Решение № 10687 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6230/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу частта от решение 505/26.03.2025 г. по адм.дело 261/2023 г. на Административен съд - Кюстендил, с които е отменено негово уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх. 02 -100 - 6500/565 от 10.03.2022 г. в частта, с която на основание чл.19 от Делегиран Регламент /ЕС/ 640/2014 г. на Комисията за кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на : СЗ - ДККП -564,40 лв., СЗ - КЛЧ -13379,62 лв. и СЗ - МЗДП - 3650,72 лв. и е изпратена преписката в отменената част на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ по заявлението за подпомагане за кампания 2020 г. с мотивиран акт при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационият жалбоподател поддържа в касационната жалба и в писмено становище чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано, в противоречие с материалния закон, постановено при съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу оспореното УП, присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата. Ответникът по касационна жалба - А. С. Т., с адрес в гр. Кюстендил, не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АС, за да постанови решението, е взел предвид, че е сезиран със жалба от А. С. Т. срещу частта от УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх. 02 -100 - 6500/565 от 10.03.2022 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която са му наложени санкции за бъдещ период. АС е изложил мотиви, че писмото в оспорената му част е издадено от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма по чл.59, ал.2, т.4 АПК, тъй като не съдържа фактически основания за наложените санкции по чл.19 от Делегиран Регламент /ЕС/ 640/2014 г. на Комисията . От съдържанието на УП е видно само, че санкциите са наложени по три схеми за обвързано подпомагане на зеленчуци с конкретен размер за всяка една санкция, но липсва яснота за кои парцели, декларирани по всяка една схема се отнасят санкциите, за какви недопустими площи и поради какво нарушение на подпомагането площите са приети за недопустими - тоест липсват и правните основания, водещи до налагане на санкции за бъдещ период. АС е посочил, че посочените в становище на административния орган от 08.09.2023 г., изготвено във връзка с постъпилата жалба срещу УП до съда и изпратено на съда, ведно с административната преписка. Същото становище обаче няма характер на мотиви в съпътстващ документ, тъй като не е налице нито една от хипотезите на ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Мотивите за волеизявлението на административния орган на се съдържат и в други документи от административната преписка, към които да има изрично препращане в УП, нито в писмото от органа до жалбоподателя по повод заявлението за форсмажор. Независимо от наличието на посоченото основание за отмяна на административния акт в обжалваната част, АС е изложил и мотиви за материалноправна незаконосъобразност на акта след анализ на заключението на вещото лице, протоколите за проверки на парцелите и документите за форсмажор. Решението е правилно като краен резултат, макар настоящата съдебна инстанция да не споделя всички изложени от АС мотиви. Правилна е констатацията на съда за пълна липса на фактически основания за наложените санкции и частична липса на правни основания за тях, доколкото не са посочени конкретни нарушения на конкретни правни норми, а единствено чл.19 от Делегиран Регламент /ЕС/ 640/2014 г. на Комисията. Правилно АС е приел, че в оспорения административен акт липсват фактически основания за издаването му, а предвид изброяването на всички възможни хипотези на намаления, не може да бъде направена преценка на какво правно основание в конкретния случай са извършени процесните намаления. Липсата на фактическо основание и липсата на конкретно правно основание са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Съгласно Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. Не е налице и другата хипотеза по цитираното Тълкувателно решение мотивите да са изложени в друг документ от издателя на оспорения административен акт най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или при обжалване пред съда. Липсата на фактически и правни основания на уведомителното писмо в частта, с която са направени намаления, е самостоятелно основание за отмяната на акта. Становището от 08.09.2023 година, изготвено след постъпване на жалбата до АС, не би могло да санира липсата на мотиви, още повече, че преценката на съда за законосъобразност на оспорения административен акт е предвид посочените в него фактически и правни основания, каквито в случая липсват. Именно поради липсата на фактически и правни основания в УП, които да бъдат обсъдени при преценката за материалноправна законосъобразност на акта от АС, настоящият съдебен не споделя алтернативните мотиви за материалноправна незаконсъобразност на обжалваната част от УП. Не е допустимо да се предполагат фактически и правни основания, липсващи н обжалвания индивидуален административен акт и въз основа на тях да се преценява материалноправната му законосъобразност. Независимо от това, доколкото липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на акта решението като правилно като краен резултат следва да се остави в сила. с оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение