Решение № 10010 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8958/2016 г.

Решение № 10010 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8958/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Международен туристически център"С. И."ЕАД- гр. Б. чрез адв. Т. Кумчев срещу решение № 763/02.06.2016 г., постановено по адм. д. № 36/2016 г. по описа на Административен съд - Б.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде обезсилено, евентуално отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да отмени Решение № РО-012015-ГБ/23.12.2015 г. на кмета на община - Р. като незаконосъобразно. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, "Международен туристически център "С. И."ЕАД- гр. Б., се представлява от адв. Пенев, който поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено по изложените в касационната жалба съображения. Ответникът, кметът на община -Р., редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С атакуваното съдебно решение АС-Б. е отхвърлил жалбата на " Международен туристически център "С. И."ЕАД- гр. Б. срещу Решение № РО-012015-ГБ/23.12.2015 г. на кмета на община -Р., с което на основание чл. 79, ал. 5 от Закона за водите във вр. с чл. 79, ал. 1, т. 3 от ЗВ, чл. 79, ал. 2 от ЗВ, Решение № 10 от 30.11.2015 г. на ОбС- Р. и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК кметът на общината е отказал изменение на разрешително за водовземане от минерална вода № 41610002/07.03.2011, издадено от Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" на "Международен туристически център"С. И." ООД-, ЕИК ********* в частта "Титуляр на разрешителното" по подадено Заявление с вх. № РР-01-150/25.06.2015 от "Международен туристически център С. И." ЕАД ЕИК *********- гр. Б.. За да стигне до този правен резултат, АС- Б. е приел за установено, че Директорът на Басейнова дирекция"Западнобеломорски район" - гр. Б. е издал Разрешително за водовземане от минерална вода № 41610002/07.03.2011 с титуляр" Международен туристически център С. И." ООД, ЕИК ********* - гр. Б., цел на водовземането -" За отдих" от находище "Гулийна баня"- № 21 по Приложение № 2 към чл. 14, ал. 2 от ЗВ, каптиран естествен извор № 5- с. Б., община Р. и краен срок на действие на разрешителното - 07.03.2021 г. Видно от Удостоверение от 04.03.2015 от Агенция по вписванията, на 17.04.2014 г. титулярът на разрешителното за водоползване е променил правноорганизационната си форма като от "Международен туристически център С. И."ООД с ЕИК ********* дружеството се е преобразувало в " Международен туристически център С. И." ЕАД, ЕИК *********. Със свое заявление вх. № РР-01-156/25.06.2015 г. едноличното акционерно дружество е поискало изменение на издаденото разрешително, цитирано по -горе, по отношение титуляра на същото, базирайки се на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ. След като директорът на БД"Западнобеломорски район" първо се е произнесъл по това заявление, издавайки свое Решение № ПО-01-12/02.07.2015 за отказ за продължаване разрешителното за водоползване, впоследствие и на основание чл. 92, ал. 1 от АПК същият е упражнил правото си на отзив и е отменил своя акт с Решение № ПО-01-136/31.07.2015 г., позовавайки се на променената съгласно § 133 от ПЗР на ЗИДЗВ / ДВ бр. 61 от 2010 г. / компетентност на органа, който дължи произнасяне по заявлението на молителя, като е препратил преписката на компетентния орган - кмета на община Р.. АС-Б. е заключил, че решението на кмета на община - Р. е законосъобразно като постановено в съответствие с изискванията на императивните разпоредби на чл. 79, ал. 2 от ЗВ - заявителят не е спазил преклузивния тримесечен срок от промяната в организационната форма на дружеството - титуляр, в който може и следва като правоприемник на титуляра на разрешителното да заяви дали желае да се ползва от издаденото разрешително на праводателя си или не. Доколкото "Международен туристически център С. И."ЕАД - гр. Б. като правоприемник на прекратеното дружество "Международен туристически център"ООД- гр. Б. не е поискал изменение на разрешителното в срока по чл. 79, ал. 2 във вр. с чл. 79, ал. 1, т. 3 от ЗВ, административният съд е заключил, че обжалваното решение на кмета на община - Р., с което е отказано изменение на Разрешително № 41610002/07.03.2011 по отношение на титуляра е законосъобразно, тъй като заявителят- правоприемник не е спазил преклузивния срок по чл. 79, ал. 2 от ЗВ. Съдебното решение е правилно. Обосновано АС- Б. е заключил, че административният акт е издаден от материалнокомпетентен при условията на § 133 от ПЗР на ЗИД на ЗВ / ДВ бр. 61/2010 г. / и обявено на сайта на МОСВ Решение № 49/10.02.2011 г. на министъра на околната среда и водите за предоставяне безвъзмездно за управление и ползване на находище на минерална вода - изключителна държавна собственост административен орган. Правилен е и изводът на административния съд за постановяване на обжалваното решение при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с изискванията на материалния закон и в съгласие с целта на закона. Правилно кметът на община - Р. е приел, че жалбоподателят " Международен туристически център"С. И." ЕАД- гр. Б. с ЕИК *********, като правоприемник на дружеството - първоначален титуляр на разрешително за водовземане от минерална вода № 41610002/07.03.2011 г., а именно: "Международен туристически център "С. И." ООД - гр. Б., е пропуснал предвидения в чл. 79, ал. 2 от ЗВ тримесечен срок от възникване на правоприемството да поиска изменение на вече издаденото разрешително чрез промяна на титуляра му, поради което и на основание чл. 79, ал. 5 от ЗВ в този случай наличното разрешително се счита прекратено по закон, а жалбоподателят следва да отпочне пред компетентния за това орган административна процедура по издаване на ново разрешително. Обоснован в тази връзка е решаващият довод на административния съд, че по горните съображения законосъобразно кметът на община Р. е отказал да измени разрешителното за водовземане чрез промяна на титуляра му поради незаявяване на подобно желание от правоприемника му в предвидения в чл. 79, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗВ срок. Жалбоподателят безспорно се явява правоприемник на прекратеното по т. 3 юридическо лице, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 264 от Търговския закон при промяна на организационната форма по закон са налице две правни фигури: преобразуващо се дружество и новоучредено дружество, като новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, а последното се прекратява без ликвидация. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за неправилно определяне от страна на административния орган, респективно -от страна на административния съд на началния момент, от който тече тримесечният срок по чл. 79, ал. 2 от ЗВ. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло застъпеното от АС-Б. становище, че началният момент, от който следва да се брои този тримесечен срок, е датата на вписване на промяната в правноорганизационната форма на преобразуващото се дружество в новоучредено такова в Търговския регистър. Видно от представеното и прието като доказателство от първоинстанционния съд Удостоверение изх. № 20150304112212/04.03.2015 г., преобразуването на "Международен туристически център"С. И." ООД- гр. Б., ЕИК ********* в "Международен туристически център"С. И." ЕАД - гр. Б., ЕИК ********* е вписано в Търговския регистър на 17.04.2014 г., а първата подадена от правоприемника молба със заявено желание по чл. 79, ал. 2 от ЗВ е от 25.06.2015 г. - повече от година след промяната. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение