Решение № 7100 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4105/2014 г.

Решение № 7100 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4105/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Бургас 2012" АД срещу решение № 121/21.01.2014 г., по адм. д. № 2230/2013 г. на Административен съд гр. Бургас. Претендира се неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон. Ответникът, началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд /ВАС/, второ отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна при следните изводи от фактическа и правна страна: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалба на "Бургас 2012" АД срещу мълчалив отказ на началника на СГКК Бургас за изменение на КР към одобрената кадастрална карта и издаване на схеми за самостоятелни обекти в сграда, както следва: 67800.44.96.1.1; 67800.44.96.1.11; 67800.44.96.1.12; 67800.44.96.1.14; 67800.44.96.1.15. За да стигне до извод за законосъобразност на отказа, съдът е приел наличие на спор за материално право, който на основание чл. 53, ал. 2 изр. 2 от ЗКИР следвало да бъде разрешен преди исканото изменение на КР към одобрената КК. Съдът обосновава наличието на спор за материално право от представените по делото писмени доказателства, според които, сочените погоре самостоятелни обекти са възбранени в полза на КОНПИ, като възбраната е обезпечителна мярка за обезпечаване на вземане по бъдещ иск. Касационната инстанция приема, че решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон: От представените по преписката писмени доказателства безспорно се установява, че на 19.07.2013 г. "Бургас 2012" АД е подало заявление до СГКК гр. Бургас за изменение на КР към одобрената КК на гр. Бургас и вписване на дружеството като собственик на самостоятелни обекти в сграда, както следва: 67800.44.96.1.1; 67800.44.96.1.11; 67800.44.96.1.12; 67800.44.96.1.14; 67800.44.96.1.15. Към заявлението се представя вписан Устав на дружеството, видно от който обектите са собствени на АД, вписани като непарични вноски в капитала на същото. Съдът констатира, че към преписката е приложена единствено скица на имот с идентификатор 67800.44.96, вписан като собствен на "Кондор Травел" ООД - л. 50 по делото, която е от 2010г, като липсват данни за актуалното състояние по отношение на обектите с идентификатори 67800.44.96.1.1; 67800.44.96.1.11; 67800.44.96.1.12; 67800.44.96.1.14; 67800.44.96.1.15, както по отношение на това дали същите са нанесени като самостоятелни обекти в КК, така и по отношение на факта кой е вписания собственик върху тези обекти към периода преди подаване на заявлението за вписване на поисканото изменение на КР. По делото не са събрани доказателства и относно това дали органът е образувал производство по така подаденото заявление, дали е съставен Акт за непълноти и грешки, дали същият е предложен за съгласие на заинтересованите лица. При анализ на изводите на АС от фактическа и правна страна, касационната инстанция установява, че същият съд неправилно е приложил материалния закон. В действителност в хипотеза на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР органът следва да състави Акт за непълноти и грешки, който да се подпише от заинтересованите лица. В случая на първо място липсват данни такъв акт да е съставен. На следващо място, задължение на съда /както преди това и на административния орган/ е да определи кръга на заинтересованите лица, които следва да подпишат съставения акт за непълноти и грешки. В случая такъв кръг не е определен, като съдът е приел наличие на спор за материално право поради вписана възбрана върху имот с идентификатор 67800.44.96 в полза на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Кръгът на заинтересованите лица по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР е изрично посочен в разпоредбата на § 1, т. 13 от ПЗР на ЗКИР и това са лицата, които следва да подпишат Акта за непълноти и грешки. В случая липсват данни дали такъв акт е съставен, като няма и извадка от кадастралния регистър в частта относно процесните обекти, за да се установят вписаните собственици или носителите на вещни права върху заявените обекти, които следва да дадат съгласие за изменението. Неправилни са изводите на АС, че Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност има качеството на заинтересована страна по смисъла на § 1, т. 13 от ПЗР на ЗКИР въз основа на вписаната възбрана . Липсват данни комисията да е вписан в кадастралния регистър собственик или носител на ограничено вещно право върху тези обекти. В процедура по чл. 54, ал. 1 във вр. чл. 53, ал. 3 и ал. 1 от ЗКИР и чл. 62, ал. 6 от Наредба № 3/2005г, за да се приеме, че е налице индиция за спор за собственост, следва да е съставен Акт за непълноти и грешки, който да е предложен и да не е подписан от заинтересована страна в производството. Процедурата по изменение на кадастралната карта следва да е съобразена с изискванията на чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗКИР, съгласно които разпоредби одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици или носители на други вещни права /ограничени вещни права/. В действителност, съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред за установяване на грешките или непълнотите в кадастъра. В действителност, законът е обвързал законосъобразността на отказа за изменение на влязлата в сила кадастрална карта и КР изрично с липсата на съгласие за новото нанасяне от вписания в кадастралния регистър засегнат собственик, чрез неподписване на Акта за непълноти и грешки. Единственото изключение е предвидено в чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри -акта не се подписва от засегнатия от новото нанасяне собственик само при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. В случая, комисията е лице, в полза на което е учредена възбрана като обезпечителна мярка за обезпечение на бъдещ иск. Същата обаче в това си качество не е носител на ограничено вещно право, което да я легитимира като "заинтересовано лице" по § 1, т. 13 от ПЗР на ЗКИР за подписване на Акта за непълноти и грешки в производството по чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 53 от ЗКИР. При определяне на заинтересованите лица в това производство /за подписване на акта за непълноти и грешки и оспорване на крайния акт/ се изхожда от кадастралните записвания /чл. 2, ал. 5 ЗКИР/, като липсват данни комисията да фигурира в кадастралния регистър като носител на вещни права върху обектите. Неправилно АС е приел спор за материално право въз основа на представените обезпечителни заповеди. Действието на възбраната като обезпечителна мярка е изрично уредено в чл. 401 от ГПК, но същото не е предмет на настоящото производство. Възбраната обезпечава вземане за определено време така, че кредиторът да може да се удовлетвори от цената на възбранената вещ по предпочитание пред другите кредитори на същия длъжник или на собственика на вещта. Правата на кредитора, в полза на когото е възбраната обаче не могат да се определят като ограничени вещни права по смисъла на § 1, т. 13 от ПЗР на ЗКИР. Горното е основание за отмяна на обжалваното решение на Административен съд гр. Бургас като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на съда при съобразяване с дадените погоре указания за установяване на релевантните за спора факти. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК