Решение № 379 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5165/2007 г.

Решение № 379 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5165/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. И. срещу въззивното решение на Апелативен съд Пловдив /АС/ по гр. д. № 536/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба З. С. я оспорва като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: с обжалваното решение касаторката Ф. И. е осъдена да заплати на З. С. на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД 20 579 лв., като част от дължима обща сума в размер на 22 501 лв., търсена с частични искове, ведно със законната лихва и сторените деловодни разноски. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, че с предходните влезли в сила решения по частичните искове между страните е установено основанието на вземането, като ответницата не е навела и съответно - установила твърдения за погасяването или намаляването му по размер по сега предявения такъв иск. Затова той е уважен за разликата над вече присъденото до пълния размер на установеното нейно задължение към ищеца. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: Със съдебните решения по предявените вече частични искове между страните, вземането на ищеца спрямо ответницата е установено по основание / правопораждащ факт/. Пропуснатите в производството по предходните искове възражения срещу основанието на вземането, удостоверено с приложената разписка / л.4 от гр. д. № 1167899 г./ са преклудирани. За сега предявения остатък от размера му, ответницата може да се позове на нови правопогасяващи обстоятелства - плащане, давност, което не е сторила пред инстанциите по същество и като касатор. Затова законосъобразно претенцията е уважена за размера над вече присъдения по частичните искове до пълния установен с посочената разписка. Не са допуснати сочените от касаторката съществени нарушения на съдопроизводствени правила - доказателствената тежест е разпределена съобразно чл. 127 от ГПК; законосъобразно е прието, че основанието на цялото вземане е установено с постановените между същите страни решения по предходните искове, предявени за части от него. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето гр. о.