Решение № 15707 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9628/2009 г.

Решение № 15707 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9628/2009 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Туки Цветков - Цветнен Цветков" - гр. Варна чрез процесуалния му представител адв. Тони Кръстев срещу решение № 658/21.04.2009 г., постановено по адм. дело № 1422/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 0303094/05.02.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 123/04.04.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна за определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г., вследствие на увеличен финансов резултат по чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) поради допуснато нарушение на счетоводното законодателство, което е посочено в ревизионния доклад, а в ревизионния акт - чл. 23, ал. 2, т. 16 от същия закон. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение на всички посочени отменителни основания в чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е взел предвид, че в ревизионния акт не са установени като размер разходите за амортизация на процесния акт и не са съпоставени тези разходи с разходите за ремонт. В касационната жалба се твърди, че съдът е нарушил принципа на служебното начало - чл. 9 АПК и правилата за разпределение на доказателствената тежест. Не е изследван нито от приходния орган, нито от съда въпросът кои от събраните доказателства установяват наличие на превишение на разходите за ремонт и съответния процент от отчетната стойност на ДМА. Касаторът възразява също, че неправилно е прието от съда, че не са представени доказателства за изпълнение на договора за авариен ремонт от 23.07.2001 г. и за вида на ремонтните работи. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на РА № 0303094/05.02.2008 г., и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция "обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като съдът неправилно е установил фактическата обстановка по спора и е направил незаконосъобразни изводи в противоречие с данните по делото и материалния закон. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу РА № 0303094/05.02.2008 г за определен на ЕТ "Туки - Цветков - Цветнен Цветков" данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г., вследствие на увеличен финансов резултат, първоинстанционният съд е приел че извършеният ремонт на ДМА "Складова база" неправилно е осчетоводен като текущ по с/ка 602 по договора от 23.07.2001 г. за авариен ремонт. Според съда по делото не са ангажирани доказателства, установяващи факта - възникнала авария и необходимостта от авариен ремонт, дефиниция за което съдът извлича от Наредба № 8/14.09.1987 г. за проучване на авариите в строителството. Прието е от съда, че договорът от 23.07.2001 г. не представлява годно доказателства относно вида на ремонта, тъй като в него не е описан предмета на договора, нито вида на ремонтните работи и срока на извършването им. Този извод съдът черпи и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от която не можело да се направи извод, че ремонта е свързан с авария, а е такъв, водещ до подобряване състоянието на актива и възможността същият да бъде използван за по-дълъг период от време и разходите за него представляват такива на основание т. 1 от НСС-4. Обсъдени са от съда разпоредбите на чл. 23, ал. 2, т. 6 и 21 ЗКПО (отм.), както и § 1, т. 16 от ДР на същия закон. Направен е извод от съда, че при извършване на преобразуването на финансовия резултат следва да се прилага базата за сравнение - годишен размер на разходите за ремонт спрямо годишната данъчно призната амортизационна норма, а съгласно чл. 23, ал. 2, т. 21 ЗКПО (отм.) тя служи за база за установяването на данъчно признатия размер на отчетените разходи за ремонт. Съдът е обсъдил и § 1, т. 25 от ДР на ЗКПО (отм.) в приложимата за процесния период редакция, според която на регулиране подлежат всички разходи за ремонт, включително и разходите за авариен ремонт. Според съда жалбоподателят при формиране на облагаемата си печалба за 2001 г. не е съобразил изискването на чл. 23, ал. 2, т. 21 ЗКПО (отм.) при отчитане на разходите, поради което правилно е прието, увеличението на финансовия резултат с разходите, отчетени в нарушение на нормативните счетоводни изисквания на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.). Обжалваното решение е правилно постановено. Спорът по делото се свежда до това, правилно ли касатора е отчел разходи за текущ ремонт, вследствие настъпила авария или се касае за ремонт, водещ до увеличаване стойността на ДМА - "Складова база". По делото е представен договор за авариен ремонт от 23.07.2001 г., от който не може да се направи извод за каква авария се отнася предмета на този договор, няма описание на СМР, които трябва да се извършват, нито е посочена стойността на договорените аварийни работи. От представената в ревизионното производство количествена сметка за авариен ремонт (без дата) също не може да се констатира, че извършените дейности се отнасят до авариен ремонт. В тази сметка са описани: изкъртване на бетон на стара строителна площадка, изкоп за подравняване на площадка, направа на бетонна замазка, подмяна на покривна ламарина, подмяна на стари водопроводни тръби с нови и др. подобни. По същия начин описаните СМР в протоколи, образец 19, всичките съставени през месец декември 2001 г. не могат да доведат до извод, че е извършван авариен ремонт, а оттам и че правилно касатора го е отчел като текущ разход. От посочените доказателства при съвкупната им преценка водят до извод, че с извършените СМР е подобрен ДМА. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза сдържа правни изводи относно това дали се касае до подобрение на съществуващ ДМА или за авариен ремонт, което не е от компетентността на вещото лице-икономист. Затова правилно съдът е кредитирал само онази част от него, в която са описани видовете материали и извършени работи, а изводът относно характера на извършените СМР е правен и съдът го е направил именно след преценка на съдържащите се по делото доказателства. Правилно съдът се е позовал на Наредба № 8/14.09.1997 г. за проучване на авариите в строителството, тъй като за ревизирания период в законодателството ни няма легална дефиниция на понятието "авариен ремонт" и оттам е извел дефиницията за авария, както и че в процесния случай няма документ - констативен протокол, който да установява наличието на авария. Такъв документ не представлява и приложения в ревизионното производство договор за авариен ремонт от 23.07.2001 г., тъй като в него не се съдържа описание на авария. Допълнително изложените мотиви от съда във връзка с чл. 23, ал. 2, т. 21 ЗКПО (отм.) се отнасят за годишните амортизационни норми, които служат за база за установяване на данъчно признатия размер на отчетените разходи за ремонт и за които не са представени доказателства от касатора. Освен това всяка авария е свързана безспорно с неочакваност и внезапност, а от описаните СМР в количествената сметка и протоколите, образци 19 не може да се обоснове такъв извод. Освен това, както вече се посочи ако е била налице авария е следвало да се издаде документ (констативен протокол), в който да е описано какво точно се е случило. Оплакването, че съдът е разместил доказателствената тежест по спора е неоснователно. Наистина в ДОПК няма аналогична норма на тази на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) с изключение на чл. 124, ал. 2 ДОПК, но тя се отнася само в случаите на извършена ревизия по особения ред, каквато процесната не е. Следователно, важат общите правила при доказването. Като се има предвид, че в ревизионния акт органа по приходите твърди само отрицателни факти, то в тежест на ревизирания субект е било да докаже с всички допустими доказателствени средства по ДОПК твърдените от него положителните факти и обстоятелства - а в случая, че е възникнала авария на обект "Складова база" и че е извършен авариен ремонт. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване приложимите материалноправни норми и на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано. При това положение обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,