Решение № 1713 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11844/2018 г.

ВАСVIII отделение07.02.2019 г.докладчик Свилена Проданова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1515/27.06.2018 г, постановено по адм. Дело № 1123/2018 г. по описа на Административен съд П.. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1713 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11844/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Петрова от [населено място], [област], подадена чрез процесуалния представител адв. Гунев, против решение № 1515/27.06.2018 г., постановено по адм. Дело № 1123/2018 г. по описа на Административен съд П.. В жалбата се навеждат и развиват основания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че не било доказано качеството "водач на МПС" и действия на Петрова по управление на МПС. И. отмяна на обжалваното съдебно решение ведно със законните последици. Ответникът по касационната жалба – Началник група към ОД на МВР П., сектор "Пътна полиция", не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият касационен състав приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно обосноваността и правилното приложение на материалния закон: Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на К. Петрова срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 18-1030-000512/25.03.2018 г. на Началник на група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР П., с която на оспорващата е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 2 а, б. "б" ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, относно собствения й лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС]. За да отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на ПАМ съдът е приел от фактическа и правна страна, че са установени предпоставките за издаване на акта, субсумирани в разпоредбата на чл. 171, т. 2 а, б. "б" ЗДвП- К. Петрова е собственик на лекия автомобил, чиято регистрация е прекратена и го като при направената проверка отказва да бъда изпробвана за наличие на алкохол с техническо средство "Дрегер 75210" и с издаден талон за медицинско изследване с № 0015527 е управлявала на 25.03.2018 г., около 8 часа, в гр. П., на бул. "М.-юг" и бул. "Ц. Б. III Обединител". Спорна по делото е била действителността на издадената ПАМ, както и извършването на действия от страна К. Петрова, съставляващи съставомерно деяние – управление на МПС. АС П. е съобразил приложимите правни норми, представените данни за компетентността – времева, териториална и материална на издателя на акта и е направил извод за валидност и действителност на издадения акт. Съобразно събраните писмени и гласни доказателства – св. Илиева и Маринова, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че релевантните действия на адресата на акта по управление на лекия автомобил - подготовка и привеждане в движение на автомобила и извършване на изолирана маневра с него, са установени. Обжалваното решение е правилно. Не са налице наведените с касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, касационният съд оставя в сила решението като препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Допълва същите мотиви с позоваване на задължителната сила на приложимата за случая т. 2 от ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г. относно съдържанието на понятието "управление" на ППС, употребено в чл. 342, ал. 1 НК, включващо всички действия или бездействия на водача, независимо дали превозното средства се намира в покой или движение. Или, в случая поведението на К. Петрова се възприема като действие по управление на автомобила чрез подготовка за това, преустановено по независещи от нея причини, предвид направената проверка от страна на контролните органи. Доколкото собственика на автомобила при проверката се е намирал на предна лява седалка – място на водач, установено като признание въз основа на изложеното в жалбата на лицето, съобразно показанията на св. Маринова и докладната записка на мл. И. Г., в която са вписани констатации за извършена маневра на заден ход със същия автомобил, следва да се приеме за доказано осъществяване на деянието от обективна страна. Обстоятелството дали лицето притежава СУМПС в случая не е съставомерно и е ирелевантно. Правно основание за налагане на мярката е разпоредбата на чл. 171, т. 2 а, б. "б" ЗДвП. Същата се състои в прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство /ППС/ за срок от 6 месеца. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че ПАМ е наложена с валиден писмен акт на компетентен орган, при спазване на процедурата по издаването й. Заповедта съдържа фактически и правни основания за налагането на ПАМ. С оглед наложената ПАМ за минимално установения нормативен срок от 6 месеца, не е необходимо органът да мотивира срока на мярката. Предвид гореизложеното, касационният състав приема, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Решението не страда от релевираните пороци на чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на осмо отделение на Върховен административен съд

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 172, т. 2