Решение № 4063 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5888/2016 г.

Решение № 4063 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5888/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от К. Й. Ц. чрез адвокат Росица Маринова Ангелова, против решение № 140 от 25.03.2016 г. по адм. дело № 600/2015 г. на Административен съд гр. Перник. Жалбоподателят заявява, че обжалва постановеното решение като неправилно и необосновано, както и поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. По подробно развити съображения за така заявените пороци по чл. 209, т. 3 АПК моли същото да бъде отменено, както и да бъде отменено обжалваното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014, с изх. № 02-140-6500/3276 от 29.09.2015 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като незаконосъобразно и неправилно. Допълнително е постъпила молба, в която жалбоподателят заявява, че поддържа изцяло касационната жалба и отново моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски, за които прилага списък по чл. 80 ГПК. От ответника – Зам. -изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" гр. София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е постъпила Молба, в която се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г., а алтернативно при основателност на жалбата се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и по същество е неоснователна. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Делото е изяснено от фактическа страна и съдът е обсъдил всички правно релевантни факти относими към предмета на спора. Обосновано уведомителното писмо е потвърдено като законосъобразно и решението на съда не страда от пороци, които да налагат отмяната му. Настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 13.04.2016 г. касационна жалба на К. Й. Ц. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 31.03.2016 г., и като подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 140 от 25 март 2016 година по административно дело № 600/2015 година, Административен съд Перник, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалба на К. Й. Ц., [населено място], [улица] против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 изх. № 02-140-6500/3276 от 29.09.2015 година на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата в размер на 500 лева, представляваща разноски по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган съгласно представената по делото Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителния директор на фонда, с която са делегирани правомощия на лицето, издало акта. Съдът е приел и че оспорения акт е постановен в предписаната от закона форма, доколкото във включените в него Таблици изчерпателно са изброени всички парцели, по отношение на които са установени недопустими за подпомагане площи и от поясненията към тях, могат да бъдат изведени фактическите и правни основания за постановяването на уведомителното писмо. На следващо място съдът е констатирал и че не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат определени като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и които да мотивират неговата отмяна. Позовал се е на заключението на СТЕ, според което се подкрепят установените в оспореното уведомително писмо основания за отказ. Съдът не е констатирал и противоречия с приложимото право на ЕС и е посочил, че определените суми от административния орган за санкционирането на жалбоподателя като земеделски стопанин по СЕПП, СПП и НР1 са определени при съобразяване с изискванията на европейското и националното законодателство. При този изход на спора съдът е приел за основателно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените съдебни разноски, които възлизат в общ размер на 500 лева, от които 300 лева юрисконсултско възнаграждение и 200 лева платено възнаграждение за вещо лице. Така постановеното съдебно решение е правилно като краен резултат. Допуснати са редица неточности, които не съответстват на действителната фактическа обстановка. Пред Административен съд - Перник е обжалвано УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ И ИЗПЛАТЕНО ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ ПО СХЕМИ И МЕРКИ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ за кампания 2014 г., издадено от Зам. Изпълнителния директор на ДФ (Държавен фонд) "Земеделие", гр. София, с изх. № 02-140-6500/3276 от 29.09.2015 година. С това писмо адресатът К. Й. Ц. от [населено място], [улица], УРН: [номер] се уведомява за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на подадено Заявление за подпомагане с УИН: [номер] за кампания 2014, както следва: По Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 година е оторизирана сумата от 0 лева, тоест въпреки, че е поискана сума от 6 563. 90 лева, не е оторизирана и респективно не е изплатена никаква сума, видно от Таблица № 1 и Таблица № 2, които са неразделна част от уведомителното писмо. По схемата Плащания по схемата за преразпределително плащане (СПП - нова схема за кампания 2014 и е във връзка с плащане по СЕПП до 30 ха), за заявената Схема и декларираните в заявлението площи по СЕПП и след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 година и във връзка с чл. 15 г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, за първите допустими по СЕПП до 30 хектари е оторизирана сума в размер на 0 лева, тоест от 2 898. 55 лева, не е оторизирана и респективно не е изплатена никаква сума, видно от Таблица № 1 и Таблица № 2, които са неразделна част от уведомителното писмо. По мярката "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР1) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27 януари 2011 година е оторизирана сумата от 0 лева, тоест въпреки, че е поискана сума от 5545. 28 лева, не е оторизирана и респективно не е изплатена никаква сума, видно от Таблица № 1 и Таблица № 2, които са неразделна част от уведомителното писмо. Освен това, със същото уведомително писмо са наложени санкции за бъдещ период съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. за СЕПП - 2 672. 51 лева и за СПП - 1 180. 15 лева, а съгласно чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. за НР1 – 2 257. 78 лева. Изобщо вече няма никакъв спор по въпроса, че писмото, макар и да е наречено "уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител – кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Няма вече и спор в съдебната практика, че уведомителните писма са мотивирани, като мотивите се съдържат както в съответните колони на таблиците в самия административния акт, така и в тези, които са посочени като приложения към него – неразделна част от акта. Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло и затова се приема, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Неправилно обаче съдът е приел в решението си, че на заявлението на жалбоподателя - кандидат за подпомагане К. Й. Ц. са извършвани проверки на място. Напротив, както от оспореното Уведомително писмо колона 4 (Площ на парцела след извършена ПнМ /ха/), която е празна, така и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че на земеделския производител са извършени само административни проверки. Следва да се отбележи, че физическата проверка на място не е задължителна, а тя се извършва само на 5% от подадените заявления на случаен принцип (метод на риск-анализ), в която извадка не е попаднало заявлението на жалбоподателя и затова се явява неоснователно оплакването в тази връзка. Неправилно първоинстанционния съд е посочил че е извършена теренна проверка, която е послужила за установяване на недопустима за подпомагане площ, след като изрично в заключението на вещото лице е отразено, че физическите блокове, в които попадат парцелите с недопустими площи, не са били обект на специализирани теренни проверки от структурите на МЗХ - ОСЗ, а слоя за 2014 година в района на процесните парцели е изготвен чрез дешифриране на сателитни снимки от 14 май, 14 юни и 14 август 2014 година. Невярна е и констатацията на съда, че жалбоподателят не е подал възражение срещу одобрения със заповед № РД-09-807/05.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните обновен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014. Напротив, той не само че е подал възражение, но и е обжалвал последващата заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014, като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), а последната е основна част от ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол). Тези заповеди за одобряване на специализирания слой за различните кампании се издават на основание Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, и през годините са с различно наименование: "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", "Площи, допустими за подпомагане", "Площи в добро земеделско състояние". Въпросът какъв е характера на тази заповед за одобряване на окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" и възможността за нейното обжалване е разрешен в Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на Общото събрание на съдиите от двете колегии на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 1/2015 година и по-конкретно: предвид наличието на противоречива съдебна практика, това тълкувателно дело е образувано за постановяване на решение по следните въпроси: 1. по искане на главния прокурор на Република България – "Какъв е правния характер на актовете на органите на Разплащателната агенция – ДФ "Земеделие" по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9/2008 г. на министъра на земеделието и горите и подлежат ли те на съдебно обжалване по реда на АПК?" и 2. по искане на Председателя на Върховния административен съд – "Допустим ли е самостоятелен съдебен контрол на заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16 г, ал. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, с която се одобрява окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", като част от системата за идентификация на земеделските парцели?". С Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2015 г. Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд приема по относимата за случая точка 2, че е допустим съдебен контрол на заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16 г, ал. 4 (предишна ал. 2) от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, с която се одобрява окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". В мотивите на това тълкувателно решение, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, е прието че по своя характер тази заповед съставлява съвкупност от множество индивидуални административни актове, има конкретно определено съдържание и засяга единствено отделните лица, претендиращи право на подпомагане въз основа на един или повече имоти, включени или не в същата. Със заповедта пряко се засягат правата на земеделските производители във връзка с включването в допустимия слой на всички заявени от тях земи, респективно с неуважаването на направените от тях възражения по заповедта на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105. Тази заповед се явява окончателният завършващ акт на проведената процедура пред министъра на земеделието и храните, поради което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105, съгласно която въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой, Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея, Разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и да приеме заявление за подпомагане през следващата година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105. Това е и причината, обосноваваща прекия и непосредствен правен интерес на земеделския производител да оспорва заповедта. В конкретния случай жалбоподателят К. Й. Ц. е обжалвал заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 година на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014. Изходът от административното дело по обжалване на тази заповед е от съществено значение за изхода на делото по обжалване на уведомителното писмо, защото ако заявените за подпомагане площи или част от тях попадат извън този одобрен окончателен специализиран слой, то е налице новото основание за намаляване размера на плащането или отказване на плащане по чл. 43, ал. 3, т. 6, въведено с изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), обн. в ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г., което е напълно приложимо към датата на издаване на обжалваното Уведомително писмо – 29.09.2015 година и което е едно от основанията за отказ за плащане. Затова неправилно в съдебно заседание на 9 декември 2015 г. съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за спиране на производството по делото. Неправилни са изложените съображения, че няма връзка между двете дела и че жалбоподателят не е пряк адресат на тази заповед. Вярно е, че към тази дата все още не е било постановено тълкувателното решение, което е постановено два дни по-късно – на 11.12.2015 година, но самото тълкувателно дело № 1/2015 г. за примане на решение по спорните въпроси е било образувано много по-рано и е следвало да се изчака решението на Общото събрание на колегиите от Върховния административен съд, което е с преюдициален, а и със задължителен характер. Налице са били предпоставките за спиране на висящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който намира приложение по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК. Независимо от изложеното до тук, след извършена служебна проверка в деловодната система на ВАС, настоящият касационен състав констатира, че жалбата на К. Й. Ц. от [населено място], срещу заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014, с определение от 14.03.2016 г. е била оставена без разглеждане поради оттегляне на жалбата и образуваното въз основа на нея съдебно производство по адм. дело № 9495/2015 г. е било прекратено. Определението на тричленния състав на ВАС - Четвърто отделение не е обжалвано от жалбоподателя с частна жалба пред петчленен състав, поради което е влязло в сила и делото вече е архивирано. При това положение, след като и констатациите на вещото лице съвпадат с малки разлики с установеното от административния орган, който както се каза по-горе, действа в условията на обвързана компетентност и се съобразява задължително със заповедта за одобряване на слоя, то оплакванията на жалбоподателя се явяват неоснователни. Тези разлики са незначителни, не влияят на площта в хектари и на процента на недопустимата за подпомагане площ, която си остава над 50%, с оглед налагането на санкции за бъдещ период по СЕПП и СПП. По-конкретно, недопустимите за подпомагане площи по подаденото на 22.04.2014 г. от К. Й. Ц. Заявление за подпомагане 2014 – Форма за физически лица, определени в Уведомителното писмо от Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Разплащателната агенция (РА) възлизат на 8, 88 ха, от които 0, 164 ха застъпване, решено в полза на друг кандидат, а според съдебно-техническата експертиза (СТЕ) недопустимата площ е в размер на 8, 19 ха; общият размер на установените от ДФЗ – РА допустими за подпомагане площи възлиза на 12, 85 ха, а според СТЕ е 13, 62 ха; процентното съотношение между размера на наддекларираните спрямо установените като допустими за подпоматане площи, определени от РА възлиза на 68, 68 %, а според СТЕ процента на наддеклариране е в размер на 60, 08 %. Следва да се посочи, че е недопустимо със свидетелски показания да се доказват настъпили преди години факти дали заявените парцели се обработват, косят, почистват от храсти и дървета, или дали са в добро земеделско състояние при положение, че има влязла в сила заповед за ободобряване на слой "Площи, допустими за подпомагане". Затова оплакването в касационната жалба, че не са били обсъдени показанията на двамата разпитани свидетели, не е нарушение на съдопроизводствените правила. Необходимо е да се отбележи неправилната констатация на съда, че жалбоподателят сам бил признал наличие на застъпвания и разлики в заявени за подпомагане площи. Такова изявление няма направено. Независимо от това, настоящата инстанция констатира, че в конкретния случай изцяло е проведена цялата сложна административна процедура по изясняване принадлежността на т. н. "двойно заявени площи", регламентирана в чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания - изпратено е уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат, с приложение към него - таблица на установените застъпвания; подадена е декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин; представени са договори за наем, доказващи правното основание за ползване на заявените парцели в землището на [населено място], но застъпването на площи не е отстранено. С оглед изложеното е налице и другото посочено в обжалваното Уведомително писмо основание за отказ за подпомагане, а именно – чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП във връзка с чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 година. Само за пълнота на това място следва да се посочи, че чл. 18 е отменен в ДВ, бр. 16/2016 г., в сила от 26.02.2016 година, но е бил приложим за конкретния казус. За яснота следва да се отбележи, че административният орган не разрешава спор за собственост, а при положение, че двама или повече кандидати представят документи за право на ползване върху имотите, то тогава на двамата, тоест на всички кандидати се отказва подпомагане, защото застъпването не е отстранено и заявените площи се изключват от подпомагане. За недопустими за подпомагане като наддекларирани площи се приемат и тези, за които има отказ от заявените в заявлението площи, за които е установено застъпване. Настоящият състав констатира, че в обжалваното съдебно решение се съдържат на 4 страници дословно възпроизведени цели пасажи от писмените бележки на процесуалния представител на административния орган, което по принцип не е нарушение, защото това е принципно разяснение на цялата процедура по подпомагане от подаване на заявлението на земеделския стопанин до окончателната оторизация или респ. отказ от изплащане на суми по СЕПП, СПП и НР1. С оглед изложените коригиращи мотиви, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. При този изход на спора пред касационната инстанция, на ответната страна се дължат своевременно поисканите на 20.03.2017 г. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в редакцията й след изменението на кодекса, обнародвано в "Държавен вестник" бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Държавен фонд "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,