Решение № 10509 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15668/2010 г.

Решение № 10509 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15668/2010 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълняващия правомощията на директор на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП против Решение № 2094 от 20.10.2010 г., постановено по адм. дело № 586/2010 г. по описа на Административен съд - Варна в частта му, с която е отменен Ревизионен акт № 030901938/20.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 840/18.02.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано правото на данъчен кредит в размер на 416 501,74 лв. за данъчен период м. 12.2008 г. по фактура № 0...1583/11.12.2008 г. издадена от "БГ ФРИП " ЕООД. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на жалбата против ревизионния акт. Претендира разноски. В съдебно заседание не е представляван. Ответникът по касационната жалба и касатор - "Клаймбърс Индъстрийз" ЕООД гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Л. Мурджев от АК - Варна релевира доводи за неоснователност на касационната жалба, а на самостоятелно основание с касационна жалба оспорва Решение № 2094 от 20.10.2010 г., постановено по адм. дело № 586/2010 г. по описа на Административен съд - Варна в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството Ревизионен акт № 030901938/20.11.2009 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 840/18.02.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: По оспорване от "Клаймбърс Индъстрийз" ЕООД гр. Варна предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт (РА) № 030901938/20.11.2009 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 840/18.02.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано правото на данъчен кредит в размер на 416 501,74 лв. за данъчен период м. 12.2008 г. по фактура № 0...1583/11.12.2008 г. издадена от "БГ ФРИП " ЕООД, както и установен ДДС за внасяне в размер на 50 736,52 лв., ведно с лихви за закъснение в размер на 5 467,73 лв., предвид преквалифицирането на отчетените като доставки по чл. 28 от ЗДДС, по които е изпълнител, с нулева ставка на данъка, в облагаеми доставки по см. на чл. 12, ал. 1, пр. 1 от ЗДДС. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че от събраните по делото доказателства - износни митническа декларации, фактури и представени транспортни документи - коносаменти, както и писмено потвърждение от "Мерск България Лимитед" ЕООД за извозване на стока - дрехи втора употреба от склад в гр. Разград, не се установяват обстоятелствата съгл. чл. 28, ал. 1 от ЗДДС. При този извод е съобразена разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС, съгласно който "облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които: се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика; изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната". Наличието на обстоятелствата по чл. 28, т. 1 и т. 2 от ЗДДС, се удостоверяват с документите посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, а именно с писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение, фактура за доставката и документ за превоза на стоките. Обстоятелството, че от страна на спедиторската фирма "Мерск България Лимитед" ЕООД е потвърдено обстоятелството за получаването и извозването на стока от склад в гр. Разград не формира извода, че е осъществен превозът именно на стоките по фактурите. В представените коносаменти, като изпращачи са посочени различни лица - чуждестранни юридически лица, като липсват доказателства, че коносаментите са свързани с осъществените от жалбоподателя доставки. Съобразено е изискваното по закон писмено удостоверяване на извършеният превоз, чрез представяне на транспортни документи, съобразно изискването на чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, а в случай, когато доставчикът не е посочен като изпращач и ако транспортът е осъществен чрез спедитор, следва от останалите относими към доставката документи да се установи идентичността на транспорта на стоките предмет на доставката. Правилно е преценено, че само представянето на ЕАД и фактура не е достатъчно за установяване на обстоятелствата съгл. чл. 28, ал. 1 от ЗДДС, поради което следва по безспорен начин да се установи и извършеният транспорт на стоките, за да са налице основанията за облагане на доставката със ставка 0 %. Обстоятелствата по чл. 28, т. 1 от ЗДДС не са безспорно установени от жалбоподателя, поради което правилно органът по приходите е приел, че е налице доставка облагаема със ставка 20 %. Като краен резултат е прието, че жалбата на дружеството в тази част е неоснователна. От друга страна, относно отказано на дружеството правото на данъчен кредит в размер на 416 501,74 лв. за данъчен период м. 12.2008 г. по фактура № 0...1583/11.12.2008 г., издадена от "БГ ФРИП " ЕООД, първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства, съобразил е спецификата на спорния предмет, правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони, затова законосъобразно е приел, че не са налице визираните в РА основания за непризнаване право на данъчен кредит поради нереалност на доставката от БГ "ФРИП" ЕООД, т. е. поради липса на конкретни елементи от фактическия състав на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 6 от ЗДДС, при наличието на който възниква за субекта право на данъчен кредит. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че при подобно оспорване е в тежест на жалбоподателя като лице, което претендира да се ползва от субективното материално право на приспадане на данъчен кредит, да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 6 от ЗДДС. С възможните и допустими доказателства и доказателствени средства, включително експертизи и извършено пълно и насрещно доказване от жалбоподателя на основанията на които претендира правото на данъчен кредит по процесната фактура. Възраженията на по двете касационни жалби по съществото на спора са неоснователни - сочените от тях касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 160 ДОПК, респ. чл. 235 и чл. 236 от ГПК във вр. § 2 ДОПК. Противно на твърденията на касаторите, решаващият състав е взел предвид представените по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на касаторите, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на АС - Варна за неоснователност на жалбата в отхвърлената част, респективно за незаконосъобразност на РА в отменената част. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбите в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. Предвид неоснователността и на двете касационни жалби не се присъждат разноски в полза на който и да е от касаторите. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд, в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания, поради което решението като правилно, валидно и допустимо следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,