Решение № 5835 от 15.6.2022 г. на ВАС, III о.

"ЧЕЗ Разпределение България АД, с ново фирмено наименование "Електроразпределителни мрежи Запад" АД със седалище и адрес на управление София, е подало касационна жалба срещу решение 3231/18.05.2021 г. по адм. дело 2353/2021 г. по описа на Административния съдград София, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение Ж68/ 28.01.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт и се присъдят направените разноски. Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. М Солар 08 ЕООД със седалище и адрес на управление град Червен бряг не е взело становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството по адм.дело 2358/2021 г. по описа на Административния съд-град София е образувано по жалбата на ЧЕЗ Разпределение България АД срещу решение Ж 68/28.01.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Административният съд е установил, че М Солар 08 ЕООД със седалище и адрес на управление град Червен бряг подало до ЧЕЗ Разпределение България АД заявление за проучване на условията и начина за присъединяване на инсталация за производство на електроенергия от възобновяеми източници, с обща мощност до 30 kW, предвидена за изграждане върху покрива на сградата и прилежащото пространство в поземлен имот УПИ-VIII-7, кв. 57 по плана на село Лепица, община Червен бряг. Във връзка с подаденото заявление дружеството ЧЕЗ Разпределение България АД проучило условията и начина за присъединяване и издало становище 1203529479/24.01.2020 г., според което за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа е необходимо до границата на имота да се монтира ново електромерно табло за директно измерване, за производители на фундамент, което да се заземи и да се захрани от табло НН на ТП 1 с кабел САВТ с дължина около 200м, оразмерен съобразно заявената мощност, като електромерното табло да се оборудва с главен прекъсвач 63А, трифазен електромер за фотоволтаична централа със съответното пусково-комутационна апаратура и товаров прекъсвач. На границата на имота трябвало да се монтира в тротоара помощен стоманотръбен пилон с височина 7,5м, върху който да се монтира електромерно табло за потребителя. Таблото трябвало да се заземи и захрани от носената от стълб 17 мрежа НН на ТП 1 с проводник тип УИП 2х16мм² през помощния пилон с дължина около 30м. Електромерното табло трябвало да се оборудва с еднополюсен предпазител, монофазен електромер за потребителя в имота и да се изтегли изходящ проводник за адреса с УИП 2х16мм² с дължина около 30м. На 20.05.2020 г. дружеството М Солар 08 ЕООД подало жалба пред Комисията за водно и енергийно регулиране, в която се оплакало, че поставеното условие за поемане от производителя на разходите за модернизация, реконструкция и монтаж на съоръжения извън имота му е в противоречие с чл.27, ал.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници. По жалбата на М Солар 08 ЕООД било образувано производство по чл.22 от Закона за енергетиката. Комисията за енергийно и водно регулиране изпратила жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България АД за становище. С писмо 100000125240/27.05.2020 г. дружеството изразило позиция, че липсва възможност за присъединяването на обекта посредством съществуващата въздушна мрежа без монтирането на нов проводник. В случая не намирала приложение разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗЕВИ, според който разходите за развитие на мрежата, включително реконструкция и модернизация, са за сметка на собственика на мрежата, тъй като монтажът на нов кабел ниско напрежение е наложен единствено поради присъединяването на фотоволтаичната централа. Комисията за енергийно и водно регулиране се произнесла с решение Ж 68/ 28.01.2021 г., с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, във връзка с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, дала на ЧЕЗ Разпределение България АД задължителни указания в 14-дневен срок от получаване на решението да изготви и предложи на М Солар 08 ЕООД проект на договор за присъединяване на ФЕЦ 30 kWp, предвидена за изграждане по чл. 24, т.1 ЗЕВИ в имот УПИ-VIII-7, кв. 57 по плана на село Лепица, община Червен бряг, област Плевен, съдържащ условия за присъединяване, отговарящи на чл. 72, ал. 4 и ал. 5 от Наредба 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и цена за присъединяване, съобразена с нормативните изисквания на чл. 27 ЗЕВИ. Административният съд направил извод, че решението е законосъобразно, като възприел напълно изложените от административния орган мотиви. Съдът изтъкнал, че в становището на ЧЕЗ Разпределение България АД не е посочено, че производителят се задължава да изгради или да заплати за негова сметка кабела, захранващ електромерното табло от трафопост, както и че от страна на електроразпределителното дружество не е изпълнено изискването на чл. 92, ал. 2 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната мрежа или към разпределителните мрежи, според който операторът на разпределителната мрежа в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането изготвя и предлага на лицето, подало искане по ал. 1, проект на договор за присъединяване на обекта при техническите изисквания, съдържащи се в издаденото становище и в разрешението за строеж. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В обжалваното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране е констатирано, че имотът, в който "МСолар 08" ЕООД предвижда да изгради фотоволтаично съоръжение при условията на чл.24, ал.1 ЗЕВИ, попада в урбанизирана територия. В него има изградена жилищна сграда, присъединена към електроразпределителната мрежа. Комисията отбелязала, че в становището на "ЧЕЗ Разпределение България"АД не е е посочено сечението на кабела, който трябва да се изгради за присъединяването на енергийния обект, не е обоснована и калкулацията на предложената цена. Такива данни не се съдържали и предложения от електроразпределителното дружество договор за присъединяване, който бил изпратен от "ЧЕЗ Разпределение България" АД на "М Солар 08" ЕООД. С оглед тези мотиви Комисията за енергийно и водно регулиране дала задължителни указания на "ЧЕЗ Разпределение България" АД да предложи на "М Солар 08" ЕООД договор за присъединяване при спазване на чл.72, ал.4 и ал.5 от Наредба 6 от 24 февруари 2014 г. Съдът законосъобразно приел, че при издаване на становището си "ЧЕЗ Разпределение България" АД не е съобразило разпоредбите на чл.72, ал.4 и 5 от Наредба 6 от 24 февруари 2014 г., според които разширението и реконструкцията на преносната и/или разпределителната мрежа, свързани с присъединяването на електрическа централа, се извършват от мрежовия оператор и са негова собственост. Мрежовият оператор има задължение да изгради и електропроводите и другите съоръжения, чрез които се извършва присъединяване на електрическите уредби на електрическа централа към преносната или към разпределителната мрежа след границата на собственост с производителя, в каквато насока са и дадените от административният орган задължителни указания. Като е отхвърлил жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България АД, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на "Електроразпределителни мрежи Запад" АД ("ЧЕЗ Разпределение България" АД) не се дължат направените разноски. В полза на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд