Решение № 4214 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8479/2017 г.

Решение № 4214 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8479/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Ж. М. от гр. Ш., чрез процесуалния представител адв. Н. Ч., срещу решение № 1007/8.06.2017 г., постановено по адм. Дело № 518/2017 г. по описа на Административен съд /АС/ В. Касаторът поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Подробни съображения излага в жалбата си и писмено становище по съществото на спора. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на решение по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионният акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. /ДД "ОДОП"/ при ЦУ на НАП, в писмена молба на процесуалния представител юрск. Д. С., оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на В. Ж. М. от гр. Ш. срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03002716001713-091-001/14.10.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., в обжалваната и потвърдена част с решение № 455/2.02.2017 г. на директор дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. -2015 г. в общ размер 30 500,16 лв. и лихви, както и задължения по чл. 40, ал. 5 ЗЗО за 2010 г., 2011 г. и 2014 г. в общ размер 5719,82 лв. и лихви. За да отхвърли жалбата срещу РА първоинстанционният съд е приел, че обжалваният пред него ревизионен акт е валиден и допустим, в ревизионното производство и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Тези изводи на съда не са предмет на касационно оплакване. При извършена служебна касационна проверка за материалната им законосъобразност, не се констатират пороци. Първоинстанционният съд е приел също, че обжалваният пред него РА е законосъобразен като е счел от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин получените от ревизираното лице /РЛ/ суми по банковата му сметка в процесните данъчни периоди да са били разплатени на третите лица, на които РЛ е твърдяло, че е пълномощник, при което е формиран облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Ревизията е проведена по общия ред, не са прилагани правилата на ревизия при особени случаи по чл. 122 и сл. ДОПК. Фактическата обстановка по спора е установена безспорно. Установено е, че в процесните данъчни периоди по банковите сметки на РЛ са преведени от трети лица съответно следните в обобщен размер за всяка година - 166 095,18 лв. за 2010 г., 69 565,16 лв. за 2011 г., 1089,60 лв. за 2012 г., 73 917,72 лв. за 2014 г. и 747,13 лв. за 2015 г. Сумите са превеждани от бюджетни учреждения и лица - Народно читалище "К. С." 1922, Народно читалище "Съзнание 1927" с. Р., О. А., ОУ "Г. С. Р." с. К., СОУ "Г. Ст. Р." гр. К., СОУ "Ц. Ц." с. Н. К., ОУ "Св. К. О." с. П. Могили, Народно читалище "Касърга 1944" с. Т., ОУ "Х. Б." с. Д., ОУ "П. В." с. Т. Икономово, ТП "Държавно горско стопанство" гр. Ш., О. Г., ПГССХТ гр. Ш.. Върху получените суми са начислени от приходните органи и здравни осигуровки и след приспадането им е формирана ГДД и съответно е начислен данък по чл. 48 ЗДДФЛ, в размера, вр. с чл. 35, т. 6, така както е установен в РА. Видно е от констатациите в РД, че за всяка от ревизираните години е формиран паричен поток, но не е установено превишение на разходи над приходи, съответно не са установени други облагаеми доходи. Спорен по делото е бил въпросът дали получените по банков път суми от гореизброените лица е в полза на РЛ или е получен в полза на трети лица - ЕТ "Емо-75-Х. А." гр. Ш., "Алишев" ЕООД гр. С., "Д.-С." ЕООД и "Акиниер" ЕООД, на които РЛ твърди че е бил пълномощник и е действал от тяхно име и в тяхна полза при сключване на договор за обществени поръчки, при извършване на фактически действия по тях, вкл. и при фактуриране и получаване на сумите като възнаграждение по договори за изработка. Ревизията е извършена по общия ред, поради което фактическите констатации в РД не се ползват с презумптивна вярност по смисъла на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Разпределението на доказателствената тежест е следвало да се извърши при спазване на общите принципи на доказване, приложими в административния и граждански процес. С. § 2 ДР ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат правилата на АПК и ГПК. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и законовите изисквания при издаването му. По смисъла на чл. 12 вр. с чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ облагаем доход е придобитият от ДЗЛ доход през съответната година, т.е. при всички случаи това е доход, получен от него и в негова полза. В процесния случай е безспорно установено получаването на суми по банков път от ревизираното лице, но не и кумулативно необходимото условие - същите да са получени в негова полза. В доказателствена тежест на приходните органи е да установят при условията на пълно доказване това обстоятелство, което се явява и спорно, както в ревизионното производство, така и по делото. Преди всичко от съществено значение е, че получените суми по банков път са направени от лицата на бюджетна издръжка - при посочване на основание за преводите, т. е. не се касае за средства получени без основание или с неизвестен характер. Видно е от писмените доказателства, събрани в хода на ревизионното производство, чрез искания за представяне на обяснения и документи от трети за производството лица, че всички преводи на суми към РЛ са направени във връзка с издадени фактури от фирми - ЕТ "Емо-75-Х. А." гр. Ш., "Алишев" ЕООД гр. С., "Д.-С." ЕООД и "Акиниер" ЕООД и като плащане за извършени от тях в качеството им изпълнители СМР по договори. Изпълнителите са били представлявани от РЛ, което е подписвало фактурите като съставител и пълномощник и чиято банкова сметка е посочена във фактурите като сметка за изпълнение и плащане. При извършване на плащанията по банков път възложителите са вписвали като основание издадените фактури от ЕТ "Емо-75-Х. А." гр. Ш., "Алишев" ЕООД гр. С., "Д.-С." ЕООД и "Акиниер" ЕООД. Събрани са като писмени доказателства фактурите, както и нотариално заверени пълномощни /442 и 461 от преписката/, по силата на които представителите на "Акиенер" ООД, ЕТ "Емо-75-Х. А." и "Алишев" ЕООД упълномощават РЛ да ги представлява пред трети лица като действа от тяхно име и за тяхна сметка. Според свидетеля Маринов, счетоводител на фирмите на Х. А. - ЕТ "Емо-75-Х. А." гр. Ш., "Алишев" ЕООД и "Акиниер" ЕООД, след 2010 г. сметките на тези лица са били запорирани, което наложило получаване на суми по банковите сметки на РЛ по установения начин на представителство като сумите били теглени от Михайлов, който след разплащане на разходите, се е отчитал на Алишев, в брой и на ръка. Даденото от Алишев писмено обяснение в хода на ревизионното производство е в подобен смисъл. Писмените сведения, снети в хода на проверка по преписка № 257/26.02.2015 г. по описа на ОП Ш., не са приобщени и не са събрани по реда на ДОПК и като такива не следва да се ценят като годни доказателствени средства. При така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил необосновани изводи за получени доходи от РЛ и за негова сметка, при което е постановил неправилно решение, с което е потвърдил незаконосъобразно издаден РА - при недоказано наличие на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Касационният съд намира, че въз основа на събраните доказателства не може да се направи ползващия приходните органи извод, че получените по банков път суми са доход на РЛ - получени от него и за негова сметка. Обратното, от доказателствата се установява, че същият е действал като пълномощник на трети лица - фирми изпълнители по договор за изработка и като такъв е издавал от тяхно име счетоводни документи и съответно е получавал възнагражденията за изработката. В тази връзка е установено, както наличие на представителна власт, така са налице и самите документи, издавани от името на други лица, налице са основанията за плащане, така както са посочени от възложителите на СМР при плащането. Не е спорно фактическото извършване на всички договорени СМР, както и приемането им. Още повече, че не е налице противопоставяне на представляваните, т.е. налице е знание и потвърждаване на действията на Михайлов по смисъла на чл. 301 ТЗ от страна на представляваните фирми - изпълнители. Обоснован е изводът на съда, че не е установено фактическото предаване на получените по банков път суми като отчетна сделка на упълномощения Михайлов към представляваните фирми или техните собственици, тъй като в този смисъла са събрани само обяснения на РЛ и показанията на счетоводителя - св. Маринов, които установяват принципно положение, но не и конкретните действия при всеки от банковите преводи, но това не влияе на крайния правен извод за действия на РЛ от името на трети лица и за тяхна сметка. Предаването на сумите на представляваните лица като отчитане на полученото има значение за облигационните отношения между представляван и представител. Приходните органи е следвало да установят какъв е размерът на полученото възнаграждение за действията по пълномощие и евентуално да обложат този доход на лицето, или да обложат доходите на изпълнителите, ако не са били надлежно декларирани като такива предвид издадените счетоводни документи, но в тази връзка не са събрани доказателства. Изводът е че при действия от името и за сметка на други лица, т. е. при действия по пълномощие, в случая не е налице облагаем личен доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Като е достигнал до различни фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено в своята цялост. Вместо него следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени изцяло РА като незаконосъобразен. При този изход на спора решението на първоинстанционния съд следва да се отмени и в частта на присъдените разноски. В тежест на бюджета на приходните органи следва да се присъдят направените разноски от жалбоподателя, в двете съдебни инстанции за изплатено адвокатско възнаграждение и съдебни такси, в общ размер от 4475 лв. Не е основателно направеното възражение за прекомерност на възнаграждението от юрск. Стефанова, тъй като хонорарът е определен на минимума и съответства на фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,