Решение № 6736 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3350/2017 г.

Решение № 6736 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3350/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е във връзка с подадено искане на А. Л. М. от гр. С. за отмяна на решение № 13190 от 05.12.2016 г. постановено по адм. дело № 5667/2015 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение и на оставеното в сила с него решение № 6707 от 10.11.2014 г. постановено по адм. дело № 5378/2014 г. по описа на Административен съд С.- град. В искането за отмяна се твърди, че посочените по горе решения, противоречат на решение № 475 от 09.01.2012 г. по гр. дело № 1922/2010 г. четвърто ГО на ВКС, което обуславя приложението на чл. 239, т. 4 от АПК. Ответниците - Столична община и Дирекция за национален строителен надзор, чрез процесуални представители в откритото съдебно заседание изразяват становище за неоснователност по искането за отмяна. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия намира искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК от надлежна страна. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай визираните в разпоредбата предпоставки не са налице. С влязлото в сила решение Административен съд С.-град е отхвърлил изцяло като неоснователни исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД предявени от А. Л. М. от гр. С., против Столична община и Дирекция за Национален строителен контрол за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на по 108 629,02 лева, от всеки от ответниците или общо 217 258,03 лева, представляващи наемна цена в размер на 66 883, 28 лева и лихва в размер на 39 211,20 лева за периода 31.12.2000 г. - 15.09.2011 г. за апартамента на бул. "Дондуков", както и наемна цена в размер на 70 427,85 лева и лихва в размер на 40 735, 70 лева за периода 31.12.2000 г. - 25.01.2012 г. за апартамента в ж. к. "Дианабад". С решение № 475 от 09.01.2012 г. по гр. дело № 1922/2010 г. четвърто ГО на ВКС Върховният касационен съд отменя въззивно решение от 13.04.2010 г. по въззивно гр. дело № 2816/2009 г. на Софийския апелативен съд, г. о., IV с-в., в обжалваната част, с която е отхвърлен иск на А. Л. М. срещу Дирекцията за национален строителен контрол по чл. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от собствен апартамент в резултат на незаконното бездействие на ответника, като вместо това постановява: На основание чл. 1 от ЗОДОВ осъжда Дирекция за национален строителен контрол да заплати на А. Л. М., солидарно със Столична община, сумата 19,291.58 лева (деветнадесет хиляди, двеста деветдесет и един лева и 58 стотни), представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствен на ищеца недвижим имот на бул. "Д." ..№... за периода от 01.10.1996 г. до 31.12.2000 г., ведно със законната лихва от 26.08.2003 г. и ведно с 5,984 (пет хиляди, деветстотин осемдесет и четири) лева разноски за всички инстанции и отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер 20,000 (двадесет хиляди) лева. Следователно твърдението на молителя за идентитет между двете решение е неоснователно. Предметът на делото пред гражданския съд е бил обезщетение за лишаване от ползването на собствен на ищеца недвижим имот на бул. "Д." ..№... за периода от 01.10.1996 г. до 31.12.2000 г., тоест различен от предметът на влялото в сила решение на Административен съд С. - град, а именно обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи наемна цена и лихви за същия имот, за периода 31.12.2000 г. - 15.09.2011 г., както и наемна цена и лихва за периода 31.12.2000 г. - 25.01.2012 г. за апартамента в ж. к. "Дианабад". Поради което липсва основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК на влязлото в сила решение. Смисълът на посочената разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо, а в разглежданата хипотеза това не е налице. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия