Решение № 975 от 30.1.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Напоителни системи ЕАД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район Овча купел, бул. Цар Борис III 136, представлявано от изпълнителния директор инж. Н. Чалъков, подадена чрез пълномощника юрк. А. Петков, срещу Решение 810/14.02.2022 г., постановено по адм. дело 10384/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 38/27.09.2021 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. Макар да не е изрично формулирано в касационната жалба се съдържа твърдение за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора съдът не е съобразил, че оспорваният акт не е мотивиран. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на друг, с който процесният АУПДВ да бъде отменен. Ответникът Директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, чрез пълномощника юрк. Карабелов, в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил АУПДВ 38/27.09.2021 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с който по отношение на Напоителни системи ЕАД е установено задължение в размер на 118 983,20 лв. главница и 19 501,58 лева лихви. От фактическа страна административният орган е установил, че дружеството е титуляр на разрешително, с което му е предоставено право на водовземане от яз. Тополница, с разрешена цел за напояване и с лимит на ползваната вода до 174,0 млн. мі/год. При извършена проверка от експерти на БД Източнобеломорски район, обективирана в констативен протокол Пз-12/13.01.2020 г., е установено, че не е заплатена дължимата такса за водовземане от повърхностни води за периода 01.04.2019 г. 31.10.2019 г. в размер на 118 983,20 лв. На дружеството е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 05.05.2021 г., като е указано, че при неплащане в 14-дневен срок ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ и принудително изпълнение. С писмо от 22.06.2021 г., издадено на основание чл. 26 от АПК, дружеството е уведомено, че започва производство по издаване на АУПДВ. Процесният АУПДВ е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 от ЗВ във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 6 от ЗВ, като е посочено, че дължимото задължение е изчислено на база подадена декларация от 04.02.2020 г. и справка за пропуснато водно количество. Използваната формула от органа е следната: 130 750 772 мі х 0,0013 лв./ мі х 0,7 = 118 983,20 лева. За да отхвърли жалбата срещу процесния АУПДВ, съдът, след извършена проверка съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, е преценил, че е законосъобразен. Прието е с оглед наличните по делото доказателства, че установените с акта задължения кореспондират с декларираните от дружеството количества. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1 от ЗВ правото на водовземане се упражнява възмездно срещу задължение за заплащане на такса. Съгласно чл. 195б, ал. 1 вземанията за неплатени по реда на чл. 195а, ал. 1 от ЗВ такси по този закон се определят с АУПДВ, издаван от директора на басейновата дирекция, по реда на ДОПК. В конкретния случай ползваните водни обеми са установени въз основа на данни, подавани ежемесечно от дружеството (л. 62 и л. 63; л. 66 и л. 67; л. 71 и л. 72; л. 76- л. 79; л. 82 и л. 83; л. 86 л. 88 и л. 90 и л. 91). В констативния протокол Пз-12/13.01.2020 г. (л. 26) е отразено, че общото количество вода, използвано за напояване за периода 01.04.2019 г. 31.10.2019 г. от Напоителни системи ЕАД от язовир Тополница, е 130 750 772 мі. В протокола е отразено, че същият е съставен въз основа на проверка, проведена по документи. Установеното количество се равнява на сбора от посочените от дружеството количество за всеки от месеците. Определеният с АУПДВ размер на задълженията е изчислен в съответствие с чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване при съобразяване с приложимия към 2019 г. коефициент, както правилно е установил и административния съд. Приложен е и благоприятен корекционен коефициент в размер на 0,7 на основание чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата. Не може да бъде споделено оплакването на касатора, че процесният АУПДВ не съдържа мотиви за издаването му. Видно от съдържанието на акта, същият отговаря на изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като е посочено, че Напоителни системи ЕАД в качеството му на титуляр на разрешително е осъществило водовземане от повърхностни води, без да е заплатило дължимата такса, което не е спорно по делото. Актът, освен фактически констатации за издаването му, съдържа и относимите законови разпоредби. Неоснователно е и оплакването, че представител на дружеството не е присъствал при извършване на проверката, резултатите от която са обективирани в констативния протокол, като по този начин е нарушено правото му на защита. Видно от уведомление за започване на производството по издаване на АУПДВ (л. 19), връчено на дружеството на 24.06.2021 г. (л. 21), на Напоителни системи ЕАД е указано, че може да се запознае с административната преписка и всички документи към нея, както и да получи копие от тях, а също и да изрази становище по събраните доказателства и да направи писмени искания и възражения. Нещо повече с покана за доброволно изпълнение (л. 22), връчена на дружеството на 05.05.2021 г., на същото е предоставен и екземпляр от констативния протокол. В този смисъл не може да се приеме, че правото на защита на касатора е било нарушено в хода на административното производство. С оглед изложеното, като е отхвърлил жалбата на дружеството, административния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този резултат по спора и навременно заявената претенция за разноски, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от гореизложеното и