Решение № 5222 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16647/2011 г.

Решение № 5222 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16647/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Агроелит-Митов-Божидар Митов" - Търговище (за краткост ЕТ), представляван от собственика Божидар Стоянов Митов, подадена чрез процесуален представител адв. Нели Феодорова, против решение № 133 от 28.10.2011 г., постановено по адм. д. № 156/2011 г. на Административен съд Търговище. С жалбата и в писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на съда относно липсата на основание за издаване на заповед по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване на следните имоти: № 73626.413.151, 73626.413.158 и не оспорва решението в частта, с което е отменена заповедта в останалата й част - по отношение имот № 73626.413.185, поради което по отношение на последния имот заповедта е влязла в сила. Касаторът твърди, че неправилно е приложен материалния закон и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество с отмяна на решението в обжалваната му част, като претендира заплащане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът - "Кооперация Бряг-93" ППТК - кв. Бряг, Търговище, представлявана от председателя Илия Цонев Георгиев в писмено становище оспорва касационната жалба с доводи за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Заинтересованата страна - кметът на гр. Търговище не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед № 3-01-672/22.07.2011 г., издадена от кмета на Община Търговище, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е разпоредено изземване от "Кооперация Бряг -93" ППТК - кв. Бряг, Търговище (за краткост Кооперацията), представлявана от председателя Илия Цонев Георгиев на недвижими имоти: 73626.413.151, 73626.413.158 и 73626.413.185 в землището на кв. Бряг, Търговище с обща площ 19.023 дка и е осъдена Община Търговище, представлявана от кмета на общината да заплати на "Кооперация Бряг-93" ППТК - кв. Бряг, Търговище направените по делото разноски в размер на 350.00 лева. За да постанови този резултат, от приетите доказателствата по делото съдът е счел за безспорно, че по отношение на трите процесни имота - 73626.413.151, 73626.413.158 и 73626.413.185 към момента на издаване на заповедта, Кооперацията има валидни и действащи договори за аренда по смисъла на чл. 3 ЗАЗ, поради което ги ползва на правно основание по смисъла на чл. 34 ЗСПЗЗ, а претенциите на ЕТ по отношение ползването на имотите съдът е квалифицирал като спор за материално право, който следва да бъде решен по общия исков ред, поради което ги е ирелевирал от предмета на спора по делото. Приел е, че поради категорично установената липса на всички материално-правни предпоставки за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, е безпредметно да се извършва проверка и на останалите основания за оспорване на заповедта по чл. 145, ал. 1 от АПК /дали е следвало да бъде връчен Констативен акт на стрините, кой и докога е получавал рента и дивиденти, от кого и др./. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение като краен резултат е правилно, като в частта относно ползването от кооперацията на валидно правно основание следва мотивите на съда да се променят при следните съображения: Касаторът, по чиято молба е започнало производството по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, е обосновал интереса си пред административния орган със сключени през 2010 г. арендни договори за имоти 73626.413.151, 73626.413.158 и 73626.413.185. Съгласно този текст, в приложимата към момента на издаване на оспорения административен акт редакция от ДВ, бр. 10 от 2009 г., по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. От граматичното и логическо тълкуване на текста следва, че такова право имат ползувателите с правно основание на земеделските имоти. Правните основания за издаване на заповедта изискват, както правилно е посочил съда, че следва да са налице кумулативно предвидените предпоставки. В случая за да издаде оспорената заповед, административния орган е приел, че имотите се ползват от кооперацията без правно основание. Заповедта е била незаконосъобразна и това правилно е установено от съда. Съгласно чл. 3 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) е предвидена форма за валидност на договора за аренда на земеделската земя - писмена с нотариална заверка на подписите. Вписването на договора в нотариалните книги не е елемент от фактическия състав на договора (няма конститутивно действие), но го прави противопоставим на трети лица, които придобиват права (вещни или облигационни) от същия праводател. Регистрирането на арендния договор в ОСЗГ няма правно значение за валидността и действието му. Представените от кооперацията договори за аренда по отношение имоти № 73626.413.151 и 73626.413.158, които са без нотариална заверка на подписите на страните и не са вписани, не са сключени в предвидената от закона форма - чл. 3, ал. 1 от Закона за аренда в земеделието. Те обаче имат всички съществени елементи на договор за наем по чл. 228 ЗЗД, тъй като винаги когато наред с нищожния договор за аренда има друго съглашение между страните, което съдържа всички съществени елементи на друга предвидена от закона правна сделка, в съответствие с принципа за конверсията на нищожните сделки, то поражда права и задължения за страните. Законодателят не е предвидил изрично в хипотезиса за издаване на заповедта по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, че ползвателя, от който се изземва имота да няма валидно сключен договор за аренда по реда на ЗАЗ, поради което е допустимо той да ползва имота на всякакви правни основания. Липсата на вписване на договора за аренда не го прави недействителен, но ползвателя не може да се ползва от уредената в чл. 3, ал. 4 ЗАЗ непротивопоставимост. Неспазването на формата на договора за аренда обаче е условие за нищожност на една сделка - чл. 26, ал. 2 ЗЗД и по този начин правното основание ще бъде негодно, но само по смисъла на ЗАЗ, но не и в производството по чл. 34 ЗСПЗЗ, което е специална уредба като бърз административен способ за възстановяване на владението върху земеделски имоти на техните собственици или ползватели на правно основание. За материалните предпоставки за упражняване на това право освен всичко друго е необходимо да е налице ползвател на земеделска земя на правно основание, а предмет защитата от владение без правно основание. Тези предпоставки следва да са налице в кумулативна връзка и без наличието на някоя от тях това производство не може да бъде проведено успешно. Административният орган - кметът на общината, има задължението да установи наличието на тези материални предпоставки при спазване на административно производствените правила, изисквания характерни за всяко административно производство. В случаят е налице безспорно, че кооперацията ползва имотите на валидни правни основания - договори за наем, което е отрицателна предпоставка за изземване на имотите. Независимо, че е установено основанието за ползването му и правата на ползващото лице, незаконосъобразно от административния орган са изведени от фактическа и правна страна изводи за наличието на всички предпоставки в хипотезата на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. Както правилно е установил съдът в обжалваното решение, допуснатото нарушение при издаване на обжалваната заповед е достатъчно да опорочи обжалваната заповед, поради което изведения правен извод за незаконосъобразността й е в съответствие с материалния закони и обосновани на доказателствата по делото. Решението като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 от АПК, предложение първо, Върховният административен съд, четвърто отделение,