Решение № 4996 от 19.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9874/2023 г.

Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" /ДПУСЯ/, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Княз Александър I" 12, чрез пълномощника ст. юрисконсулт В. Василев, срещу Решение 4220 от 26.06.2023 г., постановено по административно дело 7/2023 г. по описа на Административен съд - София-град.

Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в касационната жалба доводи се иска отмяна на съдебното решение. Претендира се присъждане на разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация в представена писмена защита излага аргументи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска същото да бъде оставено в сила. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касатора.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 АПК, касационната жалба се явява неоснователна.

С Решение 4220 от 26.06.2023 г., постановено по административно дело 7/2023 г., Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" срещу задължителни предписания относно безопасността и сигурността при бедствия на язовир МАЛКА ЖЕЛЯЗНА 561, находящ се в землището на с. Малка Желязна, община Тетевен, обл. Ловеч, дадени с Констативен акт КА-ПБЗН-ЛЧО-4-12/24.11.2022г. на инспектор по защита на населението и началник на група Превантивен контрол и превантивна дейност към сектор Превантивна и контролна дейност при Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението Ловеч, при Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР

С оспорения адм. акт са дадени следните предписания :

1. Да се изгради локална система за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението, осигуряваща възможност съгласно изискванията на чл.35, ал.6 от ЗЗБ за незабавно подаване на сигнал към съответния оперативен център на ГДПБЗН при МВР; 2. Да се изготви карта на уязвимите от заливане зони, съгласно изискванията на Приложение 2 към чл.57, ал.2 от Наредбата Специфични изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите, т.4.8.

Пред първоинстанционния съд, макар и адм. акт да се оспорва изцяло, са изложени оплаквания единствено във връзка с второто от предписанията.

За да отхвърли подадената пред него жалба първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като според съда не е нарушено и накърнено правото на защита на жалбоподателя в хода на производството.

След като е обсъдил приложимите разпоредби и относимите към правния спор доказателства, съдът е достигнал до извод, че за жалбоподателя е налице задължение в съответствие с чл.138а, ал.1 и 2 вр. с чл.35, ал.1 от ЗЗБ за разработване на авариен план за процесния язовир, специфичните изисквания за съдържанието на който се съдържат в Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, обн. ДВ, бр.9 от 31.01.2020г., както и в Приложение 2 към чл.57, ал.2 от същата наредба.

Съдът е приел, че не е налице идентичност между картите по чл. 146з от ЗВ и картите по т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 на Наредбата, с оглед което е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че задължението за изготвяне на картите на уязвимите от заливане зони не е негово и не е споделил оплакванията му във връзка с липсата на методика за изработването им. Съдът е счел, че дори и да се приеме, че липсва практическо указание при оформянето на тези карти, това обстоятелство не освобождава стопанисващия обекта задължението за изготвянето и прилагането им към аварийния план.

По първото от предписанията съдът е приел, че е налице нормативно регламентирано задължение на жалбоподателя за изграждане и поддържане на локална система за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението, разписано в разпоредбата на чл.35, ал.3, т.5 от ЗЗБ и е изложил подробни съображения в тази насока, свързани с местонахождението на главен път I-4 София- Варна, който в участъка на с. Български извор попада в заливаемите територии.

Предвид тези съображения АССГ е приел, че оспореният КА представлява законосъобразен административен акт, за който не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК, поради което следва да бъде потвърден.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява от фактическа страна, че язовир МАЛКА ЖЕЛЯЗНА 561, находящ се в землището на с. Малка Желязна, община Тетевен, обл. Ловеч, е предоставен за управление на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири". Той е класифициран по степен на потенциална опасност съгласно чл.146б от ЗВ като такъв от първа степен по критерия засегнати елементи от инфраструктурата, водещи до отрицателни последствия за обществото и човешкото здраве и стопански такива от първа и втора категория по смисъла на чл.2; чл.4, ал.5 от Наредбата за номенклатурата за видовете строежи. Не е спорно, че главният път I-4 София-Варна (Е 722) в участъка около с. Български извор попада в заливаемите територии при изпускане на води в язовира. От доказателствата се установява, че е налице изготвен авариен план, но към него не е приложена карта на уязвимите от заливане зони в съответствие с чл.35, ал.2 и ал.3, т.5 от ЗЗБ, както и че няма изградена локална система за ранно оповестяване и предупреждение на компетентните органи и персонала. Тези обстоятелства не се оспорват от касатора. Оплакванията в касационната жалба са за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административен акт, свързани с правото на участие на касационния жалбоподател в административното производство, както и във връзка с предписанието за изготвяне и прилагане към аварийния план на карта на уязвимите от заливане зони, за която се твърди, че не е налице методика за изготвяне, както и че изготвянето й не е задължение на касатора. Излагат се и оплаквания за несъответствие на задължителните предписания с целта на закона. Съобразно чл.218, ал.1 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на решението, а съобразно ал.2 на същата разпоредба, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно

Настоящият съдебен състав намира, че постановяването на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, след преценка на доказателствата, съдът е достигнал до законосъобразни изводи за неоснователност на оспорването.

Макар и касаторът да не излага оплаквания, свързани с предписанието за изграждане на локална система за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението, съдът намира за нужно да отбележи, че задължението за изграждане на такава система е нормативно регламентирано от разпоредбата на чл.35, ал.3, т.5 от ЗЗБ, а касационният жалбоподател е лицето, което е задължено да извърши горното съобразно чл.35, ал.3 вр. ал.1 от ЗЗБ. С оглед горното така даденото предписание се основава на закона и не са налице основания за неговата отмяна.

Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че държавното предприятие е в невъзможност да изпълни второто от задължителните предписания, а именно да изготви карта на уязвимите от заливане зони, тъй като изначално липсват изготвени карти на уязвимите от заливане зони и няма утвърдена от компетентен орган методика, по която те да се изготвят. Неоснователно е и оплакването, че задължение на собствениците е единствено прилагане на такива карти, но не и тяхното изготвяне. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/, при осъществяване на контрол по спазването на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания, които органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да изпълняват. В разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/, издадена на основание чл. 141, ал. 2 от Закона за водите, е посочено, че собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по Закона за водите и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите.

Съгласно чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗЗБ и чл. 138а, ал. 1 и 2 от Закона за водите, като специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите се определят с Наредбата. Съобразно т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата, аварийният план съдържа карти на уязвимите от заливане зони, които се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите. Степента на потенциална опасност се определя съгласно Приложение 1 към чл. 10, ал. 2 от Наредбата, като в настоящия случай язовирът е класифициран като такъв от първа висока степен на потенциална опасност.

Настоящият съдебен състав споделя доводите на първоинстанционния съд, че не съществува идентичност между картите по чл. 146з от Закона за водите и картите по т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Картите по чл. 146з от Закона за водите касаят райони под заплаха от наводнения и райони с риск от наводнения, въз основа на същите се съставят планове за управление на риска от наводнения на ниво район на басейново управление на водите за районите по чл. 146г, ал. 1, както и за районите по чл. 146б, ал. 1, т. 2, картите се съставят по методиката по чл. 187, ал. 2, т. 6 от ЗВ, актуализират се и се преразглеждат от директора на съответната басейнова дирекция. Картите по т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 на Наредбата са относно уязвими от заливане зони, изготвят се за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите, част са от аварийния план на язовира, поради което очевидно изготвянето им е задължение на собственика/оператора на язовира. Съгласно посоченото в т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия, като тези карти са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Логическата последователност води до извода, че първо се изготвят аварийни планове с карти на уязвимите от заливане зони на всеки обект, а след това се съставят планове за управление на риска от наводнения в целия район, в който може да има множество водоеми и водностопански съоръжения. След като процесният язовир е класифициран от първа висока степен на потенциална опасност, собственикът/операторът (в конкретния случай държавното предприятие, на което е предоставено управлението на язовира) е задължен да изготви авариен план за обекта, като изготви и приложи към същия и карта на уязвимите от заливане зони.

Твърдяната от касатора липса на методика за изработване на картите по т. 4.8. от Приложение 2 към Наредбата е без значение, тъй като тази липса не може да обуслови отпадане на задължението на собственика/оператора за изготвяне на карта на уязвимите от заливане зони. Наличието или липсата на единна методика касае по-скоро класификацията на язовирите по степен на потенциална опасност, която за язовир "МАЛКА ЖЕЛЯЗНА 561 е приключила с категоризирането му като такъв от първа висока степен на потенциална опасност. Освен това, за собственика/оператора е налице възможността да изисква, с оглед нормативно вменените му задължения, от съответните държавни органи необходимата му информация, за да постигне съответствие на аварийния план с всички законови изисквания, включително с тези по т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата. В този смисъл е и константната съдебна практика на VІ отд. на ВАС по сходни казуси, съдържаща се в Решение 11435 от 22.11.2023 г. по адм. д. 2766/2023 г., Решение 9927 от 19.10.2023 г. по адм. д. 4519/2023 г., Решение 10451 от 01.11.2023 г. по адм. д. 4644/2023 г., Решение 7959 от 18.07.2023 г. по адм. д. 3721/2023 г. и др.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция.

Неоснователни са и оплакванията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с правото на участие на касатора в административното производство. Според теорията и съдебната практика съществени са онези нарушения, които са повлияли или е било възможно да повлияят върху съдържанието на акта и ако не са допуснати, би могло да се стигне и до друго решение от страна на административния орган. В конкретния случай с КА са направени фактически констатации, които не се оспорват от касатора. Присъствието на негов представител при осъществяване на проверката не би довела до различни такива. Задължителните предписания се основават именно на тези констатации и на приложимите в тази връзка правни норми, по отношение на които касационният жалбоподател е изложил съображенията си и те са разгледани на две съдебни инстанции.

С оглед горното настоящият съдебен състав намира, че решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на закона и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация не е претендирал присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,