Решение № 3983 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 402/2011 г.

Решение № 3983 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 402/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Никола Тодоров Димов от с. Жельо Войвода, община Сливен, срещу решение № 172 от 15.11.2010 г., постановено по адм. дело № 220/2010 г. от Административен съд - Сливен. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Общинска служба "Земеделие" - Сливен в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение АС - Сливен е отхвърлил като неоснователен иска на Никола Тодоров Димов с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 25 000 лв., произтичащи от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при ОбСЗ - Сливен изразяващо се в неизпълнение на решение по гр. дело № 1155/1997 г. Решението е постановено по предявен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и съгласно него наследниците на Колю Стоянов Янакиев са собственици на земеделски земи, възстановени от Общинската поземлена комисия в гр. Сливен. Съдът е приел, че е сезиран с иск, който е обективно съединен с искане за установяване на твърдяното бездействие от страна на ответника. Направил е тълкуване на понятията "действие" и "бездействие" по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вследствие на което е приел, че в случая неизпълнението на съдебното решение не представлява административна дейност и е отхвърлил исковата молба като неоснователна. Решението е правилно. Съдът, въз основа на правилно установената фактическата обстановка по делото е направил верни правни изводи по съществото на спора. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата, съгласно тази разпоредба се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между вредата и настъпилия вредоносен резултат. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, които са правилни и не се нуждаят от допълване. Даденото тълкувание на понятията "действие" и "бездействие" по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е правилно и настоящата съдебна инстанция го споделя напълно. В случая процесното незаконосъобразно бездействие не е административно, тъй като не съставлява елемент от изпълнително-разпоредителната дейност на администрацията, която да е резултат от изпълнение на определена нормативна разпоредба. Още повече, че в случая неизпълнението на решението на Районния съд е в резултат на виновното или не бездействие на самия ищец. От данните по делото се установява, че ОбСЗ - Сливен е поискала представяне на споразумение от всички наследници, в което точно да се посочи от кои от възстановените имоти по двете преписки да се обособят нови имоти. По делото не се установява това разпореждане да е изпълнено, поради което иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ правилно е бил отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на делото и направеното изрично искане на ответника - ОбСЗ - Сливен, следва да се присъдят разноски в размер на 150 лв. за настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,