Решение № 10674 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 126/2011 г.

Решение № 10674 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 126/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Дезире - Р" АД - гр. София, чрез пълномощника адв. В. Лазарова, против решение № 3265 от 25.10.2010 г., постановено по адм. дело № 7469/2009 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2000900151/24.04.2009 г. за поправка на ревизионен акт № 2000900806/03.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не се е произнесъл по доводите му, а само след излагане на хронологията на събитията е изложил своите разсъждения относно обстоятелството, че не е налице годен за обжалване акт. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се уважи жалбата срещу издадения РА за поправка. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - юрк. Кадирова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - София-град е отхвърлена жалбата на "Дезире - Р" АД против ревизионен акт № 2000900151/24.04.2009 г. за поправка на ревизионен акт № 2000900806/03.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София. За да постанови това решение, съдът е приел, че спрямо жалбоподателя е издаден РА № 2000900806 от 03.04.2009 г., с който са му определени данъчни задължения, подробно описани. Този РА не е бил обжалван и е влязъл в сила. С ревизионен акт № 2000900151 от 24.04.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП е извършена поправка на РА № 2000900806/03.04.2009 г. в частта за установените лихви. Срещу този РА за поправка дружеството е подало жалба на 13.05.2010 г. до директора на Дирекция "ОУИ", който с решение № 968 от 17.07.2009 г. е обявил нищожността на ревизионния акт за поправка. Директорът на ДОУИ - София, за да обяви РА за поправка за нищожен, е посочил, че с него е извършена поправка, която на практика е изменение на влезлия в сила РА, без да е спазена процедурата по чл. 133 ДОПК. Предвид това съдът е приел, че РА за поправката е престанал да съществува в правния мир и с обратна сила са заличени последиците му, в това число и по отношение на установеното с него задължение за лихви. С оглед на разпоредбите на чл. 155 и 156 ДОПК съдът е приел, че предмет на разглеждане пред него може да бъде единствено издаденият РА в частта, която не е отменена с решението на директора на ДОУИ, а в случая липсва такъв акт. Посочил е също, че субсидиарното прилагане на АПК и ГПК по силата на § 2 ДОПК не може да обуслови обжалваемост на решението на директора на ДОУИ, защото ДОПК е специален закон по отношение на АПК и същият не може да се тълкува разширително. Според съда с първоначалния РА са установени данъчни задължения, в това число и лихви, и след като този акт е влязъл в сила и фактически няма изменение на същия по реда на чл. 133 ДОПК, то няма акт подлежащ на съдебен контрол, което по същество прави жалбата срещу акта недопустима, но с оглед указанията на Върховния административен съд, дадени с определение № 7740/10.06.2010 г. по адм. дело № 7243 от 2010 г., че следва да бъде разгледана жалбата по същество, съдът я е допуснал до разглеждане, но е приел същата за неоснователна, поради което я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно, макар и не точно по изложените от съда мотиви. Пред съда е бил обжалван ревизионен акт, постановен в производство по чл. 133, ал. 3 ДОПК за поправка на очевидни фактически грешки, който е бил обжалван преди това по административен ред по чл. 152 ДОПК до съответния директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, който пък от своя страна е обявил обжалвания пред него акт за нищожен, въпреки че съгласно правомощията му, посочени в чл. 155, ал. 2 АПК, същият може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част, поради което издаденият от него акт е също неправилен. В този смисъл правилно съдът е разгледал по същество жалбата срещу РА за поправка, тъй като директорът на ДОУИ - град София, не е имал компетентност да обявява този акт за нищожен предвид правомощията му, цитирани по-горе. Независимо, че по други съображения е приел жалбата за неоснователна, настоящата инстанция счита така подадената жалба срещу РА за поправка № 2000900151/24.04.2009 г. също за неоснователна, тъй като дружеството жалбоподател не е доказало твърденията си за незаконосъобразност на обжалвания от него акт. Доказателства по делото в този смисъл не са представени, нито пък е искана съдебно-счетоводна експертиза, която да установи твърдените в жалбата обстоятелства. С определение от 25.02.2010 г., постановено по адм. дело № 7469/2009 г. на АССГ, съдът изрично на основание чл. 163, ал. 3 АПК е указал на страната жалбоподател, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, но такива не са представени. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,