Решение № 8230 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11472/2015 г.

Решение № 8230 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11472/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 3920 от 5.06.2015 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 9226/2014 г. С обжалваното решение е уважен частично предявения от Т. Б. Д. частичен иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес и дискомфорт, причинени от отменената като незаконосъобразна заповед за задържане на лице рег. № 04-734/12.04.2014 г. издадена от полицейски орган при 04 РУП-СДВР. Касационната жалба, подадена от СДВР е срещу решението в осъдителната му част. Оплакванията са за неправилност на решението в тази част. Възраженията са за необоснованост на решението, тъй като по делото не били събрани доказателства за претърпени от ищеца вреди от задържането му. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. Касационната жалба на Т. Б. Д. е насочена срещу решението в отхвърлителната му част, както r в частта, в която той е осъден да заплати на ответника разноски. Възраженията са за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване изцяло на предявения иск. Иска се присъждане на разноски и за двете инстанции. Т. Д. оспорва касационната жалба на СДВР по съображения в писмен отговор. Подадена е и частна жалба от Т. Б. Д. срещу определение № 4201/29.07.2015 г., постановено по същото дело. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационните и частната жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни по спора в рамките на законоустановения 14-дневен срок. Касационната жалба на СДВР е основателна, а касационната и частната жалба на Т. Д. са неоснователни. Административният съд е установил, че на 12.04.2014 г. ищецът е бил задържан в помещение за временно задържане за срок от 10,20 ч. до 12,30 ч. в 4 РУП-СДВР на осн. чл. 63, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗМВР (отм.) за установяване на съпричастност за извършване на престъпление по чл. 195 НК и за установяване на самоличност. Задържането било разпоредено със заповед рег. № 04-734/12.04.2014 г. Установено е, че производството е образувано във връзка с извършена кражба на парктроници от лек автомобил като задържаното лице е било регистрирано за подобен род престъпления. След като не е установена съпричастност към престъплението, лицето е освободено. Установено е, че заповедта за задържането на ищеца е отменена като незаконосъобразна. Въз основа писмен документ, представен по делото, съдът е приел, че ищецът е участвал в програма за лечение с метадон. Въз основа на свидетелските показания, събрани по делото, съдът е приел, че след освобождаването му ищецът е бил изнервен и превъзбуден, което е преценено от съда като нормална човешка реакция на човек, заподозрян за престъпление, което не е извършил. Въз основа на заключението на допусната по делото съдебно-медицинска и психологична експертиза, съдът е приел, че в случая при ищеца е бил налице дискомфорт от психически порядък. Отново въз основа на заключението на експертите, съдът е приел, че забавянето на ежедневния прием на метадон с няколко часа не е имало пряко физиологическо въздействие върху ищеца. Също така, съдът е приел за недоказано твърдението му, че приемът на метадон в клиниката, в която е бил на лечение е осъществявано единствено сутрин. Съдът е уважил иска частично, като присъдения размер на обезщетението касае претърпения от ищеца стрес и дискомфорт от задържането му. Съдът е разпределил отговорността за разноски, като е осъдил СДВР за сумата от 274,75 лева, а ищеца за сумата от 314,25 лева. С допълнителна молба, ищецът е поискал изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на размера на присъдените на ответника и увеличаване на размера, присъден на ищеца. Съдът е изменил решението си в частта за разноските, като е осъдил ответника да заплати на адв. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 104,75 лева и е намалил присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение. По основателността на касационните жалби, настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема следното: По жалбата на СДВР: Жалбата е основателна. Необосновано е приетото от административния съд, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от задържането му, направено по силата на отменената заповед. Съдът при преценката си, не е отчел релевантни за спора обстоятелства. Периодът на задържане на ищеца (по-малко от два часа) е кратък. За този период преживеният стрес, не би могъл да надхвърли минималния праг на напрежение, присъщ на подобна административна мярка. Видно от представената по делото справка за съдимост е, че ищецът многократно е осъждан и е изтърпявал наказание "лишаване от свобода". Този документ доказва, че задържането, не е нещо ново и непознато за ищеца, което преди това не му се е случвало, което обстоятелство от своя страна индикира за психическа и психологическа подготвеност до известна степен на лицето за подобна ситуация. Този документ опровергава и твърденията на ищеца в исковата молба, че именно въпросното задържане е оставило траен отпечатък в съзнанието му, чувство на тревожност, депресия и изнервеност. Ищецът е твърдял в исковата си молба, че изпитаният силен стрес от задържането му е в резултат на негови мисли, че след като е задържан, неизменно ще бъде обвинен в извършеното престъпление. Тези субективни изживявания на ищеца, макар и да са провокирани от задържането са резултат преди всичко от неговата психологическа и емоционална нагласа. От друга страна, от документите по делото се установява, че по време на задържането му, с ищеца са извършвани административнопроизводствени действия - попълване на декларация, даване на обяснение, личен обиск на лицето, които от една страна са ангажирали напълно вниманието му, а от друга са били гаранция, че се прави необходимото за своевременното освобождаване на ищеца при липса на данни, обосноваващи задържането му. Съвкупната преценка на посочените данни и обстоятелства, установени по делото, не дават основание да се приме, че в този случай, ищецът е изживял напрежение и стрес, надхвърлящи минималния праг на негативни преживявания, свързани с подобна административна мярка. Изводът на административния съд, че в случая е налице неимуществена вреда е необоснован и неправилен. Липсата на един от елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, какъвто е вредата е основание за отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение. Решението на административния съд, в частта, в която частично е уважен предявения частичен иск е неправилно и следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли изцяло. По съображенията, изложени по-горе, касационната инстанция преценява като неоснователна касационната жалба на Т. Б. Д.. Решението на съда в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение е правилно и следва да се потвърди. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, разноски на ищеца не се дължат, поради което решението на административния съд, изменено с определение № 4201/29.07.2015 г. в частта, в която на ищеца са присъдени разноски и на процесуалния му представител е присъден адвокатски хонорар следва да се отмени. В останалата част решението на съда е правилно. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд