Решение № 4820 от 9.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Образувано е по касационни жалби на Директор на ТП на НОИ Благоевград и на БиостройЕООД със седалище в гр. Благоевград срещу Решение 1799 от 31.10.2022 г., постановено по адм. дело 990/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград. В двете касационни жалби се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони, и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на А. Петров от гр. Благоевград срещу Решение 1040-01-439 от 14.10.2021г. на Ръководител на ТП на НОИ Благоевград, с което е било потвърдено Разпореждане 5104-01-48 от 30.08.2021г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО в същото поделение на НОИ, с което не е била призната, станалата на 24.05.2021г. с Петров в гр. Благоевград злополука, за трудова. Претендират присъждане на разноски. Ответникът А. Петров оспорва така подадените касационни жалби и настоява за отхвърлянето им. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на останалите страни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отмени издаденото от касационния жалбоподател Директор на ТП на НОИ Благоевград решение, първостепенният съд е приел, че органът, а и длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО в същото поделение на НОИ, неправилно са приложили материалния закон нормата на чл.55 ал.1 КСО, поради което и без основание не са признали станалата с Петров на дата 24.05.2021г. злополука за трудова. Настоящият касационен състав намира този извод за необоснован, постановен при неправно приложение на материалния закон. Фактическата обстановка е правилно установена, особено по отношение на релевантните за необходимата преценка факти. Спорните елементи от фактическия състав по чл. 55 КСО всъщност правилно са откроени в обжалваното съдебно решение дали травматичното увреждане е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа и/или по време на обичайния път при отиване на работа на 24.05.2021 г. Всъщност не е спорно, че пострадалият работник Петров, заедно с колегата му Илиев, работници по трудови договори с касационния жалбоподател БиостройЕООД, гр. Благоевград, на посочената дата са се придвижвали със служебен автомобил, управляван от шофьора Джамбазки, по посока на мястото, където е следвало да осъществяват трудовата си функция втори район, втори маршрут за сметосъбиране, съгласно утвърдения от работодателя график. Началото на придвижването е бил сборен пункт кръстовището на ул.Балкан/ул.Полк. Дрангов, където сметосъбирачите се събирали около и след 4,00 часа. Установява се, че служебният автомобил се е движел по посока на мястото, където е следвало да остави работниците, за да започнат те с трудовата си дейност, по маршрут, който може да се приеме за обичаен. Сочи се от Петров, а и от колегите му, че обичайно било по този маршрут те да спират и на табака на бул.Джеймс Баучер, от който си вземали сутрешно кафе, което консумирали на задните степенки на сметосъбиращия автомобил, с който се придвижвали. В посочения ден работниците спрели на табака(около 4,20-4,30 часа), взели си кафе и се позиционирали на задните степенки на сметоизвозващата машина, за да изпият кафето си, когато малко след тях пристигнал втори сметоизвозващ автомобил на същия работодател. От събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства, а и от показанията на разпитаните свидетели, научаваме, че между служители на БиостройЕООД от една страна и група от лица, намиращи се на външни маси в същото заведение, възникнал вербален спор. Този спор бързо ескалирал във физическа разправа, съпроводена с удари, дърпане, бутане, вкл. при използване на твърди предмети(подобни на тръба, кирка или кози крак), хвърляне на бутилки, стойка за вестници и др.. Не е спорно, че пострадалият работник е участвал във физическия сблъсък на двете групи в района на заведението, като самият той сочи в показанията си по образуваното впоследствие бързо досъдебното производство 1899 ЗМ-185/2021г. по описа на 01 РУ на МВР Благоевград, че след последвала размяна на остри реплика с един от другата компания Д. Бърдарски, той се е насочил към него с идеята да се разберем, като допусках, че ще се бием само двамата. С. Петров признава, че е доближил Бърдарски и с ръка го е докоснал леко по бузата, като признава и че именно той пръв му е посегнал, тъй като е искал да се разберат с него като мъже. При преценка на показанията, дадени от двете групи в досъдебното производство, се установява, че всяка една от тях има собствено виждане за това как точно и по какви причини се е стигнало до физическия сблъсък, в резултат на който и Петров, и Бърдарски в крайна сметка са се озовали последващо в хирургическото отделение на МБАЛ Благоевград(където са били в съседни стаи по думите на Петров), с различни наранявания, основно в областта на главата. Настоящият състав счита, че при тази фактическа обстановка не могат да се направят обосновани изводи за наличие на кумулативните предпоставки по чл.55 ал.1 или ал.2 КСО, обосноваващи квалифициране на злополуката като трудова. На първо място по отношение времето на самото придвижване до мястото, където съответния ден е следвало да се престира труда, то следва да се посочи, че то не може да са включи в работно време на работника. В тази връзка позоваването от страна на първостепенния съд на Решението от 10 септември 2015 г. по дело С-266/14 на СЕС е неоснователно. Последното решение касае случаи, като разглеждания в това производство, при които следва в обхвата на самото работно време по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година, да се включва и времето, което работниците ежедневно прекарват в придвижване от мястото, където живеят, до определените от техния работодател първи клиент и от последния им клиент до дома им. Този извод е формиран на база установено, че при всички подобни случаи посочените работници всъщност нямат възможността да разполагат свободно със своето време и да се посветят на собствените си интереси, поради което следва, че те са на разположение на техните работодатели. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като самите работници на БиостройЕООД поначало не са задължени да се явяват на конкретния обект за деня по посочения начин. Т.е. те могат и да не се възползват от този способ за придвижване със служебен автомобил. Освен това очевидно те не го правят, за да се придвижат до клиенти. По важното е обаче е, че всъщност това е без съществено значение на казуса. Всъщност правната рамка е ясна трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието(така ал.1 на чл.55 на КСО), но и когато по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер, настъпи внезапно увреждане на здравето на работника/служителя, причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт(ал.2,т.1 на чл.55 КСО). В контекста на тази правна рамка следва да се посочи, че която и да е от двете хипотези да се мисли за приложима досежно този казус, то изводите биха били идентични, а именно, че не е налице трудова злополука. На първо място в основната хипотеза(чл.55 ал.1 КСО), т.е. ако травматичното увреждане на здравето на Петров е станало в рамките на работното време, задължително то да е и във връзка или по повод на извършваната работа, или тя да е извършена в интерес на предприятието. Що се отнася до състава по чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО, то и той не може да се тълкува и прилага изолирано от фактическия състав на понятието за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Или придвижването на работника/служителя към работното място се приравнява на трудова злополука поради това, че обслужва явяването му на работа за изпълнение на трудовите функции на заеманата длъжност или въобще извършване на работа в интерес на предприятието. В случая фактът, че работникът се е отклонил от обичайния маршрут, по който достига до конкретното място, където следва да се яви по график за започване на работа в 5,00 часа, и при това отклонение, същият е влязъл в спор, който е прераснал във физически бой, при който то е бил сериозно наранен, дисквалифицира характера на злополуката като трудова. Работниците/служители дали по време на работно време или извън него, в хипотези, който фингирано се приемат за попадащи в обхвата на института по чл.55 КСО, са задължени да осъществяват основната дейност по съответната трудова функция, за която е сключен трудовия договор, респ. дейността, която обслужва възможността за престирането на жив труд. В разглеждания казус действително пътят на придвижване е обичайният, даже може да се приеме, че и установеното посещение на табака е обичайно, т.е. спирането там може да се приеме като отклонение за задоволяване на някои житейски необходими дейности(от рода на посочените в обжалваното решение: водене на дете в ясла, детска градина или училище; вземане на храна, вкл. купуване на напитки като вода, кафе и др., чрез които работника да е годен да изпълнява пълноценно задълженията си). Участието на Петров обаче в сбиване, за който той самия признава, че е допринесъл да започне, преустановява наличието на обслужване на посочената законова цел придвижване, необходимо за явяването на работника на работа. Т.е. по причини, касаещи и Петров, същият е сложил началото на една отделна каузална връзка, поради което впоследствие същият е бил в невъзможност да изпълнява трудовите си функции за продължителен период от време, поради полученото травматично увреждане на здравето му. В този смисъл неоснователно е позоваването на административния съдия на новелата на чл.55 ал.3 КСО, според която трудова злополука не е налице, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Тази изрична законова норма обаче не преодолява изискването за наличие, при това при условията на кумулативност, на общите предпоставките по ал.1, като е без съществено значение дали увреждането е настъпило в рамките на работното време или извън него, в изброените приравнени хипотези по чл.55 ал.2 КСО, тъй като същите са най-малко във връзка или по повод на извършваната работа. С оглед на изложеното и след като категорично е установена причастността на Петров към настъпилата на 24.05.2021г. физическа саморазправа, която не е част от обичайните дейности, обслужващи явяването му на работа, а напротив същата активно е препятствала това, то няма как да се обоснове, вкл. и чрез приравняване станалата при това участие злополука, за трудова. Консеквентно това обосновава и извода на настоящия състав за незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд, тъй като неправилно е бил приложен материалният закон, т.е. налице е касационно основание по чл.209 т.3 АПК. Или решението следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което жалбата на А. Петров се отхвърли, като неоснователна. По разноските. С оглед изхода от спора, право на разноски следва да се присъдят на БиостройЕООД, респ. и на НОИ. За НОИ се констатираха разноски в размер на общо 400 лева(по 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт за всяка инстанция и 200 лева платена ДТ за касационно обжалване). За БиостройЕООД се установи, че са направени разноски в двете инстанции(без възнагражденията за адвокатска защита)в размер на общо 895 лева, а за осъщественото процесуално представителство по представени общо три договора за правна защита и съдействие разноски в размер на: 500 лева, 600 лева и 720 лева. С оглед направеното възражение за прекомерност, а и с оглед обстоятелството, че са налице две отделни съглашения за: изготвяне на касационна жалба, а впоследствие и за представителство пред касационната инстанция, то следва да се присъдят 350 лева за осъществената защита пред първа съдебна инстанция съобразно чл.8 ал.2, т.2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата и редакция до изменението и с ДВ бр.88 от 2022г. и 500 лева в същата хипотеза за касационната инстанция в редакцията и след изменението и с ДВ бр.88 от 2022г.. Следва да се посочи също така, че възнаграждението за изготвяне, подписване и депозиране на касационна жалба може да се уговори отделно, само ако не се осъществява процесуално представителство, каквото в случая последващо е налице(арг. от нормата на чл.9 ал.1 и ал.2 от същата Наредба). При това положение общо за процесуалното представителство дължими са 850 лева. Или сумата, която следва да се присъди на дружеството е в размер на общо 1 745 лева.