Решение № 761 от 23.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2212/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрк. Василева, срещу решение 58 от 24.01.2023 г., постановено по адм. дело 1047/2022 г. от Административен съд Хасково, с което е отменено Уведомително писмо изх. 02-260-2600/14345 от 04.08.2021 г. на зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, издадено по заявление за подпомагане с УИН 26/310519/92221, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., като незаконосъобразно, и преписката му е върната за ново произнасяне по същество при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът излага съображения, че съдебният акт е неправилен поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В отговор ответната страна РОСАГРО-БГ ЕООД, представлявано от Р. Башов, чрез пълномощника си адв. Колев, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, представя договор за правна помощ, но не претендира присъждане на понесените по делото разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че съдът е приложил правилно материалния закон. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Хасково е Уведомително писмо изх. 02-260-2600/14345 от 04.08.2021 г. на зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, издадено по заявление за подпомагане с УИН 26/310519/92221, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., като в обжалваната му част, с която по схема/мярка специално плащане за култура памук(Памук) се извършват намаления в размер на 140 057.04 лв. и се оторизира сума 0.00 лв., и в частта, в която по схеми, базирани на площ, администрирани съгл. чл. 19 от Делегиран Регламент 640/2014 г. на Комисия за кампания 2019 г. са наложени санкции за бъдещ период в размер, както следва: Специално плащане за памук(Памук) 106 380.67 лв. Въз основа на анализа на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства и на възраженията на страните, съдът е установил фактическата обстановка по делото и е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния, по място, материя и степен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, но в нарушение на законоустановената форма на акта, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В оспорения административен акт не се съдържат мотиви, които ясно да изразяват волята на административния орган за причините, поради които заявлението за финансово подпомагане не е уважено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Обосновано е приетото от съда, че в хода на административното производство административният орган е допуснал съществени нарушения на процедурните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Административният орган, издал Уведомителното писмо, е бил длъжен да извърши цялостна проверка на фактите и обстоятелствата относно поисканото подпомагане по схемата, като изложи конкретните си съображения. Липсва и обсъждане на възраженията, направени от кандидата, по оспорване на резултатите от проверката, поради което не може да се счита, че фактическата обстановка е правилно изяснена. Съгласно чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Освен това задължение на административния орган е и служебно да събере релевантните за случая доказателства, да ги провери и да ги прецени, за да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, след което да ги отнесе към приложимата правна норма и да постанови своя акт. Възраженията, изложени в касационната жалба не могат да заместят отсъствието на мотиви в уведомително писмо на административния орган, нито да ги санират. Затова законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че неизясняването на факти и обстоятелства представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е в състояние да се отрази върху съдържанието на оспорения акт, поради което е обоснован извода му за наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Особеностите на съставяне на конкретния административен акт в табличен вид, не пречат на органа да изложи допълнително мотиви, относими към конкретния случай, нито да се позове на документи, съдържащи се в преписката, за да обоснове посоченото в акта правно основание. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено при съответствие със събраните по делото доказателства. Предвид изхода на спора на ответника по касация разноски се дължат, но такива не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение