Решение № 5880 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1871/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Пазарджик, подадена чрез пълномощник юрисконсулт С. Банкатев, срещу решение № 14540/30.12.2025 г., постановено по адм. дело № 2645/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отменена заповед за налагане на санкции № 13/РД-25ЗС-164/04.09.2025г. на директора на РЗОК гр. Пазарджик. Изложените доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира за разноските пред двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждението претендирано от ответника. В съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Г. Гюрова и юрисконсулт С. Банкатев, които поддържат жалбата. Ответникът "М. Пловдив" ЕООД, в писмен отговор подаден чрез процесуален представител адвокат Н. Наков взима становище за неоснователност на касационната жалба. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение – тричленен състав, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – гр. Варна е отменил заповед за налагане на санкции № 13/РД-25ЗС-164/04.09.2025г. на директора на РЗОК гр. Пазарджик, с която на "М. Пловдив" ЕООД е наложена санкция в размер на 3000.00 лева за нарушение на чл. 16, ал. 2 от Договор № 131384/17.01.2025г., сключен между последното и Националната здравноосигурителна каса.. От фактическа страна е установено, че между Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) и "М. Пловдив" ЕООД е бил сключен договор № 131384/17.01.2025 г. за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да отпуска лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК – предмет на договора, при спазване разпоредбите на ЗЛПХМ, ЗМИ, ЗКНВП, Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от НЗОК на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, и на помощни средства, приспособления, съоръжения, медицински изделия за хора, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК (Наредба № 10) и Наредба № 28 от 2008 г. за устройството,реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурите на лекарствените продукти. На основание чл.20 ал.1 т.2 ЗЗО вр. чл. 72, ал. 9 и ал.10 от ЗЗО, чл. 35 и чл.36 от индивидуален договор № 131384/17.01.2025г. и Заповед № 13/РД-24-469/14.08.2025 г. на директора на РЗОК – Пазарджик, на 15.08.2025г. в 16,52ч. е била извършена проверка на търговски обект – аптека „Марешки Пазарджик-2”. Проверката е завършила с Констативен протокол за извършване на контрол върху изпълнението на договорите, сключени с аптеки № 13/РД-24-469-1/19.08.2025 г. В протокола са отразени установените факти, относими към нарушението, а именно: на датата на проверката 15.08.2025г. за времето от 16,52 ч. до 17,15ч. в аптеката не е присъствал магистър-фармацевт. Това е квалифицирано като нарушение на чл.16, ал.2 от Договор №131384/17.01.2025г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, съгласно който през цялото работно време на аптеката се отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, като работното време на изпълнителя се посочва в заявлението за сключване на договора и се обявява на видно място на входа на аптеката. Приложено е и писмено сведение от магистър-фармацевт М. Н. Г., в която същата е удостоверила, че е напуснала по лични причини работното си място за времето от 16,30ч. до 17,15ч. на 15.08.2025г. По така направените констатации, не е постъпило възражение от "М. Пловдив" ЕООД. Със заповед № 13/РД-25ЗС-164/04.09.2025г. на директора на РЗОК гр. Пазарджик на "М. Пловдив" ЕООД е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 16, ал. 2 от ИД 131384/17.01.2025 г. с НЗОК. За да постанови своето решение, съставът на АдмС-Варна е приел от правна страна, че дружеството не е извършило посоченото в заповедта нарушение. Приел е, че спорът се свежда до въпроса следва ли временното отсъствие на магистър-фармацевт от аптеката да се квалифицира като нарушение на чл.16, ал.2 от ИД. Счел, че нарушение на това изискване би било налице, ако по време на работа на аптеката изпълнителят не е отпускал такива продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, а по делото не били представени доказателства, а и не се твърдяло да е установено по време на отсъствието на магистър-фармацевт аптеката да не е обслужила поне един клиент (ЗОЛ), представил рецепта или за който има издадено електронно предписание по смисъла на чл. 5 от ИД, за отпускане на ЛП, МИ или ДХСМЦ, което би представлявало нарушение от вида на процесното. Посочил, че само по себе си, краткотрайното отсъствие през обявеното работно време на магистър - фармацевт от аптеката, не можело да обуслови безспорен извод за нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ИД, при липсата на данни да е отказано обслужването на поне едно лице. Такова нарушение би било налице само в случай, че в рамките на обявеното работно време аптеката не е обслужила ЗОЛ, на което са предписани ЛП, МИ и ДХСМЦ, респ. не са му отпуснати такива, заплащани напълно или частично от НЗОК. Съществувала е следователно потенциална възможност да бъде отказано обслужването на здравноосигурено лице, но вероятността за извършване на нарушение не била достатъчна да обуслови ангажирането на отговорността на дружеството за извършено такова. Отсъствието на магистър – фармацевта е било кратковременно, като такъв се е явил в аптеката още в хода на проверката. При това положение оспорената заповед не съответствала и на целта на закона. При положение, че отсъствието на магистър-фармацевт е било за минимален период от време и не е довело до необслужване на конкретно лице, налагането на санкция с обжалваната заповед би накърнило справедливия баланс между интереса на дружеството и общия интерес да се осигури отпускането на лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК. Решението е валидно и допустимо и правилно. Фактите по делото не са спорни: Между страните на основание чл. 45, ал. 16 от ЗЗО е сключен договор № 131384/17.01.2025 г. за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, по силата на който дружеството-ответник по касация е поело задължението да отпуска лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК – предмет на договора, при спазване разпоредбите на ЗЛПХМ, ЗМИ, ЗКНВП. Сключеният между страните в настоящото производство договор съставляват административен договор по смисъла на чл. 19а от АПК. Административният договор е формален и е сключен по въпроси от значим обществен интерес. Именно по тази причина неговото съдържание не е определено свободно от страните, а е подчинено на императивни правила, съдържащи се в закон (ЗМИ, ЗЛПХМ, ЗЗО и други), респ. в подзаконовите актове по приложението на тези закони. Макар че има съвпадане на две насрещни волеизявления, едната страна в случая има възможността чрез използване на властническия метод да управлява сключването и изпълнението на договора, да налага санкции и да го изменя или прекратява едностранно, така както е разписано и в ЗЗО и приложимите наредби и инструкции. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия предвид разписаното в чл.39, ал.1, от към Договор № 131384/17.01.2025 г.. Представени са доказателства за възлагане изпълнението на функциите на издателя на заповедта. Според настоящият състав на Върховния административен съд, решението на АдмС-Варна не страда от посочените в касационната жалба пороци по смисъла на чл.209 т.3 от АПК. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че по отношение на констатираното нарушение по чл.16 ал.2 от към Договор № 131384/17.01.2025 г. не се установява същото да е извършено от ответника по касация. Съгласно чл. 16, ал. 2 вр. ал.1 от ИД № 131384/17.01.2025 г. с НЗОК, през цялото работно време на аптеката се отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, като работното време на изпълнителя се посочва в заявлението за сключване на договора и се обявява на видно място на входа на аптеката. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не е налице извършено нарушение от дружеството на посочената по-горе разпоредба на договора. Действително по време на влизането на контролиращите органи на РЗОК Варна в аптеката на 15.08.2025г. в 16,52 ч. в нея не се е намирал магистър фармацевта Г.. Тя е била излязла по семейни причини за кратък период от време и се върнала обратно в 17.15 ч.. През това време в аптеката не е доказано да се е намирал клиент, който да искал да си закупи ЛП, МИ или ДХСМЦ по рецепта от НЗОК. От друга страна още в констативния протокол, а в последствие и в заповедта ясно е посочено,че дружеството е изпълнило задължението си и е обявило работното си време както пред органите на РЗОК, така и по ясен и обективен начин на самия търговски обект.Т.е изискванията на чл.16 ал.2 вр. ал.1 от индивидуалния договор са спазени от дружеството - ответник по касация. При това положение правилно е прието, че наложената санкция не съответства на материалния закон и следва да бъде отменена. Изложените съображения обосноват извод за издаване на оспорената заповед в несъответствие с процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като е отменил оспорения административен акт, Административен съд – Варна е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Ответникът по касация не е правил искания за разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,