Решение № 12673 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8766/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от С. Д. Р., гражданин на Австралия, чрез процесуалния му представител адвокат К. Кръстевич, срещу решение 2441/23.01.2025 г., постановено по адм. дело 6310/2024 г. по описа на Административен съд-София град, Първо отделение, 45-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца, срещу отказ за влизане в Р България 0794240011024/17.06.2024 г., постановен от контролиращ служител - командир отделение при ГКПП "Аерогара" - гр. Бургас при Главна дирекция "Гранична полиция". Релевирани са доводи за неправилността на оспорения съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде уважена жалбата, подадена пред АССГ, а в отношение на евентуалност - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Кабранска, в писмен вид изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационнна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред АССГ е водено по жалбата на С. Д. Р., гражданин на Австралия, против отказ за влизане в страната 0079424001024/17.06.2024 г., издаден от командир на отделение при ГКПП "Аерогара" - гр. Бургас, на посочено основание чл. чл. 10, ал. 1, т. 19 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, по мотиви, че чужденецът има вписана забрана за влизане в страната "в SIS", визиращи подаден сигнал в Шенгенската информационна система. За да отхвърли жалбата, административният съд приема, че атакуваният отказ е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Подробно е обоснован направеният в тази връзка основен извод, че са били налице материалноправните предпоставки по чл. 10, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ, за постановяване на атакувания отказ за влизане в страната, предвид установената по делото, наложена забрана за влизане на територията на Шенгенското пространство, по отношение на С. Д. Р., от миграционните власти на Германия, със срок до 30.06.2024 г., който не е бил изтекъл към момента на постановяване на акта от компетентния контролиращ служител при ГКПП "Аерогара" - Бургас. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на административния акт, в това число и формуляр за обмен на информация с бюро при Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" /МОС/ на МВР, обективиращ данни, че при извършена проверка при пристигането на лицето - австралийски поданик, на 17.06.2024 г., при проверка по представения от него паспорт в АИС ГК, е установено, че има наложена забрана за влизане и пребиваване на територията на Шенген, със срок на валидност 30.06.2024 г., въведена от властите на Германия на 14.06.2024 г., въз основа на което е издаден и обжалвания акт на контролиращ граничен служител при ГКПП "Аеорагара" - гр. Бургас, обективиран в попълнен двуезичен Единен стандартен формуляр за отказ за влизане в страната, по т. Н от който е посочена причина "вписан със забрана за влизане в страната". Съдът обосновано приема, че е осъществена хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ, налагаща именно постановяване на отказ за влизане в страната на чужденец, когато същият e лице, за което е подаден сигнал в Шенгенската информационна система /ШИС/ за отказ за влизане и пребиваване. В тази връзка обосновано счита, че само по себе си обстоятелството, че на 14.06.2024 г. за лицето е въведен сигнал в горепосочената информационна система за отказ за влизане и пребиваване, с шенгенски идентификатор DEP241660801300000001, подаден от Германия, при условията на Регламент /ЕС/ 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на ШИС в областта на граничните проверки, за изменение на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и за изменение и отмяна на Регламент /Е0/ 1987/2006, налага издаването на отказ за влизане при условията на чл. 10, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ. При това, правилно във връзка с оплакванията на оспорващия, поддържани и в касационното производство, е отбелязано, че в съответствие с чл. 16, ал. 3 от същия закон, на чужденеца е връчено копие от стандартизирания двуезичен формуляр, сочещ причините за недопускането му на територията на страната /на български и английски език/, при което актът е собственоръчно подписан от лицето. При тези данни съдът обосновано приема за законосъобразен атакувания пред него отказ за влизане в страната. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Противно на релевираните от касатора възражения, в решението си съдът е изложил подробни, ясни и споделени от касационната инстанция мотиви, в които е обобщил становищата на страните, посочил приобщените по делото доказателства, установените въз основа на тях факти, както и правните си изводи за извършената проверка на основанията по чл. 146 АПК, в резултат от която приел, че актът е издаден от компетентен орган, при съобразяване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Не намират основание оплакванията за допуснати от първостепенния съд, съществени процесуални нарушения, поради това, че на жалбоподателя не била предоставена възможност да се запознае с писменото становище на ответника и представената административна преписка - видно от съставения по делото протокол от открито съдебно заседание на 14.01.2025 г. съдът е докладвал преписката и отговора по подадената жалба от 18.09.2024 г., при което процесуалният представител на жалбоподателя изрично е заявил, че оспорва подадения отговор, но не възразява да се приемат представените с него доказателства и административната преписка. Наред с горното, между страните липсва спор и по представените доказателства се установява наложена на чужденеца забрана за влизане в Шенгенското пространство, за периода от 14.06.2024 г. до 30.06.2024 г., по сигнал, подаден в ШИС на 14.06.2024 г. от германските власти, което само по себе си налага постановяването на процесния отказ при условията на чл. 10, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ, налагаща да бъде отказано влизането в страната на чужденец, когато е лице, за което е подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ от влизане и пребиваване. Според изискванията на т. 1. а) от Приложение V, част А към приложимия Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9.03.2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите /Кодекс на шенгенските граници/, при отказ за влизане на границата, компетентния граничен служител попълва стандартен формуляр за отказ за влизане, както е показан в част Б, а засегнатият гражданин подписва формуляра и получава копие от него, като при отказ да го подпише, граничният служител обозначава този отказ в секция "забележка". Именно при спазване на тези изисквания, възпроизведени в относимата Инструкция 81213-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на ГКПП, е издаден процесният отказ, който при връчването му на засегнатия от него гражданин на трета страна е подписан от последния без забележка. С оглед двуезичността на формуляра /съставен на български и английски език/, правилно за неоснователни са приети и доводите на жалбоподателя, основани на твърдения за невъзможността му да се запознае своевременно с причините за постановяване и последиците от акта. По изложените съображения и по споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и при липсата на установени други него пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора неоснователно е искането на касатора за присъждане на разноски, поради което и при липса на претенция за разноски от другата страна, съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,