Решение № 397 от 3.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 341/2008 г.

Решение № 397 от 3.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 341/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е по Глава ХХХIII НПК - Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдената И. И. Н. за отмяна на влязлата в сила присъда № 23 "з"/17.II.2006 г. по нохд 137/2002 г. на РС-Казанлък в осъдителната й част на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК по съображения, че обвинението по чл. 212, ал. 1 НК е за несъставомерно деяние и че при вземане на решението е нарушена независимостта на съда, а по обвинението по чл. 209, ал. 1 НК съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и при нарушения на основни принципи на процеса - чл. 13 и чл. 14 НПК; въззивният съд е дал ход на делото без да я е запознал с правата й, в отсъствие на другия подсъдим и двамата й защитници, като така е ограничено правото й на защита. Установените по делото смекчаващи обстоятелства правят наложените й наказания явно несправедливи.

Молителката иска по реда на възобновяването да се отмени присъдата и делото върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане или да се отмени присъдата и прекрати производството или в случая на чл. 24, ал. 1 НПК - да бъде оправдана.

Частният обвинител и граждански ищец Г. Н. чрез повереника си изразява становище, че искането е неоснователно - не са налице основания за възобновяване на наказателното дело. Останалите не изразяват становище.

Прокурорът поддържа, че няма основания за възобновяване, поради което и искането на осъдената следва да остане без уважение.

След преценка доводите и становищата на страните и проверка на влязлата в сила присъда в пределите по чл. 347 НПК, пред вид чл. 426 НПК, ВКС I-во н.о. в настоящия състав намира:

С влязлата в сила, след потвърждаването й с решение № 20 от 18.IV.2008 г. по внохд 327/2006 г. на ОС - Ст. Загора, присъда № 23"з"/17.II.2006 г. по нохд 137/2002 г. на РС - Казанлък осъдената И. И. Н. е призната за виновна и осъдена, както следва:

1. по чл. 212, ал. 1 и чл. 54 НК на 4(четири) години лишаване от свобода за това, че през м. май 1999 г. в Казанлък чрез използване на документи с невярно съдържание и неистински - удостоверение, сметкоразпределение, е получила по изп.дело № 30/1999 г. на Съдебно- изпълнителна служба при РС-Казанлък без правно основание 3369400 неденоминирани лева, лично имущество на Г. З. Н. с намерение да ги присвои.

1. по чл. 209, ал. 1 и чл. 54 НК на 2(две) години лишаване от свобода за това, че през м.септември 2000 г. в гр. Ш. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Л. и Е. К. и с това им причинила имотна вреда в размер на 2830 лв.

На основание чл. 23 НК е наложено да изтърпи 4(четири) години лишаване от свобода при общ първоначален режим.

Присъдата има и оправдателна част, която не е предмет на настоящето производство.

Искането е основателно - въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото в съдебното заседание на 13.II.2008 г. е даден ход на делото и са събирани доказателства въпреки противопоставянето на това от страна на молителката И. Н. Тя е посочила причини за неявяване на защитниците й, които, без надлежна проверка, съдът е приел за неоснователни.

Така е ограничено правото й на защита, което винаги се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 1 НПК и е основание за отмяна на съдебния акт.

Нарушението е допуснато от въззивния съд, поради което и делото следва да си върне от стадия на въззивното производство.

При новото разглеждане следва се обсъдят и останалите доводи на защитниците на подсъдимата, изложени и аргументирани в писменото допълнение към искането за възобновяване, прието в съдебното заседание пред ВКС на 17.IХ.2008 г.

По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК съдът