Решение № 479 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13802/2009 г.
ВАСVII отделение13.01.2010 г.докладчик т Юлия Ковачева
Диспозитив
Отхвърля жалбата на Никола Тодоров Терзиев, в качеството му на управител на "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Сливен срещу решение № 160 от 17.09.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 185/2008 година. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението от страните с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 479 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13802/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Никола Тодоров Терзиев, в качеството му на управител на "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Сливен срещу решение № 160 от 17.09.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 185/2008 година. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави без уважение жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С оспореното решение Комисията за защита от дискриминация, на основание чл. 78, ал. 2 и чл. 84, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация е наложила на Никола Тодоров Терзиев - управител на "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Сливен, наказание "глоба" в размер на 500 лв. за това, че в периода от 26.03.2009 г. до 22.06.2009 г. Терзиев не е изпълнил произтичащите от разпоредбите на чл. 55, ал. 2 и чл. 56, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. задължения за предоставяне на необходимата информация и документи, изискани му за проучване по преписка № 185/2008 г., с което нарушил цитираните разпоредби и е осъществил състава на административно нарушение по чл. 78, ал. 2 от ЗЗДискр. Недоволен от решението, жалбоподателят поддържа, че е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради ограничаване на процесуалните му права на защита, както и, че страда от порока материална незаконосъобразност. От данните по административната преписка е видно, че с писмо изх. № 16-20-98/26.03.2009 г., връчено по пощата с обратна разписка на 07.04.2009 г., КЗД е изискала от жалбоподателя да представи в 7-дневен срок информацията, поискана от молителя пред комисията Диньо Кръстев Буров с писмо изх. № 44-00-400/10.02.2009 г., в табличен вид, съгласно приложените таблици въз основа на водената в дружеството финансово-стопанска отчетност за периода от 01.01.2006 г. до този момент. С писмото управителят е уведомен, че за неизпълнение на задължението си носи административнонаказателна отговорност в размер от 500 до 2000 лв. С писмо вх. № 16-20-129 от 13.04.2009 г. процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че дружеството не е в състояние да предостави исканата информация в посочения 7-дневен срок, тъй като не съществува в готов вид, а е необходимо да бъде извлечена и обобщена въз основа на счетоводните книжа на дружеството, а по отношение на част от таблиците заявява, че са неясни и моли за допълнителни разяснения. Поради това е поискал да се удължи на едномесечен срока за изготвяне и прилагане на исканите данни. С писмо изх. № 16-20-170/15.05.2009 г. докладчикът по преписката е уведомил управителя на "Водоснабдяване и канализация" гр. Сливен, че едностранно е удължил срока за предоставяне на исканите данни от комисията с повече от 1 месец, за което ще му бъде наложена глоба в предвидения в закона размер. Посочено е, че за деня за съставяне на акта за установяване на административно нарушение ще бъде уведомен допълнително. Със следващо писмо жалбоподателят е поканен да се яви лично в КЗД за съставяне на акта на 22.06.2009 г. За допуснатото нарушение е съставен акт № 4/22.06.2009 г., въз основа на който е издадено оспореното решение. След постановяване на обжалвания акт и изпращане на ново напомнително писмо, жалбоподателят с писмо изх. № 1220/06.10.2009 г. е изпратил на комисията поисканата информация. Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗЗДискр., всички лица, държавни и местни органи оказват съдействие на комисията в хода на проучването, като са длъжни да предоставят исканите сведения и документи и да дадат необходимите обяснения. В разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗДискр. не е посочен конкретен срок, в рамките на който субектите са длъжни да изпълнят указанието на комисията, т. е. преценката за всеки отделен случай е предоставена на органа в зависимост от обема и сложността на исканата информация. С разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗЗДискр. на комисията е предоставено правомощието да наложи санкция на лицата, от които е изискана съответната информация, необходима за провежданото разследване и не са изпълнили това задължение в определения им срок. В настоящия казус основното възражение на жалбоподателя е, че след като добросъвестно е уведомил комисията, че изисканите данни не съществуват в готов вид и е поискал едномесечен срок за изготвянето им, същата вместо да определи нов срок незаконосъобразно е приела, че е налице неизпълнение на указанията по чл. 55, ал. 2 от ЗЗДискр. и му наложила санкция. С оглед изложените по-горе факти по делото, съдът намира този довод за неоснователен. Действително, комисията не се е произнесла по искането на жалбоподателя за удължаване на срока, но същият не е изпълнил задължението си да представи необходимите данни както в поискания едномесечен срок, така и включително в хода на административнонаказателната процедура за издаване на процесното решение. При това положение, с оспореното решение комисията законосъобразно е приела, че са установени обективни причини за неизпълнението, следователно е налице неправомерен отказ от предоставяне на исканата информация от страна на задълженото лице и на основание чл. 78, ал. 2 от ЗЗДискр. е наложила предвидената в закона санкция в минимален размер. Предвид изложените обстоятелства, оспореното решение е постановено от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което жалбата на управителя на "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Сливен срещу същото е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,