Решение № 8082 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14069/2009 г.

Решение № 8082 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14069/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Стелт-Стойчев" ЕООД моли да бъде отменено Решение № 2/26.01.2009 г. по ахд. № 04931/2006 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 21300105/24.03.2006 г. на ТД - София, офис Надежда като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен изцяло. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на "Стелт-Стойчев " ЕООД против РА № 21300105/24.03.2006 г. на ТД - София, офис Надежда. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите по изискванията на ДОПК. С РА не е признат данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), тъй като не са представени поискани доказателства за начисляване на данъка по спорните фактури и осъществяване на доставките. Проверка в счетоводствата на доставчиците за начисляване на данъка не е извършена, тъй като доставчиците не са намерени на данъчните им адреси от органите по приходите при извършване на ревизията, нито в хода на съдебното производство. Не са представени поисканите доказателства за осъществяване на доставките, за предмета им, начин на разплащане, обезпеченост на доставчиците и съдът е приел, че не е доказано доставките да са реално осъществени. Приел е също, че издаването на фактури и счетоводното им отразяване от получателя по тях не е достатъчно, за да са изпълнят изискванията на чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване на данъчния кредит по тях. Съдът е отхвърлил възражението на касатора, че органът по приходите не е обсъдил събраните доказателства и е издал РА при неизяснена фактическа обстановка. Приел е също, че тежестта на доказване за наличие на условията за признаване на данъчния кредит е върху касатора, а в съдебното производство не са ангажирани доказателства за осъществяване на доставките и начисляване на данъка по тях, и е отхвърлил жалбата. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, доводите на страните и е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи за липса на доставки по спорните фактури, и недоказано начисляване на данъка по тях. Неоснователен е доводът на касатора, че представените фактури и отразяването им в счетоводството на получателя по тях е достатъчно да установи осъществяване на доставките. Правилно съдът е приел, че доказателствената тежест за установяване наличие на предпоставките по чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване на данъчния кредит по фактурите е на касатора. В съдебно заседание на 25.06.2007 г. съдът е дал указания на дружеството, че следва да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, които са съобщени на касатора. Въпреки дадените указания дружеството не е направило никакви доказателствени искания в производството пред съда. Правилно съдът е отхвърлил възражението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които да обосноват отмяна на акта. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като съдът е присъдил дължимото юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,