Решение № 17303 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2461/2019 г.

Решение № 17303 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2461/2019 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Гацева, с адрес община [община], [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 653/5.11.2018 г. по адм. дело № 461/2018 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено решение № 169/23.04.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Касаторката поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно - материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на оспорването срещу решението на КЗД, присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - КЗД, не взима становище. Ответникът по касационна жалба - И. Иванов, с адрес за призоваване в общ. [община], [населено място], чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмено становище, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с оспореното пред него решение на КЗД е установено, че И. Иванов - директор на ОУ "Хр. Ботев", с. Исперихово, общ. Брацигово, с отправено от него предизвестие от 1.09.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на П. Гацева - начален учител, е поставил същата в положение на неравно третиране спрямо други лица в сравнимо сходно положение, изпълняващи длъжността начален учител, представляващо нарушение на чл. 21 от Закона за защита от дискриминация ( ЗЗДискр.) във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация ( ЗЗДискр.) по признак "възраст". С решението на КЗД на Иванов е предписано да не допуска установеното в настоящето производство нарушение и да спазва законоустановените права на работещите по трудово правоотношение и да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по КТ или на служебното правоотношение по ЗДСл. Със същото решение на КЗД на Иванов е наложена глоба в размер на 250 лева на основание чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр. АС, за да отмени оспореното от Иванов решение на КЗД, е приел за установено, че Гацева към 1.09.2016 г. е заемала длъжността "начален учител" в ОУ "Хр. Ботев", с. Исперихово, общ. Брацигово, и на тази дата Иванов в качеството си на директор на училището й е отправил предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ вр. с чл. 69в от КСО за прекратяване на трудовия договор, считано от 1.10.2016 г. На 13.09.2016 г. Гацева е заявила писмено пред директора желание за прекратяване на договора по взаимно съгласие и на същата дата правоотношението е било прекратено със заповед на директора по взаимно съгласие. Оплакванията на Гацева до КЗД са били, че спрямо нея е извършена пряка дискриминация с предизвестието на директора за прекратяване на трудовия договор поради придобиване на право на пенсия, тъй като още две учителки от училището са били навършили възраст за ранно пенсиониране, но същите не са получили предизвестие за прекратяване на трудовия договор. АС е приел за установено, че в резултат на по - малък бюджет в училището са намалени местата за учители от 12 на 10. След пенсионирането на друг учител по "Биология и химия", на Гацева е предложено да заеме длъжността учител по "Биология и химия" и след отказа й е получила предизвестието за прекратяване на трудовия договор. АС е приел, че решението на КЗД е материалноправно незаконосъобразно, тъй като Иванов в качеството си на директора на училището не е извършил посоченото в решението на КЗД нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр. и съответно не е осъществил пряка дискриминация спрямо Гацева. АС е изложил подробни мотиви, че Иванов не е допуснал нарушение на трудовото законодателство. Решението е правилно като краен резултат, макар и част от изложените от АС мотиви да са неотносими при преценката дали Иванов е третирал неравно Гацева спрямо другите две учителки, придобили право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст. Безспорно са налице сравними сходни обстоятелства между Гацева и другите две учителки. Основателно е и твърдението, че Гацева и другите две учителки са третирани различно - като Гацева е третирана неблагоприятно - получила е предизвестие за прекратяване на трудовия договор, а другите две - не са получили. За да е налице пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. това неравно третиране следва да е по признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., който да отличава неравно третираното лице от другите лица в сравними сходни обстоятелства. В случая основанието за по - неблагоприятното третиране не е защитеният признак "възраст", както неправилно е приела КЗД, тъй като този признак е общ за трите сравнявани учителки - и трите са навършили пенсионна възраст и не е основание за различното им третиране. АС правилно е установил, че различното третиране се дължи на съкратения бюджет на училището и отказа на Гацева да бъде преназначена като учител по "Биология и химия", независимо че отговаря на изискванията за заемането й, които обстоятелства не могат да се отнесат нито към обсъждания признак "възраст", нито към друг защитен признак. С оглед изложеното АС правилно като краен резултат е приел, че решението на КЗД е материалноправно незаконосъобразно и съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Предвид изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски. На ответника по касационна жалба Иванов следва да се присъдят направените в касационната инстанция разноски - 600 лева заплатен адвокатски хонорар, платими от касаторката, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение