Решение № 3015 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13687/2011 г.

Решение № 3015 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13687/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е обчразувано по касационна жалба на Радка Койчева Генчева срещу решение № 1428 от 12.08.2011 г. по адм. д. № 2729/2010 г. на Административен съд Пловдив с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията да бъде уважена изцяло с присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Национален осигурителен институт /НОИ/ в писмен отговор поддържа неоснователност на касационната жалба, която следва да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение са отхвърлени предявените от Радка Койчева Генчева обективно съединени искове срещу НОИ за заплащане на сумата 2000 лева, претендирана като обезщетение за претърпяните от нея имуществени вреди, в размер на законната лихва върху всяка от месечните суми, дължими за периода от 09.07.2004 г. до 09.07.2007 г. и предвидени за изплащане от фондовете на ДОО, установени по основание, период и стойност съгласно разпореждане № 5004284558 от 21.08.2009 г. и № 5004284558 от 19.11.2010 г. на РУ "СО" Пловдив, считано от датата на изискуемост на всяко месечно плащане, а именно първо число на месеца, за който се отнася - до съответната дата на действително извършване на плащането - 21.08.2009 г. или 19.11.2010 г., както и иска за сумата 7000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни от нея поради болки и страдания в резултат на твърдяните незаконосъобразни действия на ответника, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждането на иска до оконателното им изплащане. По делото са събрани относимите доказателства, които съдът е анализирал подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи. Във фактическия състав на отговорността на държавата, респ. общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата / общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай е установено, че претърпяните от исцата имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование, отчаяние и кризи в отделните заболявания, не са в резултат на бездействие на администрацията, а са в резултат на административно и съдебно обжалване на актовете на ТЕЛК и НЕЛК. Касае се за извършване на правно регламентирана дейност, която не може да се квалифицира като незаконосъобразно действие, което по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ би могло да обоснове отговорност на длъжностните лица от персоналния състав на ответника, при или по повод изпълнение на административна дейност. Липсва първия елемент от фактическия състав, което е самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на претенцията, като неоснователна и недоказана. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че като е постановил решение в този смисъл, съдът строго формално се е придържал към буквата на закона, без да държи сметка за неговата цел. Настоящата инстанция не споделя твърдението за ограничително тълкуване на съда по отношение на това кои действия на администрацията следва да се квалифицират като незаконосъобразни. Исцата не е установила наличието на кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение