятелства не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Позоваването на мотива за осигуряване на личното спокойствие на молителя и осигуряване на превантивни мерки за защита не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да полза оръжие за самозащита. Въз основа на събраните материали по преписката, съдът правилно е счел, че те не сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя и неговото семейство. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение № 4148 по адм. д. № 1777/2015 г. по описа на Административен съд София-град е отхвърлена като неоснователна жалбата на Цветан Павлов срещу отказ за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие № 3382р-1256/06.02.2015 г., издаден от началника на 7-мо РУ-СДВР, на основание чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е подал заявление с вх. № К-250 от 14.01.2015 г. с искане да му бъде издадено разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо огнестрелно оръжие с мотив, че същото му е необходимо за самоохрана. Към заявлението не са приложени надлежни доказателства за конкретна и реална заплаха за лицето, негови близки и имуществото му, липсват и конкретни твърдения в този смисъл. Административният орган е приел, че не са събрани доказателства за основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове необходимостта от издаване на разрешение и отказал да уважи искането. В заявлението на Цветан Драгнев Павлов са посочени обстоятелства свързани с предмета на дейност на управляваното от него търговско дружество - хазартни игри в игрални зали, пренасяне на значителни парични средства в брой и ценни пратки, но не са установени обстоятелства за необходимост от "самоохрана". Съдът приема, че физическите лица не могат да придобиват оръжие за служебни цели, защото за такива цели се предоставя оръжие на физическите и юридическите лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ регламентира получаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси към тях на български граждани, като отново съгласно ал. 3, т. 3 заявителят трябва да посочи основателна причина за издаване на разрешение в случаите на дарение, закупуване и замяна. Следователно във всички хипотези и за придобиване на оръжие и за съхранение и употреба, законодателят изисква основателна причина, като не въвежда законови критерии при извършване на преценката. Коя причина е основателна е предоставено на преценката на административния орган. Анализът на приложимите правни норми води до извода, че в случаите на издаване на разрешение за придобиване на оръжие, законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи доказателства в зависимост от конкретното посочено основание, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на поисканото разрешение. В обжалвания административен акт органът е изложил съображения защо отказва издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, съобразно формираното у него вътрешно убеждение. Преценява и по целесъобразност, което не подлежи на съдебен контрол. Изложени са мотиви по отношение на твърдяната търговска дейност за хазартни игри в игрални зали и по отношение на нуждата за защита на живот, здраве и семейно имущество. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. За служебни цели се използва огнестрелно оръжие, предоставено на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ) за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности, т. е. за отбрана свързана с трудовата дейност. За граждански цели се използва огнестрелно оръжие с определени в ЗОБВВПИ характеристики, предоставено за самоотбрана, ловни, спортни и културни нужди. В хипотезата на чл. 6, ал. 2 от закона разрешението се издава за нужди по занятие, а не по поради наличие на опасност с източник битието на заявителя. Като е обсъдил и двете основания, предвид обстоятелствата посочени в заявлението, административният орган е постановил мотивиран административен акт. В случая, първоинстанционният съд е постановил обосновано и материално законосъобразно решение. Не е установена сериозна, основателна причина за носене от жалбоподателя на огнестрелно оръжие. Липсват данни за непосредствена или потенциална опасност за живота, здравето, имуществото на жалбоподателя и неговото семейство. Обстоятелството, че е издадено разрешение за тип оръжие за ловни цели не означава, че жалбоподателят няма задължение в административното производство започнало по неговото заявление, да докаже наличието на основателна причина за самоохрана, в какъвто смисъл са твърденията. Неоснователен е доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради недопускане до разпит на свидетел. В съдебно заседание на 13.05.2015 г. процесуалният представител на Цветан Павлов е заявил, че прави доказателствено искане за допускане на свидетел за доказване на засилено присъствие на криминогенни елементи в залите за хазартни игри. Съгласно чл. 156, ал. 2 от ГПК в искането за допускане разпит на свидетел страната посочва за кои факти ще бъде разпитван, трите му имена и адреса, когато иска призоваването му. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че обстоятелствата, които ще се доказват, са неотносими към спора. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение