Решение № 1636 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10814/2017 г.

Решение № 1636 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10814/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Националната агенция за приходите е подала касационна жалба против решение № 214 от 14.07.2017 г. по адм. дело № 199/2017 г. по описа на Административния съд – Стара Загора, в частта, в която е осъдена да заплати на "Върхът" ООД със седалище и адрес на управление Стара Загора законната лихва, считано от 28.03.2016 г., върху сумата 440 лева, представляваща обезщетение за понесената имуществена вреда вследствие незаконосъобразното наказателно постановление № 157670-F168396/24.07.2015 г., издадено от началника на сектор "Оперативни дейности"-Пловдив, отдел "Оперативни дейности", дирекция "Фискален контрол" при Централното управление на Националната дирекция на приходите, считано от 28.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и законната лихва върху сумата 440 лева, представляваща обезщетение за понесената от дружеството имуществена вреда вследствие на незаконосъобразното наказателно постановление № 157667-F168361 от 24.07.2015 г., издадено от началника на сектор "Оперативни дейности" Пловдив, отдел "Оперативни дейности", дирекция "Фискален контрол", при Централното управление на Националната дирекция на приходите, считано от 17.02.2016 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението в тези части поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Върхът" ООД със седалище и адрес на управление Стара Загора е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "Върхът" ООД със седалище и адрес на управление Стара Загора срещу Националната агенция за приходите, с която е предявен иск в размер на 440 лева за заплащане на обезщетение за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатски възнаграждения във връзка с оспорването по съдебен ред на наказателно постановление № 157670-F168396/24.07.2015 г., издадено от началника на сектор "Оперативни дейности" - Пловдив, отдел "Оперативни дейности", дирекция "Фискален контрол" при Централното управление на Националната дирекция на приходите, заедно със законната лихва, считано от 29.03.2016 г., и иск в размер на 440 лева за заплащане на обезщетение за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение за оспорването на наказателно постановление № 157667-F168361 от 24.07.2015 г., издадено от началника на сектор "Оперативни дейности" - Пловдив, отдел "Оперативни дейности", дирекция "Фискален контрол" при Централното управление на Националната дирекция на приходите, ведно със законната лихва от 17.02.2016 г. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 157670-F168396/24.07.2015 г. на началника на сектор "Оперативни дейности" - Пловдив, отдел "Оперативни дейности", дирекция "Фискален контрол" при Централното управление на Националната дирекция на приходите, на ищеца била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание чл. 278б, ал. 1 ДОПК. Наказателното постановление било оспорено пред Районния съд – Стара Загора, който с решение № 11/06.01.2016 г. по АНД № 2378/2015 г. го отменил. Решението на районния съд било обжалвано пред Административния съд – Стара Загора, който го потвърдил с решение № 105/29.03.2016 г. по КАНД № 67/2016 г. В производството по АНД № 2378/2015 г. на Районен съд – Стара Загора "Върхът" ООД било представлявано от адвокат Л. Ламбов. Съгласно сключения между тях договор за правна защита и съдействие от 02.11.2015 г. "Върхът" ООД заплатило на адвоката възнаграждение в размер на 440 лева за процесуално представителство пред районния съд. Плащането било извършено в брой при сключването на договора. С наказателно постановление № 157667-F168361 от 24.07.2015 г., издадено от началника на сектор "Оперативни дейности" - Пловдив, отдел "Оперативни дейности", дирекция "Фискален контрол" при Централното управление на Националната дирекция на приходите, на дружеството "Върхът" ООД било наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание чл. 278б, ал. 1 ДОПК. Наказателното постановление било обжалвано пред Районен съд – Стара Загора, който с решение № 11/06.01.2016 г. по АНД № 2379/2015 г. отхвърлил жалбата. Решението на районния съд било обжалвано пред Административния съд – Стара Загора, който отменил решението на районния съд и наказателното постановление с решение № 30/17.02.2016 г. по КАНД 4/2016 г. В производството по АНД № 2379/2015 г. по описа на Районния съд – Стара Загора "Върхът" ООД било представлявано от адвокат Л. Ламбов. Съгласно сключения между тях договор за правна защита и съдействие от 16.11.2015 г. дружеството заплатило на адвоката възнаграждение в размер на 440 лева за процесуално представителство пред районния съд. Плащането било извършено в брой при сключването на договора. Административният съд приел, че предявените искове за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в разходи за адвокатски възнаграждения, са основателни поради наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът посочил, че разходът за адвокатска защита е нормална и присъща последица от издадените наказателни постановления и последвалата защита срещу тях. Според изложените мотиви, по делото били установени всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ–отменени като незаконосъобразни наказателни постановления, установени по размер суми, заплатени като адвокатски възнаграждения във връзка с оспорването на наказателните постановления, както и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните актове и направените разходи. Поради това административният съд осъдил Националната агенция за приходите да заплати на "Върхът" ООД обезщетение в размер на 440 лева за имуществена вреда, причинена вследствие издаването на незаконосъобразното наказателно постановление № 157670-F168396/24.07.2015 г. на началника на сектор "Оперативни дейности" - Пловдив, отдел "Оперативни дейности", дирекция "Фискален контрол" при Централното управление на Националната дирекция на приходите, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2016 г. – датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление, и обезщетение за имуществена вреда в размер на 440 лева, причинена от издаването на незаконосъобразното наказателно постановление № 157667-F168361 от 24.07.2015 г. на началника на сектор "Оперативни дейности" - Пловдив, отдел "Оперативни дейности", дирекция "Фискален контрол" при Централното управление на Националната дирекция на приходите, заедно със законната лихва, считано от 17.02.2016 г. – датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление. За да присъди законната лихва върху обезщетението, съдът се позовал на правилата на деликтната отговорност и направил извод, че лихвата се дължи от момента на установяване на незаконния характер на акта или на действията на административния орган. В конкретния случай това бил моментът на влизане в сила на решенията на съда, с които били отменени наказателните постановления. Решението, в частта, в която в полза на "Върхът" ООД са били присъдени общо 880 лева, представляващи обезщетение за заплатените от дружеството адвокатски възнаграждения във връзка с оспорването на наказателните постановления, не е обжалвано и е влязло в законна сила. Касационната инстанция намира, че административния съд законосъобразно е присъдил лихва върху претендираните обезщетения. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Началният момент на забавата обаче не е датата на отмяната на наказателните постановления, както е приел съдът. В случаи като разглеждания, при които по исков ред се търсят съдебни разноски, законната лихва се дължи от момента на поканата. Тъй като разноските не могат да бъдат възстановени в производството по обжалване на наказателните постановления поради липсата на уредба в процесуалния закон, е възприето те да бъдат претендирани като имуществена вреда по реда на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. С оглед тази специфика на исковата претенция, началният момент, от който длъжникът изпада в забава, се определя съобразно чл. 84 ЗЗД. Тъй като няма определен ден за изпълнение на паричното задължение за възстановяване на съдебните разноски на спечелилата делото страна, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Исковата молба играе роля на покана, поради което законната лихва върху главницата се дължи от момента на подаване на исковата молба, в случая - от 26.04.2017 г. Решението в частта, в която в полза на "Върхът" ООД е присъдена законната лихва върху главницата от 440 лева, считано от 28.03.2016 г. до 26.04.2017 г., и в частта, в която в полза на "Върхът" ООД е присъдена законната лихва върху сумата от 440 лева, считано от 17.02.2016 г. до 26.04.2017 г. е неправилно поради противоречие с материалния закон и следва да се отмени. В останалата част относно присъдените лихви върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 26.04.2017 г., решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, с което само се променя периода на задължението за лихва, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд