Решение № 8320 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2492/2019 г.

Решение № 8320 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2492/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Калцит" ЕООД, подадена чрез адв. Илиев, против решение № 1162 от 27.11.2018 г., постановено по адм. дело № 85/2018 г. по описа на Административен съд София-област, с което съдът по жалба на търговеца е изменил Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1624-1/01.12.2017 г., с който на дружеството е установено задължение за ТБО за периода 2012 г. – 2017 г., лихви за забава върху тях, в общ размер на 11060, 72 лв. от които 8630, 22 лв. главница и 2430, 50 лв. лихва, като е определил задължението за главницата в размер от 8626, 62 лв. и лихва 2428, 49 лева. Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението в следствие нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което оспореният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът – началникът на отдел "Местни данъци и такси" при Община Сливница оспорва касационната жалба. Счита решението на Административен съд София-област за правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като провери допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на спора е Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1624-1/01.12.2017 г., издаден от гл. специалист МДТ при община Сливница, потвърден с писмо изх. № 08-00-981/19.12.2017 г. на упражняващ правомощията на териториален директор на НАП по смисъла на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, с който на "Калцит" ЕООД са установени задължения за ТБО за периода 2012 г. – 2017 г., лихви за забава върху тях, в общ размер на 11060, 72 лв. от които 8630, 22 лв. главница и 2430, 50 лв. лихва. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че обжалваният Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел за неоснователно възражението за недължимост на данъка, аргументирано с непредоставянето от община Сливница на услуги, за които се начислява ТБО като е посочил, че от представените и приети по делото доказателства се установява, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване се предоставят от общината, включително и за имотите - собственост на оспорващото дружество. Налице са съдове за смет в района, където се намират имотите на дружеството и е възможно същите да се ползват. Общинската фирма е извършвала услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. При тези данни съдът е счел, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване е предоставяна реално в районите където се намират процесните имоти и общината е извършвала разходи за това. Мотивирал се е въз основа на събраните по делото доказателства, че таксата за услугите "Почистване на публичните територии" и за "Обезвреждане на битовите отпадъци в депа" също е дължима. Позовавайки се на приетото по делото заключение на вещо лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза съдът е изменил оспорения акт, намалявайки дължимата сума за ТБО от 8630, 22 лв. на 8626, 62 лв. и лихвите към нея от 2430, 50 лв. на 2428, 49 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото не е спорно, че "Калцит" ЕООД е собственик на пет недвижими имота, за които са подадени декларации по чл. 14 и чл. 17, ал. 1 ЗМДТ. Спорният по делото въпрос е дали в периода 2012 г. – 2017 г. за собственикът е възникнало задължение за заплащане на ТБО по отношение на трите й компонента, посочени в чл. 71 ЗМДТ, а именно: за сметосъбиране и сметоизвозване, за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа, респективно – дали общината е предоставяла същите. Неоснователно е касационното оплакване за липса на доказателства относно реалното ползване на предоставяните услуги по чл. 66 ЗМДТ, оттам и на твърдението за недължимост на такса битови отпадъци за проверявания период. Фактическите установявания на органа, възприети и от съда, кореспондират на доказателствата по делото. Административният съд е преценил събраните по делото доказателства отделно и в съвкупност съобразно тяхната допустимост и относимост. Формирал е съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право, като е даден правно и логически обоснован отговор на спорните по казуса въпроси. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. Съгласно чл. 62 ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). По силата на предвиденото в чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че горепосочените действия свързани със събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци са осъществени от страна на община Сливница. Предвид на тези съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и не е засегнато от посочените в жалбата пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,