Решение № 14136 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8751/2013 г.

Решение № 14136 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8751/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Златка Колева Кочева от гр. Пловдив за отмяна на влялото в сила решение № 318/19.06.2012 г. по административно дело № 2/2012 г. на Административен съд - Пазарджик. Изложеното в молбата, че съдът не е конституирал молителката като заинтересована страна, което е нарушило правото й на участие в делото, е относимо към отменителното основание по чл. 239, т. 5 от АПК във връзка с чл. 246, ал. 1 от АПК. Ответниците по молбата за отмяна - началникът на РДНСК - Южен Централен район и Валерий Василев Кочев от гр. Пловдив, не са изразили становище. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: С решение № 318 от 19.06.2012 г., постановено по административно дело № 2 по описа за 2012 г. Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на Валерий Василев Кочев от гр. Пловдив против заповед № ДК-02-ЮЦР-552/18.08.2011 г. на началника на РДНСК - Южен Централен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Надстройка над съществуващ гараж и лятна кухня", находящ се в УПИ ХVII-924, кв. 78 по плана на гр. Септември, ул. "Тодор Каблешков" № 20. С решение № 567 от 14.01.2013 г. по административно дело № 11452/2012 г. Върховният административен съд, второ отделение, тричленен състав, е оставил в сила решение № 318 от 19.06.2012 г. по административно дело № 2/2012 г. на Административен съд - Пазарджик. По отношение на допустимостта на искането настоящият съдебен състав съобрази, че разпоредбата на чл. 247 от АПК препраща към сроковете за отмяна, уредени в чл. 240 от същия кодекс. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникване на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия чл. искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от АПК от узнаване на решението. В случая молбата (искането) за отмяна е подадена на 20.05.2013 г., а съдебното решение, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 14.01.2013 г. Молителката като неучаствало по делото лице не е получавала съобщения за постановените решения от съдилищата (а и няма данни да е уведомявана за тях по някакъв начин). Лицата, които не са били страна по дело, могат да искат отмяна на решението, което има сила спрямо тях, до изтичането на една година от влизането му в сила. Това е така, понеже основанието за отмяна в този случай - нарушение на съвместната процесуална легитимация, по хипотеза предхожда решението, чиято отмяна се иска. В този смисъл следва да се приеме, че процесната молба за отмяна е подадена в изискуемия законов срок и не е просрочена. Предвид гореизложеното подадената молба за отмяна се явява процесуално допустима. Разгледано по същество, искането за отмяна на посоченото влязло в сила съдебно решение е неоснователно. Съдебно-административното производство е двуинстанционно, и с постановените по казуса съдебни актове то е изчерпано, като решението на ВАС е окончателно. Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т. е. приложима при определените в тази разпоредба основания, каквито в случая не са налице, в това число и основанието по т. 5 от същия член. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, която се намира в глава четиринадесета, раздел I с наименование "Отмяна по искане на страна по делото" допуска отмяна на влязло в сила решение по искане на страна по делото, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Златка Колева Кочева не е била конституирана като страна в първоинстанционното производство пред Административен съд - Пазарджик и в касационното производство пред Върховния административен съд, а изложените в молбата за отмяна съображения се свързват с основанието по чл. 246, ал. 1 от глава четиринадесета, раздел II с наименование "Отмяна по искане на трето лице" от АПК. Съгласно текста на чл. 246, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Когато съдът установи допустимостта на искането, той извършва проверка на съществуването на предявеното право на отмяна на атакувания акт. Фактическият състав, от който то възниква в тази хипотеза, включва съществуването на влязлото в сила решение, неучастието в делото и наличие на гарантирано от процесуалния закон право на участие в него, т. е. задължителна процесуална легитимация. Молителката обуславя искането си за отмяна с това, че тя е следвало да бъде конституирана като заинтересована страна, понеже като съпруга на Валерий Кочев е съсобственик на незаконния строеж, чието премахване е наредено, и вследствие на нарушаване на съответните процесуални правила е била лишена от възможността да участва в съдебното производство по разглеждане на подадената от Валерий Кочев жалба срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-552/18.08.2011 г. на началника на РДНСК - ЮЦР. Спорният в случая въпрос е дали молителката отговаря на условията на закона, за да й бъде уважено искането за отмяна в качеството й на трето лице. Тълкуването на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК налага извода, че искането би било основателно, ако са налице три кумулативни предпоставки: 1) да не е участвала по делото - да не е била конституирана като страна в процеса; 2) решението да е неблагоприятно за искащата отмяната (при условие, че е имала по силата на закона обезпечено право на участие в делото); 3) решението да има сила спрямо нея - т. е. правните му последици - сила на присъдено нещо, изпълнителна сила и/или конститутивно действие, трябва да важат и за нея. От данните по делото е видно, че Златка Колева Кочева не е участвала като страна по делото. Второто и третото от изискванията, установени от законодателя, обаче не са налице по отношение на молителката. Дори и да се допусне, че административният акт (заповедта) е неблагоприятен за нея, това не важи за постановените във връзка с оспорването му съдебни решения. Съдебно-административното производство е инициирано от Валерий Василев Кочев. Кръгът на заинтересуваните лица, които могат да обжалват заповедите за премахване на незаконен строеж, са извършителите на реализираното строителство, сред които Кочева не е. Тя не и носител на вещни права по отношение на процесната постройка, която не попада в режим на съпружеска имуществена общност, като изградена през 1983 г. - много преди сключването на брака между Валерий и Здравка Кочеви на 25.06.2010 г., и то в недвижим имот, правото на собственост върху който е придобито еднолично от Валерий Кочев през 2002 г. Извън горното, решението, с което е отхвърлена жалбата на Валерий Кочев срещу заповедта, е установително, и като такова важи само за страните по делото, но няма сила за заинтересованите от административния акт трети лица, каквато твърди да е Златка Кочева (чл. 177 от АПК). Тъй като тя не е била страна в процеса, би могла на собствено основание да инициира съдебно-административно производство, без да може да й се противопостави възражение за пресъдено нещо. Решението за отхвърляне на жалбата няма действие спрямо неоспорилите и по непредявените претенции, затова и те нямат интерес и право да искат отмяната му. Т. е. не е основание за отмяна на постановените по казуса съдебни актове по реда на чл. 246, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 5 от АПК, ако неоспорилото заповедта пред съд лице е пропуснало да се защити срещу нея по пътя на редовното обжалване. Предвид изложеното, молбата за отмяна на решението на Административен съд - Пазарджик се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,