Решение № 15630 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9406/2013 г.

Решение № 15630 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9406/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Стаматов Вълчанов и Ралица Стаматова Вълчанова и двамата от гр. Варна против решение № 1261/20.05.2013 г., постановено по адм. дело № 4261/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 551-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет - Варна за одобряване на план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти - публична собственост - ПУП-ПУР на СО "Траката", СО "Горна Трака", СО "Ваялар", гр. Варна, в частта му по отношение на имот с идентификатор № 10135.2520.3286, кв. 15 на СО "Траката", между осови точки 570-571-572. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна Общински съвет - Варна взема становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение (постановено по жалба срещу акт за одобряване на ПУР за изграждане на обект второстепенна улична мрежа-улица от VI клас), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорения ПУР в частта, засягаща имота на оспорващия, за законосъобразен, без наличие на основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Процесният подробен устройствен план - ПУР предвижда първична улична регулация по чл. 110, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗУТ. Основанието за такъв ПУП е чл. 16, ал. 7 ЗУТ, тъй като имотите не са урегулирани, но попадат в урбанизирана територия. Правилно и обосновано от събраните по делото доказателства, вкл. заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е прието от компетентен орган, във валидна писмена форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. По делото е установено с неоспореното по надлежния ред заключение на вещото лице, че в частта по отношение на ПИ № 3286, одобреният ПУП-ПУР предвижда отнемане на площ от 163 кв. м за улицата от север и още 5 кв. м за улицата от юг, което съставлява 16,2 % от общата площ на имота от 1038 кв. м в рамките на изискуемия размер по чл. 19, ал. 1 ЗУТ. Предназначението на отнетата площ е за прокарване на обслужваща улица - пътно платно с широчина 4,50 м без тротоари, като проектираната улична регулационна линия минава през част от намиращите се в имота сгради. Статутът на сградите не е предмет и не може да бъде изследван в настоящото производство ( а в отчуждителното). За случая е от значение, че не съществува вариант, при който те не се засягат. Според вещото лице не съществува друг вариант за улична регулация в частта за процесния ПИ № 3286, като ПУР в оспорената част е съобразен със съществуващата улична мрежа, класификацията на проектната улична мрежа, техническите характеристики съгласно Наредба № 2/2004 г. за ППКТСУТ, съществуващото застрояване в преобладаващата му част - съществуващите в имота сгради, съществуващата и бъдеща подземна инфраструктура. Оспореният план е законосъобразен, отговоря на изискванията за икономичност (чл. 108, ал. 5 АПК), затова оспорването му правилно е отхвърлено с обжалваното решение. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,