Решение № 4625 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12631/2009 г.

Решение № 4625 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12631/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на юрисконсулт Живка Динева, в качеството й на процесуален представител на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас, срещу решение № 724 от 30.06.2009 г. по адм. дело № 1631 по описа за 2008 г. на административния съд - Бургас, в частта, с която е отменен РА 800108 от 15.08.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-294 от 8.10.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас относно определено задължение за ДДС на "Люпиже България" ООД по ЗДДС (отм.), на основание чл. 55 от ЗДДС (отм.) за периода м. 12.2006 г. в размер на 9 064.88 лв. и лихва за забава в размер на 2 080.40 лв. и дирекцията е осъдена да заплати съдебни разноски в размер на 1 009.00 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и за неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "Люпиже България" ООД оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Сиво Сивов лично и чрез писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил РА 800108 от 15.08.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-294 от 8.10.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас. Същият е издаден и по повод ревизия по прилагането на ЗДДС (отм.) и ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., като по административен ред той е обжалван относно определено задължение за ДДС на ревизираното дружество, на основание чл. 55 от ЗДДС (отм.) за периода м. 10.2006 г. и за периода м. 12.2006 г. в размер на 361.83 лв. и лихва за забава в размер на 90.28 лв. и в размер на 9 064.88 лв. и лихва за забава в размер на 2 080.40 лв. Решаващият съд е обсъдил фактическата страна по спора относно законосъобразността на обжалвания РА, изложил е аргументи във връзка с възраженията на жалбоподателя, както и изводи относно правилното или не приложение на материалноправните и процесуални норми от административния орган. Приел е, че жалбата е частично основателна в частта, с която се обжалва РА относно определеното задължение за ДДС и лихва за забава за данъчен период м. 12.2006 г. В тази част е отменен обжалвания акт, поради което и касационната жалба е насочена към съдебното решение само в тази му част. По делото е установено, че ревизираното дружество е осъществило износ, съгласно ЕАД № 1009/1-5946 от 8.11.2006 г. на модули за кухненско обзавеждане с обща стойност 45 324.40 лв. за "Люпиже Концептс" ООД, Кралство Нидерландия. За сделката е издадена фактура № 100026 от 8.11.2006 г. със същата стойност с предмет "мебели, подробно описани по вид и количество". Има издадена международна товарителница "CMR" с превозвач "Братя Томчеви" ООД, гр. Сливен. Осъществено е плащане на 21.11.2006 г. и на 16.01.2007 г. От назначената по делото ССчЕ, кредитирана от съда, се констатира от експерта, че с TIR карнет № ...2706214 е осъществено извозването на модули за кухненско обзавеждане, дървени маси, дървени столове и клонки от габър. По делото е представено писмо изх. № Л-2600-0005 от 22.08.2008 г., издадено от началника на МП Калотина, от съдържанието на което е видно, че при извършена от митническите органи проверка е констатирано, че ЕАД № 1009/1-5946 от 8.11.2006 г. е в състояние "износът осъществен" и че е отразен в информационния регистър "БИМИС" под № 5304/Т-142520 от 9.11.2006 г. При това като е анализирал разпоредбата на чл.606, ал.2 от ППЗМ, според която изходното митническо учреждение следва да се увери, че представените стоки съответстват на декларираните, контролира и удостоверява физическото им заминаване посредством заверка на формуляри 2, 3 и А на ЕАД. Заверката включва и поставяне на печат с името на митническото учреждение, дата, подпис и текст "износът осъществен". Изходното митническо учреждение изпраща формуляр 3 на износителя (декларатора) или го връчва на упълномощено от него лице с цел да му бъде предадено. Според съда е безспорно, че цитираното по-горе ЕАД не притежава заверка, но с оглед събраните по делото доказателства, включително и посоченото писмо, изходящо от същия административен орган, следва да се приеме, че износът е осъществен и няма основание за прилагане на чл.55 от ЗДДС (отм.) и начисляване на ДДС. По отношение на определеното задължение по ЗДДС (отм.) по повод износа по другия ЕАД съдът е приел, че не са ангажирани доказателства с оглед твърдяния правнорелевантен факт на осъществяването му, респ. да се обложи доставката с нулева ставка. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно в тази част на спора, която се обжалва. По делото не е имало спор за факти, като спорен момент се явява този дали реално е осъществен процесният износ, което от своя страна обуславя неприлагането на чл. 55 от ЗДДС (отм.), действащ за процесния период м. 12.2006 г., с оглед на чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.). Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.) износ по смисъла и при условията на този закон е износът на стоки съгласно чл. 15 от цит. закон, според която разпоредба той е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия: 1. стоките се доставят от място на територията на страната до място извън територията на страната; 2. превозът на стоките от страната до мястото на доставката се извършва: а) от доставчика или от негово име или б) от получателя, или от негово име, ако получателят е чуждестранно лице, което няма обект на територията на страната и 3. доставчикът прехвърля собствеността или други вещни права върху изнасяните стоки на получателя. Разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ЗДДС (отм.) определя, че документите за доказване на износ по смисъла на този чл. се регламентират в правилника за прилагане на закона. В този смисъл чл. 12 от ППЗДДС (отм.) определя, че за доказване на износа по смисъла на чл. 15 от закона, доставчикът следва да разполага със следните документи: 1. писмена митническа декларация (ЕАД), в която доставчикът е вписан като износител на стоки, заверена от изходно митническо учреждение по смисъла на чл. 606, ал. 2 от ППЗМ; 2. данъчен документ за прехвърляне на собствеността върху стоките или вещните права върху тези стоки и 3. документи за превоза на тези стоки. За установяване на тези обстоятелства в хода на ревизията се констатира, че търговецът притежава данъчен документ за прехвърляне на собствеността и документ за превоза на стоки, като от посочените изисквания не е формално изпълнено това по чл. 12, т. 1 от ППЗДДС (отм.) и конкретно липсва заверяване на митническата декларация съгласно ал. 2 от цитираната подзаконова норма на ППЗМ. Съгласно тази норма при износ за изходно митническо учреждение се счита последното митническо учреждение, преди стоките да напуснат митническата територия на РБългария. Това учреждение удостоверява физическото им заминаване посредством заверка на формуляри 2, 3 и А на съответното ЕАД. Заверката включва и поставянето на печат с името на митническото учреждение, дата, подпис и текст "износът осъществен". Това учреждение изпраща на износителя/декларатора формуляр 3. По делото към ЕАД от 8.11.2006 г. е представен формуляр 1, в който не се изисква такава заверка. От представеното писмо, издадено от изходното митническо учреждение се установява, че посоченият митнически документ е в състояние "износът осъществен" и фигурира в информационния регистър "БИМИС" под посочения по-горе номер. Правилно е прието, че чрез представянето му се явява реализирано изискването по чл. 12, т. 1 от ППЗДДС (отм.), понеже спорът се свежда в тази му част относно доказването на износа чрез заверяване на съответното ЕАД, според изискванията на чл. 602, ал. 2 от ППЗМ, като останалите условия за доказване, уредени в подзаконова норма от ППЗДДС (отм.) безспорно са изпълнени. От изслушаната по делото ССчЕ се установява, че номерът, под който се завежда декларацията в регистъра "БИМЕКС" се отразява в самата митническа декларация, клетка "счетоводни данни" и по правило следва да е същият като този, по който са взети стоките под отчет. Конкретно според експерта това става във формуляр 3, като понеже той не е представен, липсва записан този номер в тази клетка. Процесната стока е изнесена и представлява част от товар и на друг износ, на ЕТ "Студеница - Добри Добрев", като на неговата митническа декларация и във формуляр 3 към нея е записан този номер. На същата е поставен печат с името на митническото учреждение и текст "износът осъществен". Износът на двете фирми е осъществен под покритието на един и същ ТИР карнет, респ. от едно и също МПС. Обжалваното решение в тази част като правилно следва да остане в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 000.00 лв., на основание чл. 161 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение