Решение № 7067 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12782/2013 г.

Решение № 7067 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12782/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба от "Плантабул" ООД, ЕИК 127076920 чрез адв. Димо Колев против решение № 2079/24.07.2013 г., постановено по адм. д. № 3994/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 03251200102/27.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 657/15.10.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Варна, в обжалваната част, с който са установени задължения за ДДС в общ размер на 72 668.31 лв., от които главница в размер на 53 349.09 лв. и лихва в размер на 19 319.22 лв. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му. Ответникът - Директорът на Дирекция ОДОП гр. Варна, редовно призован, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. По оспорване на "Плантабул" ООД предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на Ревизионен акт № 03251200102/27.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 657/15.10.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Варна, в обжалваната част, с който са установени задължения за ДДС в общ размер на 72 668,31 лв., от които главница в размер на 53 349.09 лв. и лихва в размер на 19 319.22 лв. Съдът е приел, че органът по приходите е извършил ревизията съобразно процедурата, предвидена в ДОПК, като се е позовал на доказателства, събрани и приобщени по предвидения в ДОПК ред. Приел е, че в хода на ревизията не са допуснати сочените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения. По съществото на спора административният съд е приел, че правилно с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по фактура № 10.. 181/29.02.2008г, издадена от "Авелана" ООД с предмет на доставка на семена, фактура № 17/06.02.2008 г., издадена от "Агро Кас Експорт" ЕООД, с предмет на доставката семена, 4 бр. фактури с № № 291/14.10.2010 г.; 293/15.10.2010 г.; 368/15.11.2010 г. и 367/12.11.2010 г., издадени от "Аморас" ЕООД с предмет на доставките билки, фактури № № 400/29.12.2011 г. и 406/30.12.2011 г., издадени от "Десислава ДС" ЕООД"с предмет на доставките ядки и 6 бр. фактури, издадени от "Хелиос-СПВ" ООД с предмет на доставките билки, тъй като не са налице доказателства за реално извършване на доставката по процесните фактури. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. В обжалваното решение първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства. Съдът, като е обсъдил събраните в двете фази на спора доказателства - всеки един от протоколите от извършените насрещни проверки и приложенията към него, както и заключението на съдебно- счетоводната експертиза, правилно е приел, че не е установено, че доставчиците действително са извършили доставките, посочени в издадените фактури. В тази връзка задълбочено са обсъдени фактите относно кадровата обезпеченост, включително и обстоятелството, че не са представени и безспорни доказателства относно описаните в процесните фактури доставки на стоки. За всеки от доставчиците са проследени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ДЗЛ. Анализирани са предпоставките за отказа, да се признае право на приспадане на данъчен кредит, като е обсъдена и съдебно-счетоводната експертиза. На възраженията, наведени в първоинстанционната жалба административният съд е отговорил като е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя и счита, че не следва да бъдат преповтаряни. Съдът се е произнесъл в няколко пункта по делото, с подробни мотиви, като е проследил доставките от "Авелана" ООД и "Агро Кас Експорт" ЕООД, с предмет на доставките семена; "Аморас" ЕООД и "Хелиос-СПВ" ООД с предмет на доставките билки и "Десислава ДС" ЕООД" с предмет на доставките ядки. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 10.. 181/29.02.2008г, издадена от "Авелана" ООД с данъчна основа 151 950.00 лв. и ДДС 30 390.00 лв. и с предмет на доставката семена въз основа на доказателствата в т. ч. неоспорената съдебно-счетоводна експертиза е прието, че ревизираното лице притежава оригинални данъчни фактури с необходимите реквизити, съгласно ЗСч и ДДС. Посочената фактура е осчетоводена в счетоводството на дружеството, включена е в дневника за продажби на доставчика за съответния данъчен период, като за същите са взети съответните счетоводни статии. Стойността на фактурата е платена на "Югопро" ЕООД, съгласно договор за цесия между "Авелана" ЕООД и "Югопро" ЕООД. Но не са представени доказателства за извършване транспорта на стоката - 50 650 кг. семена от митницата до декларирания от дружеството склад в с. Паисиево, както и доказателства за кадрови потенциал на доставчика, който да осъществи натоварването на това не малко количество семена. Въз основа на установените факти и обстоятелства правилни са изводите на съда за липса на реална доставка на 50 650 кг. тиквено семе в процесния данъчен период - м. 02.2008 г., при което е счетено от съда, че данъкът (ДДС) е неправомерно начислен, а оттам че е налице пречка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 17/06.02.2008 г., издадена от "Агро Кас Експорт" ЕООД с данъчна основа 3 911.66 лв. и ДДС 782.3300 лв. с предмет на доставката семена в хода на ревизията са представени обяснения от РЛ, че транспорта на закупеното количество кориандър от "Агро Кас Експорт" ЕООД е извършен с товарен автомобил Мерцедес Н 9795АС, собственост на "Плантабул", като е представил пътен лист от 11.02.2008 г., в който е вписан маршрут Шумен-Ямбол, Ямбол-Шумен, Шумен-Каспичан, Каспичан-Шумен. Доставчикът е посочил, че транспорта е осъществен с товарен автомобил "Волво" рег. № У2938КК, собственост на "Сибел" ООД с шофьор Илия Митев. С оглед констатираните противоречия и непредставянето от РЛ на безспорни доказателства за транспортиране на стоката (товарителници и експедиционни бележки), материална обезпеченост- собственост на склад и товарен автомобил, отразен в активите на дружеството и предаването на стоката (складови разписки и приемо-предавателни протоколи) съдът е направил правилен извод за нереалност на доставката по фактура № 17/06.02.2008 г., издадена от "Агро Кас Експорт" ЕООД по която РЛ е упражнило право на данъчен кредит в размер на 782.33 лв. Доставчикът "Аморас" ЕООД е издал 4 бр. фактури с обща стойност на фактурите 44 000.85 лв. по които РЛ е упражнило право на данъчен кредит в общ размер 8 800.17 лв., с предмет на доставките билки, с обща стойност на фактурите 44 000.85 лв. Според съда правилен се явява довода на органа по приходите за недоказана реалността на доставките по процесните четири броя фактури, предвид единствено представената справка, че стоките закупени от "Аморас" ЕООД са продадени с фактура № 352/18.11.2010 г. на "Простко Т. Николаевна". Предвид, че реалността на доставките на билките не са доказани по безспорен и категоричен начин, то не следва да се признава право на приспадане на данъчен кредит. По отношение на непризнато право на данъчен кредит по фактура № 400/29.12.2011 г. и ф-ра № 406/30.12.2011 г., издадени от "Десислава ДС" ЕООД"с предмет на доставките ядки РЛ е посочило в обяснението си, че стоката е получена с транспорт на доставчика, а в последствие е продадена на ГУУД Нуутс-Холандия, за което е приложен инвойс. Представени са 8 бр. кантарни бележки от м. 11 и м. 12.2011 г. и документ за плащане по фактура № 400/29.12.2011 г. и по банков път по фактура № 406/30.12.2011 г. След анализ на посочените доказателства съдът е формирал извод, че не е проведено пълно доказване на произхода на стоката и извършения транспорт. Правилно съдът е приел, че представените доказателства не доказват реалност на доставките между "Десислава ДС" ЕООД" и "Плантабул" ООД, тъй като не е установено кой е издател на представените кантарни бележки, както и относимостта им с доставките на стоката, закупена от "Десислава ДС" ЕООД. Не са представени и доказателства за относно транспортирането на фактурираната стока. Не е спорно по делото, че ревизираното лице е извършило последващи доставки, но не е безспорно установено, че именно "Десислава ДС" ЕООД е извършил фактурираните доставки. По отношение на непризнато право на данъчен кредит по 6 бр. фактури, издадени от "Хелиос СПВ" ООД всички с предмет билки съдът е приел за недоказано, че доставчика е доставил билки на ревизираното лице. Съдът е приел, че не са представени доказателства за произход на стоката, транспорт на стока и липсват документи които да установяват реалното предаване на стоката, както и не е установена идентичност на стоката закупена от ревизираното лице от доставчика "Хелиос СПВ" ООД и тази продадена на Концолино Никола Италия. При тези данни съдът обосновано е приел липса на реалност на доставките. Съдът правилно е приел, че процесните фактури, издадени от "Авелана" ООД, "Агро Кас Експорт" ЕООД, "Аморас" ЕООД, "Десислава ДС" ЕООД" и "Хелиос-СПВ" ООД представляват документи, които не отразяват реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС, респективно, възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Последица от това е крайният извод, че в случая не е налице правно основание за начисляването на процесния косвен данък от доставчиците, поради което пък, не се е породило и правото на данъчен кредит, т. е. налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Установените в настоящото производство факти не съответстват на фактите по главните производства на съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, поради което в случая не е приложимо и задължителното тълкуване, дадено с постановеното по тях решение на Съда на Европейския съюз. Като е достигнал до горните изводи, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,