Решение № 3628 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 508/2015 г.

Решение № 3628 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 508/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "ЕА-4" ЕООД, гр. София, с ЕИК 131258747, представлявано от Стойчо Николов Везенков чрез адв. Атанас Черногорски против Решение № 7122/24.11.2014 г., постановено по адм. дело № 10030/2012 г. по описа на Административен съд гр. София, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2031111989/5.03.2012 г., издаден от Антоанета Василева Евстатиева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. София- ИМР Перник, потвърден с решение № 2118/27.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София, при ЦУ на НАП в с. з., чрез пълномощника си юрк. Атанасова излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт № 2031111989/5.03.2012 г., издаден от Антоанета Василева Евстатиева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. София- ИМР Перник, потвърден с решение № 2118/27.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП.

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК.

От обективна страна за безспорно установено съдът е приел, че през ревизирания период дружеството-жалбоподател е регистрирано лице, на което е отказан данъчен кредит в процесния размер на визираните данъчни периоди през 2007 г. 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., както е и увеличен финансовият резултат за тези годишни периоди.

По същество на спора съдът е изложил подробни доводи досежно всеки от процесните доставчици и е приел, че законосъобразно в хода на ревизията е приета липса на реално извършена доставка на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС.

Обжалваното решение е правилно.

Наличието на доставка, (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване(изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на оспорване пред съда на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи на разпределение на доказателствената тежест В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки.

Правилен е изводът за законосъобразност на обжалвания РА, с който на оспорващото дружество "ЕА 4" ЕООД - настоящ касатор - е отказан данъчен кредит в процесния размер на визираните данъчни периоди през 2007 г. 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., както е и увеличен финансовият резултат за тези годишни периоди.

Съдът е изпълнил задълженията по чл. 236, ал. 2 и чл. 202 от ГПК /вр. § 2 от ДР на ДОПК/, като подробно е обсъдил събраните доказателства, в т. ч. и експертното заключение на приетата ССЕ, отчел е и доводите на страните, въз основа на чийто анализ и съпоставяне е извел верен правен извод за нереалност на спорните доставки по издадените фактури за доставки на стоки и услуги от контрагентите на дружеството.

Реалността на доставката е основно изискване за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС. Поради това получателят на доставката следва да докаже нейната реалност с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Следователно, по силата на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК /вр. § 2 от ДР на ДОПК/ доказателствената тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените от изпълнителите му фактури обективират действителни стопански операции. С оглед на това той трябва да притежава и всички необходими документи за получаване на заявените стоки или извършени услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит.

Доказателствата по делото не сочат по изискуемия категоричен начин изпълнение на законовите изисквания за признаване на това субективно право, поради което основателно същото е отказано. Нереалността на доставките обуславя и законосъобразното прилагане на хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, предвид документалната необоснованост на отразените счетоводни разходи по процесните доставки. Поради това правилно е увеличен финансовият резултат за проверяваните годишни периоди.

Следва да се подчертае, че касаторът се домогва чрез формулираните касационни оплаквания да оспори изводите на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което е недопустимо по реда на касационното обжалване. Първоинстанционният съд аргументирано е обсъдил фактите от значение за спорното право, направил е съвкупна преценка на целия събран по делото доказателствен материал при правилно разпределение на доказателствената тежест и съобразяване на доказателствената стойност на документите. Правилно е формулиран основният спорен по делото въпрос по ЗДДС относно липсата на реално извършени доставки по процесните фактури, на който е даден отговор при правилно приложение на материалния закон и обоснована преценка на целия събран доказателствен материал - въз основа на многобройните представени по делото писмени доказателства и приети ССЕ.

Изложените възражения в касационната жалба са изцяло неоснователни, а предложеното интерпретиране на релевантните факти и относимите процесуални правила са погрешни и в противоречие с правилното им тълкуване и прилагане.

I. В частта по ЗДДС.

1. Относно данъчен период: м. 08.2007 г. и м. 10.2007 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 6 720 лв., по 7 броя данъчни фактури, издадени от "Атан Трейдинг" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 102269203. В случая правилно е прието, че не са събрани достатъчно и категорични доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован и ползващ ревизираното лице извод, че доставките от страна на "Атан Трейдинг" ЕООД са осъществени. Върху ревизираното лице, претендиращо правото на данъчен кредит, пада доказателствена тежест да установи наличието на всички предпоставки за неговото възникване и упражняване. В хода на съдебното производство ревизираното лице не е ангажирало доказателства за реалността на доставките - извършени услуги - СМР, ремонтни дейности, почистване. Не са представени договори и анекси, сключени с доставчика, приемо-предавателни протоколи за извършените СМР и ремонтни дейности, количествено-стойностни сметки, не е посочено на кои обекти са извършени същите, въпреки указаната доказателствена тежест не е ангажирана техническа експертиза, която да установи дали действително са извършени сочените СМР и ремонтни дейности, не са представени доказателства за произхода на материалите, вложени в СМР и за чия сметка са били, не са представени доказателства до къде и с какъв транспорт е извозен боклука, не са представени доказателства по какъв начин са доставени и дали са предадени родовоопределените вещи - врати, метални и ламинирани винкели и др., не са представени доказателства за сключени трудови или граждански договор от страна на доставчика с лица във връзка с изпълнението на доставките, не са представени доказателства, че доставчикът е използвал подизпълнители. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки правилно е приел първоинстанционният съд, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаема доставка от доставчика "Атан Трейдинг" ЕООД.

1. Относно данъчен период м. 03.2008 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 2 035,20 лв. по 5 броя данъчни фактури, издадени от "Алди-ко 2007" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 115847739. Процесните фактури са издадени във връзка с доставката на стоки (електро материали и климатици) и услуги (доставка и монтаж на климатици, ремонт и корекция на електро инсталация, СМР). Правилно е приел първоинстанционният съд, че по отношение на родовоопределените вещи - електро материали и климатици не са представени доказателства за тяхната спецификация, поради което не е ясно какви по вид електро материали са доставени и в какво количество, както и не е ясно каква марка и какъв вид климатици са доставени. В случаят няма спор, че предмет на сделките по фактури № 295/17.03.2008 г. и № 297/20.03.2008 г. са родово определени вещи. Собствеността върху тези вещи съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, се прехвърля с тяхното определяне по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени. Вещото лице не е успяло да извърши проверка в счетоводството на доставчика и да даде отговори на следните въпроси: редовно ли е водено счетоводството на доставчика към процесния период, свързана ли е доставката с основния предмет на дейност на същия.

По отношение на фактурираните услуги от "Алди-ко 2007" ЕООД, правилно е прието, че няма представени договори, анекси, приемо-предавателни протоколи за извършените услуги, няма данни къде са доставени и монтирани климатиците, в кой обект е извършен ремонтът и корекцията на електро инсталацията и в какво се изразяват същите, не са представени доказателства за кадрова обезпеченост на доставчика (трудови или граждански договори) или доказателства, че същият е ползвал подизпълнители, не са представени доказателства в кой обект са извършени СМР, не е посочено какви материали са вложени в тях и за чия сметка са били те, как и от кого са доставени, не са представени количествено-стойностни сметки. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки правилно е приел първоинстанционният съд, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаема доставка от доставчика "Алди-ко 2007" ЕООД .

1. Относно данъчен период м. 08.2008 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 3 500 лв., по 2 броя данъчни фактури, издадени от "Строй ремонт инженеринг -63" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 175215516. В конкретния случай предмет на процесните фактури са авансови плащания по договор от 5.08.2008 г. за изграждане на химическа лаборатория за обработка на злато, сребро и платина. В хода на административното производство, така и в хода на съдебното производство, не са представени доказателства за извършено плащане по фактурите, поради което и не е налице първата предпоставка за възникването на право на данъчен кредит по авансовите плащания. Тези изводи не се опровергават и от приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза и допълнителното заключение към нея. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки правилно е приел първоинстанционният съд, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаема доставка от доставчика "Строй ремонт инженеринг -63" ЕООД.

1. Относно данъчен период м. 02.2009 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 2 222 лв., по фактура № 0000000061/20.02.2009 г., издадена от "Елитстрой - 07" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 175422618. Предмет на процесната фактура са родовоопределени вещи - витрини за бижута, работни бюра, столове. По делото не е установено налични ли са били процесните стоки при доставчика и съответно прехвърлено ли е правото на собственост върху тях при купувача. Правилно е прието, че липсват доказателства, от които в случая по безпротиворечив начин да се направи извод, че се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи, съответно до прехвърляне на собствеността върху тях. Вещото лице не е успяло да извърши проверка в счетоводството на доставчика и да даде отговори на следните въпроси: редовно ли е водено счетоводството на доставчика към процесния период, свързана ли е доставката с основния предмет на дейност на същия. Не е представен договор между ревизираното лице и доставчика, приемо-предавателен протокол, документ за превоз на стоките, доказателства за техния произход. В ревизионния акт е посочено, че на приходните органи е представено копие от процесната фактура, заверено с вярно с оригинала от неизвестно лице. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки, правилен е изводът на съда, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаеми доставки от доставчика "Елитстрой - 07" ЕООД.

1. Относно данъчен период м. 02.2009 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 1 450 лв., по фактура № 0000000064/27.02.2009 г., издадена от "Димистрой-76" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 175411267. Предмет на процесната фактура са родовоопределени вещи - оборудване за леарски цех - чадъри, маси, огнеупорни тухли. С оглед на липсата на доказателства за реално извършена доставка, правилно е приел първоинстанционният съд, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаеми доставки от доставчика "Димистрой-76" ЕООД. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки, правилен е изводът на съда, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаеми доставки от доставчика "Димистрой-76" ЕООД.

1. Относно данъчни периоди: м. 09 и м. 10.2010 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 4 526,50 лв., по 4 бр. фактури, издадени от "Ян строй 10" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 201149764. В хода на административното и съдебното производство жалбоподателят не е представил договори и анекси, сключени с доставчика; количествено-стойности сметки, приемо-предавателни протоколи за приемане на извършената работа или други документи, удостоверяващи предаването на стоките или извършените услуги; не са представени спецификации, от които да става ясно какъв вид профили и силикони са доставени; не са представени документи по какъв начин е извършен превозът на родовоопределените вещи, за чия сметка, къде са предадени същите и на кого; няма доказателства да са заприходени в склад или да са използвани за последващи облагаеми доставки. Не са представени доказателства за техническата, кадрова и материална обезпеченост на доставчика за направата на тристъпковата метална матрица и начина на предаването й на ревизираното лице. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки, правилен е изводът на съда, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаеми доставки от доставчика "Ян строй 10" ЕООД.

1. Относно данъчен период м. 06.2009 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 4 371,68 лв., по фактура № 0000000168/26.06.2009 г., издадена от "Изграждане и оборудване" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 200525719. Правилно е прието, че в хода на административното производство, и в хода на съдебното производство, не са събрани достатъчно и категорични доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован и ползващ ревизираното лице извод, че доставката от страна на "Изграждане и оборудване" ЕООД е осъществена. Върху ревизираното лице, претендиращо правото на данъчен кредит, пада доказателствена тежест да установи наличието на всички предпоставки за неговото възникване и упражняване. Спорът е реално ли е извършена доставката, а оттам правомерно ли е начислен данъка /ДДС/ по процесните фактури, тъй като основанието за отказ за данъчен кредит в процесния казус е по чл. 70, ал. 5 ЗДДС - неправомерно начисляване на данъка предвид липса на данъчно събитие. Ревизираното лице не е представило договори, анекси, приемо-предавателни протоколи или други документи, с които да обори изложеното в декларацията от управителя на "Изграждане и оборудване" ЕООД. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки правилно е приел първоинстанционният съд, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаема доставка от доставчика "Изграждане и оборудване" ЕООД.

1. Относно данъчен период м. 01.2011 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 1 630 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Петев" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 175330618. Предмет на процесните фактури са шлайф машина плюс набор диамантени дискове и абразиви, полир машина с набор на диамантени и латексови дискове, сариев окис, фасет машина и набор диамантени, медни и калиеви дискове. Във фактурите не са посочени идентификационни номера на машините или други индивидуализиращи белези. В хода на ревизията не са представени договори, анекси, заявки или поръчки за доставка на машините, доказателства за транспорта им и предаването им на ревизираното лице, не е доказан произходът на машините, не са представени съпровождащи машините документи като гаранционни карти, указания за експлоатация на машините и др. Тъй като във фактурите не са посочени индивидуализиращи признаци на машините и не са представени съпътстващи фактурите документи, правилно е приел първоинстанционният съд, че предмет на доставките са родовоопределени вещи, че с оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки не е доказано по безспорен начин наличието на облагаема доставка от доставчика "Петев" ЕООД.

1. Относно данъчни периоди: м. 12.2009 г., м. 01, м. 02 и м. 03.2010 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 2 550 лв., по 5 броя данъчни фактури, издадени от "Флора-2003" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 114601987. Предмет на доставките, документирани с процесните фактури са услуги - транспорт, ремонт на ел. инсталация; изграждане на пожарозащитна врата по препоръка на ППО; термо и топлоизолация на вентилационна система, изграждане на пожарозащитна система и довършителни дейности по ел. инсталация по препоръка на ППО и частичен ремонт на покрив.

В конкретния случай жалбоподателят не е представил доказателства в хода на ревизионното и съдебното производство, че е налице в патримониума му конкретно постигнат резултата от услугите или доказателства за съставени между страните документи във връзка с изпълнението на фактурираните доставки. Жалбоподателят не е представил договори и анекси, сключени с доставчика, количествено-стойностни сметки или приемо-предавателни протоколи за извършената работа, не се е възползвал от възможността си да назначи съдебно-техническа експертиза, с която да установи, че процесните ремонтни дейности са извършени от доставчика в обекти на жалбоподателя. Не са представени и косвени доказателства за установяване извършването на услугата - за техническа, материална, кадрова обезпеченост на доставчика, за факта, че същият е използвал подизпълнител и др. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаема доставка от доставчика "Флора-2003" ЕООД.

1. Относно данъчен период м. 09.2009 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 1 511 лв., по фактура № 00000000518/23.09.2009 г., издадена от "Стокс груп" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 200559372. Предмет на доставка са родовоопределени вещи - гипс опаковъчен за леене, восък, стъклени колби за химическа лаборатория, дестилатори.

В конкретния случай не е доказано отделянето на вещите от рода или тяхното предаване, транспортиране, съхранение и др. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки правилно е приел първоинстанционният съд, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаема доставка от доставчика "Стокс груп" ЕООД.

1. Относно данъчни периоди: м. 11 и м. 12.2009 г., м. 01, м. 02 и м. 03.2010 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 11 939,85 лв., по 10 броя данъчни фактури, издадени от "Интер-МВ" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 175371690. Процесните фактури са издадени във връзка с доставката на стоки (скрап от стари компютри и транзистори, обогатен скрап от ел. платки със съдържание на сребро 7%, скрап компютърни елементи, скрап електронни компоненти) и услуги (изработка на мет. щанцови инструменти, транспортни услуги, подготовка - изкъртване и грундиране, боядисване с латекс и блажна боя на стълбищно пространство и помещение за материали). В конкретния случай спорът е отново относно реалността на доставките. В хода на ревизията и в хода на съдебното производство не са представени договори и анекси сключени между жалбоподателя и "Интер-МВ" ЕООД, договори и анекси с посочените подизпълнители, количествено-стойностни сметки, приемо-предавателни протоколи за приемане на стоките или извършената работа, платежни документи. Не са представени доказателства за заприхождаване в склад на процесните стоки или влагането им в последващи облагаеми доставки, за тяхното предаване или отделяне от рода. По отношение на фактурираните услуги правилно е прието, че не са представени доказателства за наличието в патримониума на ревизираното лице на резултата от услугите или наличието на документи, удостоверяващи тяхното извършване. По отношение на услугите за СМР въпреки указаната на жалбоподателя възможност да иска доказателства не е поискано извършването на съдебно-техническа експертиза, която да установи извършването от страна на доставчика на фактурираните СМР. Видно от ревизионния акт ревизираното лице е представило пред ревизиращите 7 от посочените в счетоводните документи 10 процесни фактури, останалите не са представени и в хода на първоинстанционното производство. В тази връзка следва да бъде изложено, че ревизираното лице не е спазило изискванията на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки, правилно е приел първоинстанционният съд, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаеми доставки от доставчика "Интер-МВ" ЕООД.

1. Относно данъчни периоди: м. 05, м. 07, м. 08 и м. 09.2010 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 12 642,46 лв. по 8 броя данъчни фактури, издадени от "Самтик БГ", с ЕИК по БУЛСТАТ 117608232. От приложените по делото доказателства съдът е констатирал, че процесните фактури са с предмет родовоопределени вещи - ел. компоненти, релейни ивици, ел. скрап и др. По делото са представени приемо-предавателни протоколи, от които не може да се установи дали са издадени във връзка с процесните фактури или по други сделки между същите контрагенти. В тях не е посочена единичната цена на стоките и тяхната обща стойност. При направена проверка от страна на приходните органи е установено, че доставчикът няма назначени лица на трудов договор. Не са представени доказателства да е сключвало граждански договори за изпълнение на процесните доставки. Не са представени доказателства за наличието на обекти от страна на доставчика, в които да е можело да бъдат съхранени процесните стоки. Представени са фактури от предходни доставчици, но от тях не може да се установи, че стоките по тях са реално предадени на доставчика на ревизираното лице. Дори и да се приеме, че същите са доставени, няма доказателства, че стоките са използвани точно за процесните доставки. От ревизираното лице в хода на ревизията са представени единствено процесните фактури. Не са представени договори и анекси, сключени с доставчика, заявки за доставка на стоките, спецификации, доказателства за транспорт, заприходяване на склад или използване на стоките за последващи доставки. Правилно е приел административният съд, че не са представени доказателства как са отделени родовоопределените вещи от рода, как са предадени, превозени. Няма доказателства, които да удостоверяват реалното прехвърляне на собствеността на стоките в патримониума на ревизираното лице. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаеми доставки.

1. Относно данъчни периоди: м. 12.2010 г., м. 01 и м. 02.2011 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 26 292,56 лв. по 11 броя данъчни фактури, издадени от "Юниктрейд България" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 200428161. В конкретния случай спорът е отново относно реалността на доставките. По делото са представени приемо-предавателни протоколи за изкупуване на скрап /материали/, издадени от дружеството доставчик и частни лица. От тях се установява, че доставчикът е придобил количества и видове от фактурираните стоки, но не се установява, че именно те са предадени на ревизираното лице. По отношение на услугата, посочена във фактура № 79/31.01.2011 г. - СМР по договор, протокол от 31.01.2011 г., правилно е приел първоинстанционният съд, че не са събрани достатъчно доказателства в хода на производството, от които да се достигне до безпротиворечив извод за нейната реалност. По делото освен фактурата и договора е представен и протокол № 1- акт обр. 19 от 31.01.2011 г. Съгласно чл. 11, ал. 1 от представения договор цените на отделните видове СМР и вложените материали се определят количествено-стойностните сметки, неразделна част от този договор. Такива количествено-стойностни сметки не са представени по делото. Не са представени доказателства какви материали са вложени в процесните СМР, не е представена техническата документация за същите. Представени са граждански договори сключени между доставчика и физически лица за извършването на СМР като се твърди, че същите се явяват подизпълнители на процесните доставки. В договорите не е посочено на кои обекти ще се изпълняват договорените СМР. Няма представени приемо-предавателни протоколи от страна на физическите лица към доставчика "Юниктрейд България" ЕООД, за да бъде установено какъв обем работа е извършил всеки от тях, в кой обект и че работата е предадена без възражения. Липсата на доказателства води до извода, че резултатът от услугите не е наличен в патримониума на ревизираното лице, поради което и не е налице реално извършена доставка. По отношение на другите доставки - изработка на метална щанца с лого "Атака и изчистване ел. скрап - обогатена, освен процесните фактури не са представени никакви доказателства за реалното извършване на същите. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаеми доставки от доставчика "Юниктрейд България" ЕООД.

1. Относно данъчни периоди: м. 12.2010 г., м. 01 и м. 02.2011 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 13 805 лв. по 10 броя данъчни фактури, издадени от "Хасеп Системс" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 175365334. По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че именно стоките предадени на от "Хасеп Системс" ЕООД от "Уайт Флауър 122" ЕООД са използвани за последващи облагаеми доставки към жалбоподателя. Не е доказано и че стоките получени от доставчика с представените приемо-предавателни протоколи, от които е видно, че доставчикът е получил част от фактурираните стоки от частни лица, са използвани за последващите облагаеми доставки към жалбоподателя. В хода на производството не са представени договори, анекси, поръчки, заявки между ревизираното лице и доставчика, не е доказано отделянето на вещите от рода, предаването им на жалбоподателя, транспортирането им, заприходяването им в склад на ревизираното лице или използването им за последващи облагаеми доставки. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки правилно е приел първоинстанционният съд, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаеми доставки от доставчика "Хасеп Системс" ЕООД.

1. Относно данъчни периоди: м. 04, м. 05 и м. 06.2010 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 11 805,60 лв. по 7 броя данъчни фактури, издадени от "Пари Ентърпрайс" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 175392655. Предвид начина, по който е вписано наименованието на услугите "Частично плащане за изработка и доставка на рекламни материали по спецификация (спецификация не е представена по делото), "Окончателно плащане за изработка и доставка на рекламни материали по спецификация (спецификация не е представена по делото), "Изработка на ТВ клип, "Дизайн и изработка на платна за външна реклама и "Окончателно плащане за външна реклама, правилно е приел първоинстнционният съд, че предметът им е неясен до степен невъзможност да се идентифицират услугите, тъй като не са посочени никакви индивидуализиращи белези досежно рекламните материали, ТВ клипа и външната реклама. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС фактурата задължително съдържа количеството и вида на стоката, вида на услугата. Предвид изложеното в настоящия случай конкретизиран реквизит "вид на услугата" липсва. Съдържанието на фактурите не отговаря на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на цитираната разпоредба на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на услугите не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието й на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тази фактура. Тази неяснота относно предмета на доставката не е преодоляна чрез съпътстващи фактурата документи или представени такива от ревизираното лице, както до издаване на спорния РА, така и в хода на обжалването му. Представените договори, сключени между доставчика и ревизираното лице също са с неясен предмет.

Описаните във фактурата услуги, описват сключването на договори за изработка във връзка с престирането на готов краен продукт като приемането на последния се осъществява с подписването на приемо-предавателен протокол от двете страни по сделката. Не са представени поръчки относно изработването на стоките, не са представени приемо-предавателни протоколи за приемане на извършена работа, не са представени доказателства, че рекламните брошури и мострите са били действително изработени. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки, правилно е приел първоинстанционният съд, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаеми доставки от доставчика "Пари Ентърпрайс" ЕООД.

1. Относно данъчни периоди: м. 07 и м. 08.2010 г. органът по приходите е отказал право на данъчен кредит в общ размер на 8 720 лв. по 5 броя данъчни фактури, издадени от "Мираж 7" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 148149827. По отношение на другите фактури с предмет "реклама в интернет, "изработка и доставка на канцеларски материали по спецификация (спецификация не е представена по делото), "външна реклама, интернет реклама- правилно е прието, че предметът им е неясен до степен невъзможност да се идентифицират услугите, тъй като не са посочени никакви индивидуализиращи белези досежно рекламата и канцеларските материали. Правилно е прието, че тази неяснота относно предмета на доставките не е преодоляна чрез съпътстващите фактурите документи (договора сключен между ревизираното лице и доставчика, както и фактурите от предходни доставчици) или представени такива от ревизираното лице, както до издаване на спорния РА, така и в хода на обжалването му. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване съответствието им на действително извършени сделки, възможността за доказване реалността на доставките, респективно - установяване настъпването на данъчни събития,. По отношение на фактура № 0000000270/9.08.2010 г. с предмет "дизайн и печат на рекламни торбички, дизайн, предпечат и печат на рекламни брошури" не са представени по делото съпътстващи фактурата документи. Описаните във фактурата услуги, описват сключването на договори за изработка във връзка с престирането на готов краен продукт като приемането на последния се осъществява с подписването на приемо-предавателен протокол от двете страни по сделката. Не са представени поръчки относно изработването на стоките, не са представени приемо-предавателни протоколи за приемане на извършена работа, не са представени доказателства, че рекламните торбички и брошури са били действително изработени. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки правилно е приел първоинстанционният съд, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаеми доставки от доставчика от "Мираж 7" ЕООД.

1. Относно данъчен период м. 07.2010 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 800 лв., по фактура № 0000000108/27.07.2010 г., издадена от "Бета Алфа" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 117587724. В хода на съдебното производство ревизираното лице не е ангажирало доказателства за реалността на доставката - ремонт бижутерско ателие, изработка и монтаж на 6 бр. бюра, монтаж офис мебели. Не са представени договори и анекси, сключени с доставчика, приемо-предавателни протоколи за извършените услуги, количествено-стойностни сметки, не са представени поръчки, не е посочено на кои обекти са извършени същите, не са представени доказателства за произхода на вложените материали и за чия сметка са били, не са представени доказателства за сключени трудови или граждански договор от страна на доставчика с лица във връзка с изпълнението на доставките, не е представено договор между доставчика и сочения подизпълнител. В хода на ревизията е установено, че подизпълнителят не е включил в дневника си за продажби фактурата, която е посочена от ревизираното лице за издадена на доставчика за извършената работа от подизпълнителя. С оглед на гореизложеното правилно е приел първоинстанционният съд, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаема доставка от доставчика "Бета Алфа" ЕООД.

1. За данъчни периоди: м. 08 и м. 10.2010 г. органът по приходите е отказал право на данъчен кредит в размер на 5 386 лв., по 3 бр. фактури, издадени от "РТВ" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 107053355. Предмет на фактурите са "излъчване на ТВ реклами и "частично плащане по договор за изработка и доставка на рекламни материали по спецификация (спецификация не е представена по делото). Правилно е прието, че предметът на фактурите е неясен до степен невъзможност да се идентифицират услугите, тъй като не са посочени никакви индивидуализиращи белези досежно ТВ рекламите и рекламните материали. Тази неяснота относно предмета на доставките не е преодоляна чрез съпътстващите фактурите документи (договор за рекламни услуги от 2.08.2010 г., не е представен договор за изработка на рекламните материали) или представени такива от ревизираното лице, както до издаване на спорния РА, така и в хода на обжалването му. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване съответствието им на действително извършени сделки, възможността за доказване реалността на доставките, респективно установяване настъпването на данъчни събития, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тези фактури. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки правилно и законосъобразно е прието, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаеми доставки от доставчика РТВ" ЕООД.

1. Относно данъчен период м. 02.2009 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 1 000 лв., по фактура № 122/25.02.2010 г., издадена от "Мойпан" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 115136434. Не са представени и съпътстващи фактурата документи или други доказателства за реално извършване на процесната доставка. В ревизионния акт е отразено, че фактурата е осчетоводена по счетоводна сметка 206/офис обзавеждане. С оглед на факта, че процесната фактура не е представена нито пред ревизиращите органи, нито пред съда и липсата на доказателства към фактурата за реално извършени доставка правилно е прието, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаеми доставки от доставчика "Мойпан" ЕООД.

1. По отношение на определените задължения по ЗКПО.

Настоящият състав споделя доводите на съда по отношение на увеличения финансов резултат за 2007, 2008, 2009 и 2010г. и наличие на хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО - направени разходи, във връзка със заплащане на доставки, без те да са били реално осъществени. Правилно и законосъобразно е извършено посоченото увеличение със стойността на отчетените разходи по процесните фактури, по които в частта по ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит. Правилно е тълкувана разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗКПО, която установява, че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В мотивите си съдът е направил извод, че правилно са приложени посочените разпоредби от ЗКПО. В разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО се съдържа определение за документална обоснованост, като според ал. 1 счетоводният разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. С оглед приетото в частта по ЗДДС относно липса на реална доставка по процесните фактури правилно е приел административният съд, че законосъобразно и правилно не е признат разходът по тях.

Разноски: На основание изменението на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 на ДОПК в сила от 1.01.2016 г. и направеното искане от ответника по касация, следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес, на основание чл. 8, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения- в размер на 4669, 48 лв.

По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.