Решение № 5123 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12788/2011 г.

Решение № 5123 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12788/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите ДД "ОУИ") против решение № 3475/12.07.2011 г. по адм. д. 9169/10 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 2001001609/26.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, в частта, изменена с решение № 1637/1.11.2010 г. на ДД "ОУИ". Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Аугустус Риал Истейт" ЕООД оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 3475/12.07.2011 г. по адм. д. 9169/10 г. по описа на АССГ е отменен РА № 2001001609/26.05.2010 г. на ТД на НАП в частта, изменена с решение 1637/1.11.2010 г. на ДД "ОУИ". Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, но органите по приходите са определили данъчни задължения на "Аугустус Риал Истейт " ЕООД в противоречие с материалния закон. Изложени са подробни принципни мотиви относно действието на механизма на данъка върху добавената стойност, наличието на верига от доставчици и правното значение на добросъвестното отношение на всеки от за възникване и признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Решаващият съд е допуснал процесуално нарушение като не е определил правилно спорните по делото факти и е постановил съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка. В мотивите на атакуваното съдебно решение не е определена оспорената част от РА, а е възпроизведено съдържанието на РД, решението на ДД "ОУИ", без да се отграничи по отношение на каква част от РА е налице правна възможност за обжалване по реда на чл. 156 от ДОПК. Размерът на данъчното задължение е посочен единствено в диспозитива на съдебното решение, но без да е обусловено основанието за неговото определяне. Данъчните органи са отказали да признаят на "Аугустус Риал Истейт " ЕООД право на данъчен кредит в размер на 22452,72 лв. за данъчен период 1.08.2009 г. - 31.08.2009 г. по данъчна фактура № 0000000156/4.08.2009 г., издадена от "Мак конструкшън " ООД, защото са приели, че в тази част фактурата не отразява реална облагаема доставка поради недоказване на доставките по фактурите, издадени от предходните доставчици "Лавин" ЕООД и "Волма Толейд" ЕООД към "Макс инженеринг 09 " ЕООД, както и по фактурата, издадена от предходният доставчик "Макс инженеринг 09" ЕООД към прекия доставчик "Мак конструкшън " ООД. АССГ е приел за безспорно и установено от РА обстоятелството, че доставката между "Мак конструкшън" ООД и "Аугустус Риал Истейт" ЕООД е реално осъществена облагаема услуга, в резултат на което е анализирал и обсъждал само доказателствата, събрани за установяване на факти, свързани с предходните доставчици. Направените от решаващият съд правни изводи принципно са правилни, но не могат да бъдат отнесени към конкретния правен спор, поради липсата на установяване на фактическата обстановка по спора. Допуснатото неправилно възприемане на съдържанието на РА е довело до неизясняване на делото от фактическа страна и липса на фактически установявания относно основните спорни факти, а именно осъществена ли е облагаема доставка от "Мак конструкшън" ООД в полза на ревизираното лице в пълния обем по данъчна фактура № 0000000156/4.08.2009 г. Цитираната в съдебното решение практика на Съда на Европейския съюз е относима към приложението на чл. 177 от ЗДДС, а в случая правото на данъчен кредит е отказано поради липса на всички предпоставки за възникването му по смисъла на чл. 68 във връзка с чл. 9 от ЗДДС. В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси относно наличието на реална доставка по цялата част от спорната данъчна фактура, но въпреки това е формирал краен извод за основателност на подадената жалба. В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е не определил правилно кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по тях. Допуснатите от АССГ процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение