Решение № 14598 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7041/2018 г.

Решение № 14598 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7041/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "БИЛД 2004" ООД, подадена от пълномощника адв. С. Ш. срещу Решение № 840 от 19.04.2018 г., постановено по административно дело № 665/2018 г. на Административен съд В. (АС В.) в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за претърпени от дружеството вреди, произтекли от незаконосъобразно наказателно постановление за сумата над 680 лв. до пълния претендиран размер от 1700 лв. Счита решението в тази част за неправилно и иска неговото изменение, като се уважи искът до пълния предявен размер. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

По делото е постъпила и касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез пълномощника старши юрисконсулт Аврамов срещу същото решение, постановено по административно дело № 665/2018 г. на Административен съд В., в частта, в която е осъдена да заплати на "БИЛД 2004" ООД сумата от 680 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление и сумата от 425 лв. деловодни разноски. Счита решението в обжалваната част за неправилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Касационният жалбоподател "БИЛД 2004" ООД, чрез адв. С. Ш. в подадения писмен отговор оспорва изцяло подадената касационна жалба на ДНСК, като счита, същата за неоснователна, а решението в отхвърлителната част за правилно и обосновано.

Касационният жалбоподател Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ в подадения писмен отговор и в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Аврамов счита, че касационната жалба на "БИЛД 2004" ООД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на "БИЛД 2004" ООД и основателност на жалбата на ДНСК.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими.

С обжалваното решение на АС В. е ОСЪДЕНА ДНСК да заплати на "БИЛД 2004" ООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 680 (шестстотин и осемдесет) лева, представляваща стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в съдебното производство по НАХД № 3287/2017 г. по описа на Районен съд В. и е осъдена ДНСК да заплати разноски по делото.

На следващо място е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска за заплащане на обезщетение в размер на 700 лева за претърпени имуществени вреди, платено адвокатско възнаграждение пред Районен съд В. по постановено по НАХД № 3287/2017 г. за обжалване на Наказателно постановление, както и претенцията за имуществени вреди в размер на 300 лева, претърпени имуществени вреди, платено адвокатско възнаграждение по подготовка на частна жалба срещу Разпореждане № 8215/31.07.2017 г., постановено по НАХД № 3287/2017 г. на Районен съд В..

За да достигне до този правен резултат АС В. приема, че срещу дружеството е било издадено Наказателно постановление № В-48-ДНСК-62/17.03.2017 г., на Зам. Началник ДНСК- С., с което е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 7000 лева, на основание чл. 237, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 ЗУТ, което е ОТМЕНЕНО с Решение № 2249/08.12.2017 г. по НАХД № 3287/2017 г. по описа на Районен съд В..

1. Приема, че от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, което е издадено при или по повод изпълнение на административна дейност е настъпила имуществена вреда за ищеца, каквато се явява платеният адвокатски хонорар за процесуална защита по делото, в размер на 700 лева.

Първостепенният съд е направил извод, че по делото са частично доказани направените разходи за адвокат, обезщетение за които се претендира. Намира за установено, че за процесуалното представителство по НАХД № 3287/2017 г. по описа на Районен съд В., дружеството е заплатило в брой на адвокат Шулева договорено адвокатско възнаграждение в размер на 700 (седемстотин) лева, съгласно договор за правна защита и съдействие № 11/09.01.2018 г., серия 0063097 от 09.01.2018 г.

Във връзка с изложеното, решаващият съд е счел, че в случая в тази част на иска са налице всички елементи от фактическия състав по отношение на претендираните имуществени вреди, представляващи разноски, направени за адвокат в производството пред РС В..

1. На следващо място, относно претендираните имуществени вреди в размер на 700 лева, по договор № 10/09.01.2018 г. съдът приема, че това плащане не е доказано да е реално извършено по отмененото НП.

1. Относно претендираните имуществени вреди в размер на 300 лв. по отношение на договор от 09.01.2018 г. за подготовка на частна жалба срещу Разпореждане № 8215/31.07.2017 г., постановено по НАХД № 3287/2017 г. по описа на РС В., адм. съд приема, че такива категорично не са доказани. Предвид изложеното, съдът от първата инстанция е отхвърлил като неоснователен и недоказан искът и в тази част.

Настоящият съдебен състав намира касационните жалби за неоснователни и счита решението на административния съд за ПРАВИЛНО.

Предявеният пред адм. съд иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон.

При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица от увреждащото действие - чл. 4 ЗОДОВ. В случая е безспорно установено, че е налице отменено с влязло в сила съдебно решение акт- НП. Този акт, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

1. 1. Доказателството за заплащането на адвокатско възнаграждение е представено по КАХД № 177/2018 г. по описа на АС В., като е налице Договор за правна защита и съдействие № 11 от 09.01.2018 г. с посочена договорена и платена сума в брой (лист 11 от делото на АС В.). Същият платежен документ кореспондира с извършените правни действия по посоченото дело. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването, на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване.

Предвид горното настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на договор за правна защита и съдействие № 11 от 09.01.2018 г., бл. № 0063097.2.1. От събраните доказателства, обаче не се установява, че касационният жалбоподател "БИЛД 2004" ООД е претърпял имуществена вреда над размера от 680 лева в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като липсва доказателство да е заплатил адвокатското възнаграждение за останалите два от договорите в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление.

В съдебната практика по искови производства за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, съставляващи платени адвокатски възнаграждения, се приема, че претендираните вреди са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, когато са настъпили в хода на производството по тяхното обжалване. Именно тогава представляват преки и непосредствени вреди, когато са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат – чл. 4 от ЗОДОВ.

Освен това съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е в брой - вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В този вид претенции доказателство за тяхното настъпване е изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, удостоверяващ възмездността на положения от адвоката труд. В случая касационният жалбоподател "БИЛД 2004" ООД основава исковата си претенция в тази част на два договора, които носят дата на съставяне след приключване на съдебното производство по обжалване на НП. Представените от ищеца документи за разноски пред РС и в частното производство не установяват наличието на извършено плащане в хода на делото за осъществена по него правна защита.

Обосновано и правилно от АС В. е прието, че заплащането по представеният договор за правна защита и съдействие № 10/09.01.2018 г. и посочено в него заплатено адвокатско възнаграждение за подготовка на жалба срещу НП № В-48-ДНСК-62/17.03.2017 г. на зам. Началник ДНСК - С. и процесуално представително пред Районен съд В. не обосновава извод за заплащане на възнаграждението за адвокат преди приключване на устните прения по делото.

Правилно АС В. не е уважил иска в частта му за присъждане имуществени вреди по представения пред касационната инстанция Договор за правна защита и съдействие от 09.01.2018 г.

Претендираните разноски за адвокатски възнаграждения на физически/ юридически лица, във връзка с осъщественото им процесуално представителство по делата следва да бъдат реално извършени в хода на производството, докато се разглежда делото, както и да бъдат заявени най- късно в обявяване хода по същество на делото. Производството пред РС В. е било образувано на 20.07.2017 г., а постановеното решение на Районен съд В. е от 08.12.2017 г., т. е. договорът, съгласно датата посочена в него 09.01.2018 г. е съставен и подписан между ищеца и представляващия го адвокат почти месец след като е приключило производството пред Районен съд В..

1. 1 АС В. правилно е установил, че и другият договор за правна защита и съдействие от 09.01.2018 г., в който е посочено, че е за подготовка на частна жалба срещу Разпореждане № 8215/31.07.2017 г. постановено по НАХД № 3287/2017 г. по описа на РС В., представен в производството пред касационната инстанция е с дата на съставяне и подписване от ищеца и адвоката, която е след постановеното определение на АС В. от 19.09.2017 г. за отмяна на същото разпореждане.

Съставянето на договора и плащането на сумата посочена в него са извършени след постановяването на определението на АС В., поради което посочения разход не може да се категоризира, като пряка и непосредствена вреда за ищеца.

С оглед на посоченото решението на административния съд следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение