Решение № 14795 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10681/2012 г.

Решение № 14795 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10681/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Методи Якимов Костадинов от гр. Варна, подадена чрез процесуалния му представител адв. Р. Димитров, срещу решение № 1543 от 14.06.2012 г., постановено по адм. д. № 1544/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е изменена Заповед № 80/02.02.2010 г. на Кмета на Район "Приморски" при Община Варна, като оценката на извършените от касатора подобрения в поземлен имот № № 851 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание"Добрева чешма", землище Виница гр. Варна, е увеличена от 134 лева на 553,88 лева. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и за необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са твърдения, че съдът неправилно не включил в оценката всички подобрения в имота. Иска се отмяна на обжалваното решение в оспорената част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде увеличена оценката с включване на стойността на всички подобрения в имота, включително преместваемите. В откритото съдебно заседание пред ВАС касаторът не се явява и не изпраща представител. Ответникът -Кметът на район "Приморски" община Варна не взема отношение по жалбата. Заинтересованата страна Тодор Транакиев Георгиев не се явява и не изпраща представител. В писмен отговор оспорва касационната жалба с подробни съображения за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и за присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че в случая правилно са определени направените подобрения в имота, предвид приетото заключение на вещото лице, изготвено съгласно § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и по реда на § 31, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, като са били оценени само подобренията на земята, които са трайно прикрепени към нея, и чрез които цената на същия се е увеличила. Счита за правилно че в тях, с оглед Постановление № 6/1974 г. на Върховния съд, не са включени стойностите на оградната мрежа и коловете, тъй като същите са могли да бъдат извадени, както и площадката, върху която е била изграден навеса, изграден от подръчни материали. Намира, с оглед на това заключение, че съдът правилно е определил стойността на направените подобрения на 553,88 лева, а не както кметът я е определил с оспорената заповед на 134 лева, на което основание, с решението си законосъобразно е изменил същата. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 31, ал. 3 от ПМС 234/1999 г. и е образувано по жалба от Методи Якимов Костадинов от гр. Варна, бивш ползувател на процесния имот, против Заповед № 80/02.02.2010 г. на Кмета на Район "Приморски" при Община Варна, с която на основание § 31 от цитираното ПМС е одобрена оценката на извършени от него подобрения в размер на 134 лева в част от поземлен имот № 851 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание"Добрева чешма", землище Виница гр. Варна, представляващи оценка на 2 бр. ябълки на 20 г., една слива на 20 г. и 100 кв. м. лозе на 25 г. Собствеността върху процесната част от имота е възстановена на наследниците на Деспина Панайотова Калчаклиева- Тодор Транакиев Георгиев от гр. Варна. Възражението е било за силно занижена оценка предвид неоценяване на всички трайни подобрения и насаждения в имота, без конкретното им посочване. Съдът установил, че административното производство е започнало по инициатива на Тодор Транакиев Георгиев и Стойчо Д. Георгиев-за процесната част на имота и на Екатерина Йорданова Георгиева и Пенка Йорданова Николова- за другата, които със заявление до кмета на Район "Приморски", Община Варна поискали да бъде изготвена оценка на извършените подобрения и трайни насаждения в имот пл. № 851 по ПКП, попадащ в имот пл. № 851 по ПНИ на местността "Каракаш" "Добрева чешма", землище Виница. Посочил, че по това искане била изготвена оценка по реда на гл. VII от ППЗДС вр. § 31, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 234 за ИД на ППЗСПЗЗ, одобрена с оспорената заповед от кмета на Район "Приморски", Община Варна. За изясняване на спора съдът назначил съдебно-техническа експертиза, а след оспорването й от жалбоподателя и тройна, по която вещите лица, след оглед на имота определили увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения. Вещите лица оценили подобренията и насажденията общо на 729 лева, съответно за една череша, една ябълка, 86 бр. корени лоза върху телена конструкция, 4бр. оградни колове, 3 бр. метални колове, 15 бр. лозарски колове, оградна мрежа и и навес. С оглед разпоредбите на § 4л от ПЗРЗСПЗЗ и § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ съдът приел, че като е одобрил оценка само на част от подобренията и насажденията, административният орган е допуснал нарушение на закона. Съдът възприел заключението на тройната експертиза и като съобразил, че ползвателят или неговите наследници имат правата по чл. 72 от ЗС, от определената от вещото лице сума изключил стойността на оградните и металните колове, оградната мрежа и навеса. Изложил съображения, че първите три подобрения могат да бъдат премахнати без да се нарушава тяхната цялост, а по отношение на частта от постройката, оставаща в процесния имот и представляваща навес с вид на колиба, изградена с подръчни средства върху бетонова основа и без стени приел, че не представлява сграда и не може да се използва, респ. не обогатява имота, за да бъде оценена като подобрение по смисъла на закона. По тези съображения изменил оценката, увеличавайки я от 134 лева на 553,88 лева. Така постановеното решение е правилно. Не налице твърдяното в настоящата жалба нарушение на материалния закон. Като бивш ползвател на имота жалбоподателят в първоинстанционното производство, за извършените от него подобрения върху подлежащия на връщане имот, има правата по чл. 72 от ЗС, а именно да получи сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Изводът следва от разпоредбата на § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ, като настоящият случай попада в хипотезата на § 31, ал. 2, т. 3 ПМС № 234/1999 г. и оценката се извършва по пазарни цени. Това право на ползвателите се поражда с влизане в сила на плана на новообразуваните имоти - ал. 1 на § 31, поради което подлежат на оценяване подобренията, съществуващи към този момент. Съдът обосновано е съобразил заключението на тройната експертиза по оценката, извършена на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. чл. 72 ЗСПЗЗ и приложимата разпоредба на § 31, ал. 2, т. 3 ПМС № 234 от 16 декември 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ посочваща, че оценката се извършва по пазарни цени. Противно на твърдяното, при изготвяне на това заключение вещите лица са взели предвид всички относими към оценката обстоятелства, а по отношение на релевираното за пръв път твърдение, че в имота имало и други насаждения в имота, невключени в оценката, а именно една череша, 2 сливи и 10 броя лози следва да се посочи, че заключението не е оспорено в съдебно заседание и е недопустимо да се оспорва едва в касационното производство. Следващото възражение, че съдът неправилно и "несправедливо" не включил в оценката всички подобрения, включително преместваемите, е също неоснователно, предвид следното: Както правилно е преценил съдът, Методи Костадинов е добросъвестен подобрител с право да получи увеличената от извършените подобрения стойност от ползвания от него имот, който е отреден за бившите собственици с одобряване на ПНИ. Оценка на подобренията в имота е направена по искане на собствениците по реституция, а съобразно чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти всяка от двете категории заинтересовани лица - реституиран собственик или ползвател може да поиска от кмета да извърши оценка на имота и подобренията върху него по реда на § 31, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съгласно § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от ЗС, т. е. като бивш ползвател на имота жалбоподателят, на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, за извършените от него подобрения върху подлежащия на връщане имот има правата по чл. 72 от ЗС, а именно да получи сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Съдът съобразил решението със съдебната практика по чл. 72 от ЗС - Постановление № 6/1974 г. по гр. д. № 9/74 г. на Пленума на ВС по някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот и правилно приел, че само трайно прикрепените към земята подобрения, водещи до увеличение на стойността на имота подлежат на заплащане. Известно е, че подобренията представляват извършени от владелеца материални въздействия върху имота, чрез влагане на труд или материали, които по този начин обективно увеличават неговата стойност. Ако с извършените разходи за материали и труд добросъвестният владелец, към който е приравнен и ползвателят на земеделски земи по § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, е предизвикал трайно обективно увеличение в общата стойност на имота, той има право да му бъде заплатено това увеличение. Законосъобразно е прието, че критерият, въз основа на който следва да се прецени дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на трайно прикрепване, каквото е налице, когато вещта е съединена със земята посредством различни елементи и съоръжения, а не само със собствена тежест. По тези съображения е неоснователно възражението, че оградните и металните колове и оградната мрежа също следвало да бъдат оценени, въпреки че са преместваеми. Останалите доводи за частта от съществуващия в имота навес, определен от вещите лица като "колиба" върху бетонова основа, изграден от подръчни материали са също неоснователни, предвид изричното изявление на трите вещи лица, че не представлява сграда, обусловило правилната преценка на съда, че той обективно не увеличава неговата стойност, за да бъде оценен като подобрение по смисъла на закона. По тези съображения настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно и че при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на заинтересованата страна за присъждане на разноски за защита по настоящото дело пред ВАС е основателно, по арг. от чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК. Таза страна, чрез представляващия я адвокат, във възражението си срещу жалбата е поискала присъждане на разноски, а касаторът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност. Касаторът следва да бъде осъден да му ги заплати в доказания размер на 300 лева, видно от приложеното на л. 10 от настоящото дело адв. пълномощно, установяващо, че тази сума действително е внесена за адвокатски хонорар на упълномощения адвокат за защита пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение