Решение № 5758 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15448/2018 г.

Решение № 5758 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15448/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП против решение № 2100 от 02.11.2018 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по адм. дело № 2169/2018 г. С решението е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 106-ФК/18.07.2018 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на "Дриймс 16" ООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – кафе аперитив "Читалището", находящ се в гр. Търговище, пл. С. Мавродиев, както и забрана на достъпа до него за срок от 7 календарни дни, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилна преценка на доказателствата по делото относно извършването на нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Касаторът счита, че нарушението е установено от органа, наложил мярката. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждането на разноски. Ответникът - "Дриймс 16" ООД, не се представлява в касационното производство и не е изразил становище по касационните доводи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № 106-ФК/18.07.2018 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на "Дриймс 16" ООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – кафе аперитив "Читалището", находящ се в гр. Търговище, пл. С. Мавродиев, както и забрана на достъпа до него за срок от 7 календарни дни, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Мярката е наложена за това, че при проверка в обекта, извършена на 15.07.2018 г. е установено, че за извършена контролна покупка на 2 бр. кафе и 1 бр. кондензирано мляко на обща стойност 2. 40 лева не е издадена фискална касова бележка от въведеното и монтирано в обекта фискално устройство. След легитимиране на органите по приходите е представен фискален бон за регистрирана продажба на 1 бр. кафе на стойност 1 лев, който не съответства на направената покупка. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от доказателствата по делото не може да се направи категоричен извод за извършвано от търговеца нарушение, което да съставлява основание за прилагане на принудителна административна мярка. В мотивите си съдът е посочил несъответствие в данните за отчетения оборот от приложения по преписката дневен финансов отчет за 15.07.2018 г., 15. 43 – 29. 40 лева, представения фискален бон № 050545 от 15.07.2018 г., 15. 23 за покупка на 1 бр. кафе на стойност 1 лева, установената фактическа касова наличност в размер на 30. 30 лева и твърденията на органите по приходите за извършена покупка на стойност 2. 40 лева. На това основание съдът е обосновал извод, че не са налице законовите предпоставки за издаване на административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Решението е неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, състоящо се в задължение на търговеца да издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Неправилно съдът е приел, че нарушението не е доказано. От събраните по преписката доказателства е установено, че при извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на стойност 2. 40 лева не е издадена фискална касова бележка. Съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 на същата разпоредба се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. В случая от протокола се установява, че контролната покупка е извършена при проверка на 15.07.2018 г., започнала в 15. 10 часа. Представеният впоследствие фискален бон № 050545 е от 15.07.2018 г. 15, 23 часа. Така издаденият фискален бон не съответства както по стойност, така и по време на направената покупка от 2. 40 лева. Протоколът е съставен от органи по приходите при осъществяване на данъчно – осигурителен контрол по чл. 110 ДОПК. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Плащането на покупката в размер на 2. 40 лева и полученото ресто са отразени в протокола. По делото не са налице други доказателства, които да опровергават тези обстоятелства. Няма и данни, че издаденият фискален бон за 1 лев е предоставен на органите по приходите към момента на плащането съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Установената разлика във фактическата касовата наличност и отчетената във фискалното устройство е към по-късен момент – 15. 43 часа, когато е отпечатан дневният фискален отчет. При тези обстоятелства неправилно съдът е приел, че издаденият фискален бон № 050546, в 15. 23 ч е за част от извършената контролна покупка и че не е установено нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съответно, че не са изпълнени предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за прилагане на принудителната административна мярка. При нарушение на изискванията за реда и начина за регистриране и отчитане на продажбите, чрез издаването на фискална касова бележка, органът действа при обвързана компетентност и следва да наложи запечатване на обекта и да забрани достъпа до него, в рамките на предвидения от закона срок. От изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна изцяло, включително и в частта за разноските. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските за двете инстанции се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,