Решение № 3324 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 874/2012 г.

Решение № 3324 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 874/2012 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Инграшен Махмуд, гражданин на Алжир, срещу решение № 5276 от 21.11.2011 г. по адм. дело № 6409 по описа за 2011 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 270 от 13.06.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е преценил всички негови твърдения, свързани с бежанската му история и информацията за ситуацията в страната по произход. Претендира се отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), не везма отношение и не се представлява по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, тричленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред АССГ е било решение № 270/13.06.2011 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 и поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Инграшен Махмуд. С обжалваното решение № 5276/21.11.2011 г. по адм. дело № 6409/2011 г. на АССГ, съдът е отхвърлил жалбата на Инграшен Махмуд срещу решение № 270/13.06.2011 г. на председателя на ДАБ. Първоинстанционният съд е приел, че е законосъобразен отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на осн. чл. 9 от ЗУБ. Посочено е, че в интервюто пред административния орган изрично е посочено, че жалбоподателят не е бил преследван от официалните власти, нито му е оказван контрол или натиск от друга група или групировка по причини на етническа принадлежност, раса, религия или принадлежност към социална група. Съдът е съобразил естеството на бежанската история относно преследването и заплахи от "терористи", като е приел за обосновани изводите на административния орган, че историята е обща и към нея липсва конкретика относно съществуването на страх от преследване. Подробно е обсъдена и религиозната принадлежност на чужденеца като фактор за преследване. Съдът е приел, че с оглед установената липса на елементарни познания у чужденец за християнството и християнските обичаи, както и факта, че няма данни в Алжир да се извършва преследване на религиозна основа, то не може да се приеме за основателно твърдението за преследване на Инграшен Махмуд по причина на религиозната му принадлежност към християнството. По отношение закрилата по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, съдът е посочил, че същата законосъобразно е отказана от органа, доколкото по делото е установено, че жалбоподателя не е напуснал Алжир по причина на съществуваща реална опасност от посегателство спрямо личността му като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или съществуването тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е съобразил, че в Алжир не е налице въоръжен конфликт, както и че и дори да се допусне, че е налице преследване от терористи, то кандидата е намерил закрила, премествайки се в с. Ензеуи, където няма данни и не се твърди да е заплашван. РЕШЕНИЕТО Е ПРАВИЛНО. Въз основа на относимите към спора доказателствата по делото, административният съд е извел правилен извод, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По делото липсват доказателства, от които да се направи извод за основателен страх от преследване или обосновано предположение за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставяне на търсената бежанска закрила и хуманитарен статут. Относно положението в държавата Алжир, чрез приложената по делото актуална справка се установява, че по конституционен ред са гарантирани правата на гражданите, поради което доводите за заплаха на човешките права от страна на официалните власти са неоснователни. Нещо повече, дори в касационната си жалба, търсещия закрила чужденец не посочва и не излага конкретни аргументи относно съществуващ пропуск в мотивите на съда относно съотнасянето на бежанската му история към обстановката в Алжир. Доводите за допуснати пропуски в изследването на фактите от страна на съда са бланкетни на фона на подробното, детайлно и изчерпателно изследване на доказателствената съвкупност по делото от страна на първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение, тричленен състав,