Решение № 2511 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8302/2019 г.

Решение № 2511 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8302/2019 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Колева, срещу решение № 66 от 09.05.2019 г., постановено по адм. дело № 54/2019 г. от Административен съд – Разград. С него е отменен като незаконосъобразен мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе по възражение на Н. Расим срещу отказ за финансиране на проектно предложение № BG06 RDNP001-19. 047-0013 "Подобряване на зеленчукопроизводството чрез закупуване на нови активи на територията на Община Завет, област Разград", постановен от СНЦ "Местна инициатива група Завет – Кубрат", съобщен с уведомително писмо с изх. № 152/05.11.2018 г. и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно указанията на съда. Излагат се доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с приложимия материален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Н. Расим от [населено място] в представен по делото писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния представител адвокат М. Стоянова оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваният съдебен акт е постановен в пълно съответствие с установените по делото релевантни факти, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което предлага същият да бъде потвърден. Върховен административен съд, четвърто отделение като съобрази разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Разградския административен съд е било образувано по жалба на Н. Расим против мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе по подадено от него възражение срещу отказ за финансиране на проектно предложение № BG06 RDNР001-19. 047-0013 "Подобряване на зеленчукопроизводството чрез закупуване на нови активи на територията на Община Завет, област Разград", постановен от СНЦ "Местна инициативна група Завет – Кубрат", съобщен му с уведомително писмо с изх. № 152/05.11.2018 г. С обжалваното решение Разградският административен съд е приел, че предмет на оспорване пред него е мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе по подадено от Н. Расим възражение срещу отказ за финансиране на проектно предложение № BG06 RDNР001-19. 047-0013 "Подобряване на зеленчукопроизводството чрез закупуване на нови активи на територията на Община Завет, област Разград". Възражението било подадено в предвидения в чл. 45, ал. 1 от ПМС № 161/2016 г. срок от 3 работни дни. По силата на чл. 45, ал. 2 от ПМС № 161/2016 г. ръководителят на УО/ДФЗ следвало да се произнесе с изричен акт по основателността на възражението в срок до 10 работни дни от получаването му. Изчислил е, че този срок е изтекъл на 29.11.2018 г. с оглед на което бил формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1, пр. 2 от АПК подлежал на оспорване. С тези съображения съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения пред него мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ. Обжалваното решение е правилно. Процедурата по одобрение на представените проектни предложения е уредена в чл. 44- чл. 45 от Постановление № 161 на МС от 4.07.2016 г. за определяне на правила за координация между управляващите органи на програмите и местните инициативни групи, и местните инициативни рибарски групи във връзка с изпълнението на Подхода "Водено от общностите местно развитие" за периода 2014-2020 г. (ПМС № 161/2016 г.). Резултатът от така проведената процедура според чл. 44, ал. 3 от Постановлението се обективира в оценителен доклад, изготвен от комисията по чл. 44, ал. 1. Оценителният доклад се одобрява от Управителния съвет на местната инициативна група (МИГ). По силата на чл. 45, ал. 1 от ПМС № 161/2016 г. всеки кандидат, получил уведомително писмо от МИГ/МИРГ, че проектното му предложение не е одобрено или че е частично одобрено, има право да възрази пред финансиращия/финансиращите проекта У0/ДФ "Земеделие" в срок до 3 работни дни от датата на получаването на уведомлението. В случая Н. Расим е получил уведомително писмо с изх. № 143/26.10.2018 г., с което комисията за подбор на проектни предложения му е съобщила, че след извършена оценка за административно съответствие и допустимост проектното му предложение не се допуска до етап техническа и финансова оценка. Срещу това уведомително писмо кандидатът е подал възражение. С уведомително писмо с изх. № 152/05.11.2018 г., на Н. Расим е съобщено, че е отказано финансиране на проектното му предложение, тъй като същото не отговаря на критериите за административно съответствие и допустимост в Условията за кандидатстване по процедурата, въз основа на оценителен доклад. Изложени са основанията и мотивите от оценителния доклад. Изрично в уведомителното писмо е записано следното: "Възражения по Оценителния доклад се подават пред ДФЗ по реда на чл. 45 от ПМС № 161/2016 г. " Н. Расим е подал възражение и срещу това уведомително писмо. Във връзка с изложеното следва да се отчете не само като неоснователно, но и като некоректно направеното от касатора възражение, че кандидатстващият за подпомагане не е възразил срещу решението на МИГ, с което е одобрен оценителния доклад, както и срещу решението на МИГ, с което е отказано финансиране на проектното му предложение. Установява се, че кандидатът за подпомагане е възразил и срещу двете изпратени му уведомително писма, като предмет на разглеждане в настоящото производство е именно уведомително писмо с изх. № 152/05.11.2018 г., с което на Н. Расим е съобщено, че е отказано финансиране на проектното му предложение. Ето защо не може да се приеме, че кандидатът за подпомагане не е оспорил актът, от който за него са настъпили неблагоприятни последици. Неоснователно е и другото възражение в касационната жалба, че непроизнасянето на изпълнителния директор на ДФЗ не съставлява мълчалив отказ. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ПМС № 161/2016 г., ръководителят на У0/ДФЗ се произнася по основателността на възражението в срок до 10 работни дни от неговото получаване, като: 1. връща проектното предложение за повторно извършване на процедурата по оценка или 2. потвърждава предварителното решение на МИГ/МИРГ. Това означава, че със сезирането с възражение срещу неодобряването или частичното одобряване на проектното предложение за административния орган възниква задължение да се произнесе с изричен акт. И след като органът не се е произнесъл изрично в изпълнение на цитираната разпоредба, както правилно е приел и първоинстанционният съд, е формиран мълчалив отказ, който е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не е отправил претенция за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 на изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,