Решение № 1503 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10437/2008 г.

Решение № 1503 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10437/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Румен Филипов Фиданов от с. Баните, Смолянска област, срещу решение № 134/2.07.2008 г., по адм. д. № 12/2008 г. на Административен съд - гр. Смолян, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени обжалваната от него Заповед № ДК-02-СМ-18/21.11.2007 г. на н-ка на РДНСК гр. Смолян. Ответникът н-к РДНСК гр. Смолян, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - гр. Смолян, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Румен Филипов Фиданов срещу Заповед № ДК-02-СМ-18/21.11.2007 г. на н-ка на РДНСК гр. Смолян, с която на основание чл. 225 ЗУТ е наредено да бъде премахнат установения незаконен строеж "масивна постройка", изпълнен от жалбоподателя извън регулацията на с. Баните без необходимите строителни книжа. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта не е нарушена предвидената процедура, както и че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен без строителни книжа, който е незаконен и за същия не могат да се приложат разпоредбите на § 16 ПР на ЗУТ, поради което заповедна е законосъобразна. Решението е правилно. Безспорно установено по делото е, че се касае за незаконен строеж, изпълнен от жалбоподателя без необходимите строителни книжа и представляващ "масивна постройка" с размери 4.80/3.10 м и височина от 2.10 до 2.20 м, като зидовете са изградени с бетонови блокчета и бетонова покривна плоча. С оглед на това касае се за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице, като съгласно същото строежът е предназначен за чешма за отмора, като заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда. Не е установено строежът да е изграден в собственост имот, независимо от твърденията на жалбоподателя, както и да е възстановена стара съществувала чешма, тъй като от заключението на вещото лице е установено, че извършените строителни и монтажни работи са нови. Като се има предвид гореизложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано административният съд е приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване, както и че при издаването на заповедта е спазена предвидената процедура, като същата е издадена след съставяне на констативен акт. Правилно е прието, че е неприложим § 16 ДР на ЗУТ, тъй като от една страна не е установено времето на изграждането му, а от друга при изграждане на незаконен строеж върху чужд имот (макар и да не е установено чий точно е той), собственикът на имота не е длъжен да търпи незаконен строеж в имота си, изграден от друг, поради което той е недопустим и на това основание. Като се има предвид гореизложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК