Решение № 2463 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5827/2016 г.

Решение № 2463 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5827/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез юрк. Десислава Петрова, срещу решение № 121 от 18.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1009/2015 г. от Административен съд Плевен. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на решението, както и за присъждане на разноски. Ответникът - Р. Р. Е., с писмен отговор по жалбата изразява становище за нейната неоснователност. Счита решението за правилно и законосъобразно, поради което моли за оставянето му в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи основания за отмяната му, поради което същото следвало да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Плевен е отменил уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-150-6500/6119 от 29.09.2015 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФЗ, с което на Р. Р. Е. е отказано изплащане на финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схема за преразпределително плащане (СПП). Със същото решение съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган - зам. -изпълнителния директор, в рамките на делегираните му правомощия, в изискуемата писмена форма, като същото съдържало фактическите и правни основания за издаването му. Съдът обаче е приел, че административният орган не взел предвид всички факти и обстоятелства от значение за случая, което съставлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Позовал се е на писмо на Министерството на земеделието и храните с изх. № 11-53/09.02.2016 г., според което за шест от общо заявените от Р. Е. девет парцела била извършена дешифрация на актуална за 2014 г. ЦОФК, в резултат на която се установило, че част от тези парцели попадали извън обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". Изрично обаче в писмото се заявявало, че за част от площите от четири от тези парцели при извършен допълнителен преглед се установил операторски пропуск в разчитането на ЦОФК за района и съответно имало неправилно изключени от слоя площи. Пропускът касаел следните парцели: № [номер]; № [номер]; № [номер] и № [номер], като същите следвало да бъдат включени в специализирания слой. Съдът е приел, че това писмо има характер на признание на неизгодни за ответника факти, а именно, че описаните площи са в добро земеделско състояние. По този начин се променяло и процентното съотношение между недопустимата и установената за подпомагане площ, което от своя страна се отразявало и върху наложената по правилата на чл. 58 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. на Комисията санкция. Последното било изцяло в компетентността на административния орган, което е наложило и връщане на преписката за ново произнасяне. Обжалваното решение е правилно. От данните по преписката се установява, че Р. Р. Е. е подала заявление с УРН [номер] за кампания 2014 г. за подпомагане по СЕПП и СПП на девет парцела с обща площ от 41,50 ха. По заявлението са направени административни проверки, в резултат на които са установени площи, които попадат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Следва да се отбележи, че Р. Е. не е подала възражение срещу заповед № РД 09-807 от 05.12.2014 г., с която министърът на земеделието и храните е одобрил обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. в частта, обхващаща заявените от нея за подпомагане парцели. Със заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. министърът е утвърдил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". По преписката липсват данни тази заповед да е била обжалвана. Въпреки това с писмо изх. № 11-53 от 09.02.2016 г. на заместник-министъра на земеделието и храните е признато, че при извършената дешифрация на ЦОФК за четири от заявените за подпомагане парцели е допуснат операторски пропуск в разчитането на картата, довел до неправилно изключване на площи от специализирания слой. Правилно съдът е разгледал представеното от МЗХ писмо като признаване на факт, който е в ущърб на издателя на оспорения акт, което е преценил като релевантно към спора обстоятелство с оглед на всички установени по делото факти. Признаването на грешки при дешифрирането на ЦОФК, като един от методите за установяване на допустимите за подпомагане площи, е направено именно от органа, натоварен от закона да извърши това разчитане на картите и на база на него да определи специализирания слой. Тук остава без значение фактът, че кандидатът за подпомагане не се е възползвала от предоставената законова възможност за обжалване на обновения, както и специализирания слой. Допуснатите грешки при определянето на допустимите площи не могат да бъдат в полза на органа - издател на акта. Те са обективен факт, който правилно съдът е възприел за относим към случая. От посоченото писмо се установява също, че грешките при дешифрацията, касаещи процесните парцели са от естество да променят изцяло изводите на административния орган, на база на които е издадено и процесното уведомително писмо. Видно от представените данни: за парцел № [номер] със заявена площ от 10,50 ха, за който с уведомителното писмо като недопустима е определена цялата площ, след повторната дешифрация, като реално недопустима е определена площ от 2,46 ха; за парцел № [номер] със заявена площ от 6,00 ха, за който с уведомителното писмо като недопустима е определена площ от 5,41 ха, след повторната дешифрация, като реално недопустима е определена площ от 0,18 ха; за парцел № [номер] със заявена площ от 11,50 ха, за който с уведомителното писмо като недопустима е определена площ от 2,17 ха, след повторната дешифрация, като реално недопустима е определена площ от 0 ха и за парцел № [номер] със заявена площ от 3,50 ха, за който с уведомителното писмо като недопустима е определена площ 0,12 ха, след повторната дешифрация, като реално недопустима е определена площ от 0 ха. Всичко това, както правилно е приел и първоинстанционният съд, води до значителна промяна във фактите по спора, на които се е позовал административния орган при издаването на процесния акт. Това се отразява върху направената от него преценка за недопустимост за подпомагане по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. Същият при новото произнасяне следва да съобрази новоустановените факти по спора, както и новото процентно съотношение, което се получава при съпоставянето на недопустима за подпомагане с установена площ, водещо и до налагане на съответната санкция по правилата на чл. 58 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. на Комисията. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането, направено от процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски, като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,