Решение № 10081 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3202/2017 г.

Решение № 10081 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3202/2017 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от С. Л. К. от гр. С. против решение № 474/24.01.2017 г., постановено по адм. дело № 8561/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗСУ-96/10.08.2016 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - Л.. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение. От жалбоподателя не са изложени конкретни оплаквания или доводи. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Л., не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. - град е отхвърлена жалбата на С. Л. К. против заповед № ЗСУ-96/10.08.2016 г. на директора на дирекция "СП" - Л., в частта, в която е определен срок за настаняване на лицето в Център за временно настаняване "С. Д." - жк "Л." до три месеца, считано от 10.08.2016 г. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, на процесуалните и материалноправните разпоредби. Приел е, че спорът по делото е единствено относно срока на настаняването, като жалбоподателят претендира по-дълъг срок на настаняването, предвид конкретните му потребности. Съдът е посочил, че поисканата от лицето социална услуга е предоставена, а срокът за настаняване в център за временно настаняването е не повече от три месеца в рамките на календарната година, съгласно определението за този вид социална услуга, дадено в § 1, т. 23 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/. Този в срок в случая е спазен, а направеното от лицето искане за настаняване за по-дълъг срок не може да бъде уважено поради нормативното ограничение. Съдът е посочил, че лицето може да направи искане за предоставяне на дългосрочна социална услуга от резидентен тип, което ще бъде разгледано в рамките на самостоятелно административно производство. Така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил релевантните факти и обстоятелства по спора, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до правилни правни изводи. От фактическа страна е безспорно установено по делото, че от С. Л. К., касационен жалбоподател в настоящото производство, е подадена молба за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности, заведена с вх. № СУ/Д-С-ЛЮ/23/01.08.2016 г., с която е поискал да ползва социална услуга - настаняване в Център за временно настаняване "С. Д." гр. С., жк "Л.", бр. 464. По подадената молба и въз основа на приложените към нея документи е изготвен доклад-предложение от 08.08.2016 г. от социален работник в дирекция "СП - Л., в който е направено предложение за предоставяне на услугата. Със заповед № ЗСУ-96/10.08.2016 г. на директора на дирекция "СП" - Л. С. Л. К. е настанен в Център за временно настаняване "С. Д." - гр. С., жк "Л." бл. ..., вх...д А, за срок до три месеца, считано от 10.08.2016 г., на основание чл. 40а, ал. 1 ППЗСП, вр. чл. 19, ал. 4 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/. Както е посочил и първоинстанционният съд, заповедта е оспорена само относно срока на настаняването, като искането на жалбоподателя пред съда е било да се определи по-дълъг срок на настаняването. Правилна е преценката на съда, че настаняването в случая е осъществено в съответствие с вида на социалната услуга, която е поискана от лицето, а периодът, за който може да бъде предоставена тази услуга е нормативно определен. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗСП, условията и редът за планиране, разкриване, предоставяне и закриване на социалните услуги са определят с правилник за прилагане на закона. Съгласно на чл. 36, ал. 6 ППЗСП, социалните услуги могат да се предоставят краткосрочно или дългосрочно. Центърът за временно настаняване е вид социална услуга от резидентен тип, която се предоставя в общността, съгласно чл. 36, ал. 2, т. 4, б. "б" ППЗСП. Нормативно определение за този вид социална услуга се съдържа в § 1, т. 23 ППЗСП, в който /съгласно редакция на нормата, действаща към датата на постановяване на оспорената заповед - ДВ, бр. 101/2007 г./, е предвидено, че "център за временно настаняване" е комплекс от социални услуги, предоставяни на бездомни лица, насочени към задоволяване на ежедневните им потребности, за срок не повече от 3 месеца в рамките на календарната година. Съгласно § 1, т. 46 ДР ППЗСП краткосрочни са услугите, които се предоставят за срок до 3 месеца. Следователно, в случая социалната услуга, която е поискана от лицето е предоставена в съответствие с направеното искане, а максималният срок, за който може да бъде разпоредено настаняването е регламентиран в подзаконовия нормативен акт, издаден по приложението на закона. Административният орган се е съобразил с приложимия закон като е определил срок на настаняването до три месеца в рамките на календарната година. Предвид изложеното, като е достигнал до извод за законосъобразност на заповедта в оспорената част, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон. Бланкетно изложените оплаквания в касационната жалба за съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост на решението не се потвърждават от данните по делото. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение