Решение № 15733 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11508/2014 г.

Решение № 15733 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11508/2014 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кирил Георгиев Йовчев и Стойна Борисова Йовчева и двамата от с. Рилци, община Благоевград, чрез процесуалния им представител адв. Гергана Юрукова, против решение № 1151 от 02 юли 2014 г., постановено по адм. д. № 97/2014 г. по описа на Административен съд Благоевград. Със жалбата се прави искане за отмяната на решението на първоинстанционният съд, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Васил Георгиев Йовчев, чрез процесуалният си представител адв. Василка Христова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответната страна - кметът на община Благоевград, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Стоян Христов касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Кирил Георгиев Йовчев, против заповед № 20 от 13 януари 2014 г. на кмета на община Благоевград, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж представляващ "Полумасивна едноетажна сграда", находяща се в с. Рилци, УПИ VIII, кв. 16, извършен от наследодателя на Кирил Георгиев Йовчев, Васил Георгиев Йовчев и Стойна Борисова Йовчева с постоянен адрес: с. Рилци, ул. "Васил Левски" № 25. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, като от доказателствата по делото е установено, че същия е незаконен, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен в несъответствие с действащия ЗРП за с. Рилци, одобрен със заповед № 575 от 02 юли 1982 г. и е без необходимите строителни книжа. Съдът е изследвал предпоставките за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, но е приел, че строежа не отговаря на две от тях, а именно да е допустим по действащия ПУП или по правилата и нормативите, в сила към 1950 г., когато е извършен, от което е направил извод, че е строежа не е търпим. Решението е валидно, допустимо и правилно. След цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи относно оспорения акт, които настоящата инстанция споделя изцяло. Процесният строеж представлява заварена сграда по смисъла на чл. 236, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.), която е оставена временно до въвеждане на новата сграда в експлоатация, тъй като се обитава или използва от собствениците, или е била нужна във връзка организиране на новия строеж. Този строеж не е бил включен като елемент от застроителния режим в парцела и е бил изграден без каквито и да са строителни книжа. По тази причина и съгласно чл. 236, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) е следвало да бъде премахнат по реда на чл. 160, ал. 1 и ал. 3 от ЗТСУ (отм.). Касаторите не са ангажирали доказателства, обосноваващи извод за това, че строежът е бил допустим по действащите застроителни и регулационни планове, а съгласно чл. 154 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите твърдения. Обратното, събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства са, че сградата - обект на премахване е разположена непосредствено до регулационната линия с УПИ IХ-170, кв. 16 и стрехата й навлиза в очертанията на съседния имот (констативни актове, становище на гл. архитект, заключението на експертизата), за нея няма издадени строителни книжа, не е елемент от застроителния режим в парцела, поради което изводите на съда, че строежът е незаконен и ответника - кмета на община Благоевград разполага с правомощието по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ да издаде заповед за премахването му, са правилни и намират опора в закона. Неоснователно е и възражението за приложимост на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, визираща "търпими" строежи. За да е търпим даден незаконен строеж, по смисъла на тази разпоредба, е необходимо той да е допустим по действащия градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. По делото няма категорични и безспорни доказателства за това в коя година е построена сградата, тъй като тя не е била отразена в парцел ХII-131, кв. 5 на КРП, както сочи вещото лице в заключението си, от една страна. От друга не са представени доказателства, че строежът е бил допустим по действащите застроителни и регулационни планове, а точно обратното, сградата е отразена като такава без градоустройствен статут и като разположена на намалени отстояния от границите със съседния имот УПИ IX - 170. На трето място, строежът е изпълнен без одобрени по надлежния ред строителни книжа, въз основа на надлежно издадено по съответния ред строително разрешение и в съответствие с предвижданията на ПУП, а след приемането на ЗУТ не е проведена процедура по узаконяването му. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на правния спор, претенциите на ответниците Васил Георгиев Йовчев и кмета на община Благоевград за присъждане на направените разноски по делото са основателни. Същите са своевременно предявени и подкрепени с писмени доказателства, вкл. списък на разноските, депозиран съгласно изискванията на чл. 80 от ГПК до приключване на последното заседание. В полза на община Благоевград следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В полза на ответника - Васил Георгиев Йовчев следва да се заплатят направените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение