Решение № 4505 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13375/2012 г.

Решение № 4505 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13375/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Кирил Владимиров Михов със съдебен адрес в гр. Петрич срещу решение № 4721 от 14.08.2012 г., постановено по адм. д. № 10 857 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град. С него е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което му е отказано финансово подпомагане за кампания 2010 г. В касационната жалба се релевират и трите нарушения съставляващи основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея и представените писмени бележки се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отмени и обжалваното уведомително писмо като незаконосъобразно, а ДФЗ се задължи да изплати заявената сума за финансово подпомагане. Претендира и присъждане на направените разноски. Ответната страна - изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител е изпратил писмено становище, в което твърди неоснователност на жалбата и правилност на съдебното решение. В него се съдържат твърдения, които се противопоставят на тези, направени в касационната жалба. Моли се, тя да не се уважава. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално поисканото присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, при което фактическите основания и спазването на законовите изисквания при издаването на уведомителното писмо са доказани. Прокурорът счита, че представеният контролен лист за извършената проверка на място е в съответствие с изискването на Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., а установеното от тази проверка правилно е приведено към чл. 58 на същия регламент. Прокурорът счита, че при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че Кирил Владимиров Михов е подал общо заявление за плащане на площ с УИН: 01/220610/36398 за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) за кампания 2010 г. По СЕПП е била поискана сума от 4271,78 лв., а по СНДП е поискана сума от 2336,83 лв. Той е заявил за подпомагане и по двете мерки по 23,35 ха. По СЕПП са били заявени за подпомагане парцели - Блокове на земеделско стопанство (БЗС) 00672-41-1-1 с площ 6,76 ха и БЗС № 00672-42-1-2 с площ от 16,59 ха. След извършена проверка на място е установена недопустима за подпомагане площ относно първия БЗС от 4,15 ха, а относно втория БЗС - 3,19 ха. Или общата недопустима площ за подпомагане на заявените БЗС по СЕПП е 7,4 ха. По СНДП са били заявени за подпомагане същите БЗС, както по СЕПП. След извършената проверка на място е установена общо недопустима за подпомагане площ от 7,34 ха. Установената допустима за подпомагане площ от 16,01 ха и по двете мерки е съпоставена със заявената от 23,35 ха и по двете мерки, като е получено процентно съотношение от 45,85 %. Полученият процент е приведен към чл. 58, § 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., поради което за заявената площ е отказана оторизирана сума и по двете мерки. За този резултат Кирил Михов е уведомен с уведомително писмо с изх. № 02-010-6500/3564 от 1.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, което е обжалвал пред Административен съд София-град. Съдът е приел жалбата за процесуално допустима и я е разгледал по същество. От приложените към административната преписка писмени доказателства -заповед за извършване на проверка на място, контролен лист от извършената проверка на място, доклад на експерта, извършил проверката, заявление за подпомагане от жалбоподателя, направено от него възражение срещу констатациите установени при проверката на място и отговора на ДФЗ по възражението, съдът е приел, че уведомителното писмо е законосъобразно, а жалбата срещу него като неоснователна и недоказана е отхвърлил. Решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Заявлението за подпомагане на Кирил Михов е избрано за проверка, чрез анализ на риска, попаднало сред останалите заявления, определени за проверка чрез дистанционен контрол. На територията на област Монтана е било извършено сателитно заснемане на 30.04.2010 г. При извършената фотоинтерпретация на сателитните изображения е установено разлика от 2 ха между заявената за подпомагане площ и заснетата, поради което е била издадена заповед № 164 073 от 19.10.2010 г. на началника на отдел на Регионалния технически инспекторат за извършване на проверка на място на БЗС, заявени за подпомагане относно УРН: 190774. В заповедта са посочени мястото на извършването й с номерата на парцелите, начална дата - 13.10.2010 г. и крайна дата на завършване на проверката - 14.10.2010 г. Последната дата е посочена и за крайна дата на подаване на контролния доклад. В контролния лист, който отразява констатациите при извършената проверка е посочено, че тя е започнала на 17.10.2010 г. и е завършила на 22.10.2010 г. За извършването й заявителят Кирил Михов е бил уведомен, но не е присъствал. При направеното измерване относно БЗС № 00672-42-2-2 със заявена площ от 16,59 по СЕПП при проверката е измерена площ от 13,4 ха. Отбелязано е, че към момента на проверката парцелът е затревен, но е било видно извършването на дълбока оран. Неизмерената площ на парцела е била необработена площ предимно по периферията на парцела. Относно вторият БЗС с № 00672-41-1-1, който е със заявена площ от 6,76 ха при проверката е била измерена площ от 2,61 ха. Отбелязано е, че неизмерената площ е необработена площ - земя, без следи за обработка. Проверката е завършила с доклад на експерта - лист 23 от делото. За резултата Кирил Михов е бил уведомен на 16.12.2010 г., когато се е подписал лично върху контролния лист. Срещу тях е подал възражение, получено в ДФЗ с вх. № 02-6500/5 от 3.01.2011 г. - лист 83 от делото. Възражението му е било разгледано и е получил отговор от заместник-изпълнителния директор на фонда, че направената дистанционна проверка е коректна. Установените резултати от извършената проверка са послужили като фактически основания за издаването на уведомителното писмо. Съставеният контролен лист и докладът към него по правната си същност са официални свидетелстващи документи, които задължават и обвързват съда с доказателствената си сила. Те не са оборени в хода на устните състезания, поради което правилно съдът е приел, че уведомителното писмо отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Направените възражения в касационната жалба относно това, че проверката е незаконосъобразна, защото за нея няма издадена заповед се аргументират с факта, че проверката е направена в дати различи от указаните в заповедта. Възраженията са неоснователни. Въпреки различието в датите, Красимир Михов е бил уведомен за извършването на проверката, но не е присъствал. Той е бил запознат и с резултатите от проверката, срещу които е възразил. Тези обстоятелства не могат да оборят доказателствената сила на констатациите съдържащи се в контролния лист и доклада на експерта. Проверката е извършена при спазване на административнопроизводствените правила. При издаването на уведомителното писмо са спазени законовите изисквания, тъй като установената необработена площ от двата БЗС правилно е приета като недопустима за подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП относно СЕПП и чл. 47, ал. 2, т. 4 относно СНДП. В резултат на установеното е приложен и чл. 58, § 2 от Регламент (ЕО) 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г., като на заявителя е отказано финансово подпомагане. Като е достигнал до правилния извод, че административният орган е установил фактическите основания при издаването на уведомителното писмо и спазването на законовите изисквания при издаването му административният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. Искането но касатора за присъждане на направените разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна следва да се уважи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК. Касаторът следва да заплати на ДФЗ разноски от 150 лв., определени на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 отНаредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,