Решение № 2958 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15752/2010 г.

Решение № 2958 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15752/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Димово, област Видин, подадена против решение № 135 от 15.11.2010 г., постановено от Административен съд - Видин, по адм. д. № 227/2010 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Длъгнекова и с писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът се е произнесъл по неясно заявление за издаване на удостоверение и скица по чл. 13 от ПЗСПЗЗ. Касаторът твърди, че изложените мотиви в решението не кореспондират със законодателните разпоредби и не отчитат, че жалбоподателката не е изпълнител свои задължения. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и претендира заплащане на направените по делото разноски с приложен списък за тях. Ответникът - Венета Пеньова Ботева от гр. София оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Станкулова, която с писмено възражение пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото оспореното съдебно решение е законосъобразно, обосновано, постановяването му е съобразено с приложимия материален закон и са спазени съдопроизводствени правила. Предвид отсъствието на касационни основания за отмяна, решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 135 от 15.11.2010 г. е отменен изричен отказ на кмета на община Димово, обективиран в писмо изх. № СД - 9400 - 529 от 02.09.2010 г. да издаде удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, като кметът на община Димово е задължен да издаде претендираните удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ по заявлението на Венета Пеньова Ботева от гр. София в 7-дневен срок и горепосоченият кмет е осъден за заплащане на разноски на Венета Пеньова Ботева. За да достигне до този резултат Административният съд - Видин е приел, че предмет на съдебния контрол е издаденият от кмета на община Димово индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3, предложение последно от АПК. След анализ на всички събрани доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до заключение, че са били налице всички условия за издаване на исканите документи: жалбоподателката е направила писмено искане до компетентния административен орган, в него са индивидуализирани конкретни недвижими имоти и е посочено, че се искат скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, с което е уточнен вида на искания административен акт. Обжалваното решение е мотивирано с обстоятелството, че заявлението е подадено от лице, на което е признато право на възстановяване на собственост по наследство върху недвижим имот в урбанизирана територия с т. 10 и т. 11 от раздел I на решение № 003/05.12.2008 г. на ОСЗ - Димово. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на атакуваното съдебно решение точно е установено, че производството по издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ е междинно производство в процеса по възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в строителните граници на населените места, крайният реституционен акт в който се издава от съответната Общинска служба по земеделие. В конкретната хипотеза задължението на кмета на общината и общинската администрация е само да извършат проверка дали имотите, посочени в заявлението са нанесени в действащия кадастрален план, кадастрална карта или помощен план и да издадат исканите документи с необходимото съдържание, регламентирано в чл. 13, ал. 5, т. 1 - 5 и ал. 6, т. 1 - 3 от ППЗСПЗЗ, без да се произнасят относно възстановяване на процесните имоти, в какви размери и в полза на кои лица, които въпроси са от компетентността единствено на ОСЗ по местонахождението на имотите. Правилно е прието, че претендираните скица и удостоверение по силата на чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ са част от документите, които се прилагат към заявлението на бившите собственици за възстановяване на собствеността и издаването им следва да предхожда преценката относно основателността на реституционната претенция. Точно е установено, че процесните скица и удостоверение са елемент от производството по възстановяване на собствеността в урбанизирани територии, който се съпътства от самостоятелно производство по издаване на заповед по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ от касатора - кметът на община Димово. От тук е изведен обоснованият правен извод, че искането за издаване на скица и удостоверение, независимо от това дали го е направил бивш собственик или съответната ОСЗ, съдържа имплицитно в себе си и искане за издаване на решение на техническата служба на общината и заповед на кмета за одобряването му. В конкретния случай съдът правилно е преценил, че е налице незаконосъобразност на обжалвания изричен отказ на кмета на община Димово да издаде поисканите от заявителката удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. По отношение на Венета Пеньова Ботева са били налице фактическите и законови изисквания за издаване на заявените документи, както и личен, пряк и непосредствен правен интерес, обоснован от твърдяното право на възстановяване на собствеността върху процесните имоти, което е подкрепено с приложените по делото писмени доказателства. С оглед на правнорелевантния факт, че процесните земеделски земи са включени в строителните граници на населеното място, правилно съдът е отбелязал, че претенцията на жалбоподателката включва и искане за издаване на заповед по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. От данните в административната преписка е видно, че процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не е проведена, поради което дадените в тази насока указания в съдебния акт са законосъобразни и в съответствие с необходимостта от продължаване на реституционното производство по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. По изложение съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,