Решение № 15851 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4996/2011 г.

Решение № 15851 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4996/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на кмета на община-Варна против решение № 265/9.02.11 г. по адм. д. № 2892/10 г. по описа на Административен съд Варна с молба за обезсилването му като недопустимо или, алтернативно, за отмяната му като неправилно. Ответникът, министър на регионалното развитие и благоустройството в писмен отговор поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното решение да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, министър на отбраната на Реп. България, представляван от юрк. Григорова, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът, общински съвет - Варна, в писмен отговор излага доводи за основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна по оспорване на Министерството на отбраната на Реп. България е отменил Решение № 1732-13/17/13,14.10.09 г. и Решение № 18/13.11.09 г. на общински съвет-Варна за одобряване на ПУП-ПУР на СО "Ален мак" - Варна в частта относно имот № 967. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в тази част административният акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 вр. с чл. 36 АПК, установяващи задължение за всестранно изясняване на конкретните факти по административната преписка, на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 3 АПК и на материалния закон, изразяващо се в одобряване на устройствения план при липсата на влязъл в сила кадастрален план. Касационните оплаквания за недопустимост и неправилност на решението са неоснователни. Решението е допустимо. Постановено е по оспорване на легитимирана страна, при надлежно учредено с жалба вх. № РД 10-0400/62/ от 2.03.10 г. на Министерство на отбраната на Реп. България съдебноадминистративно производство. Между страните няма спор, че процесният имот е публична държавна собственост, предоставен на министерството на отбраната по установения законен ред. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ министрите и ръководителите на ведомства управляват предоставените им имоти в съответствие с предназначението им. Управлението върху имоти и вещи държавна собственост включва и правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат. Ето защо министерството на отбраната се явява правен субект активно легитимиран по смисъла на чл. 131, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ да оспори процесните административни актове в частта им по отношение предоставения му за ползване и управление имот № 967 на територията СО "Ален мак". Решението е правилно. Императивната норма на чл. 16, ал. 2 ЗУТ указва, че подробният устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план за определяне площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична собственост, за озеленените площи и пр. /ал. 1/ се изработва на базата на кадастрална карта, одобрена по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Това изискване съгласно чл. 115, ал. 2 ЗУТ е относимо и към плана за улична регулация по чл. 16, ал. 7 вр. чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ. По делото е установено, че плана за улична регулация е разработен на база плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ одобрен по реда на чл. 28, ал. 4 и сл. от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, касаещ поземлените имоти по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Процесният имот - публична държавна собственост, предоставен на министерството на отбраната за разполагане на обект със специално предназначение - е извън обхвата на ПНИ, предвид което съответствието на одобрената през 2008 г. кадастрална карта с този план не удовлетворява изискването на закона, още повече, че разработката е зададена преди одобряването на действащия кадастър. При одобряване на ПУР в обжалваната му част тези специфики не са отчетени, разработката не е съобразена и с плана за застрояване на имота. Следва обжалваното решение като постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба, министерство на регионалното развитие и благоустройството следва да се присъдят разноски за касационната инстанция- юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. съгласно чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение