Решение № 3280 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15586/2011 г.

Решение № 3280 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15586/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Митев, против решение № 33 от 7.10.2011 г., постановено по адм. дело № 210/2011 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменено уведомително писмо за извършена оторизация по реда на Наредба № 2 от 11.02.2010 г. с изх. № 01-6500/15223 от 10.03.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, съдържаща отказ за подпомагане на Хатидже Мехмедова Узунова по схема НДЖ З (схема за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производство, за заявени 271 броя животни (овце майки). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - нормите на чл. 6, ал. 1, т. 1, чл. 13 и чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 21 за реда и контрола на изискванията на схемите за национални доплащания към директни плащания (Наредба № 21) и чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 2 от 11.02.2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г. (Наредба № 2). Посочено е, че цитираните разпоредби са императивни и еднозначно сочат, че за да се получи подпомагане по процесната схема е необходимо животните, за които се иска подпомагане, да са регистрирани в животновъдния обект, който е регистриран само на името на кандидата за подпомагане. Целта на двете изискуеми в кумулация условия е да се гарантира, че именно заявителя реално отглежда тези животни в стопанството си, като липсата на което и да е от тези условия, както е в случая - животновъдния обект не е регистриран само на името на заявителя, е основание за отказ за подпомагане. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което се отхвърли първоначалната жалба. В с. з. жалбата се поддържа от юрисконсулт Стоянова. Ответникът - Хатидже Мехмедова Узунова, чрез процесуалния си представител адв. Рени Стефанова, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за настоящото производство. Процесуалния представител на касатора, прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че в касационната жалба се съдържат възражения, които касаят фактическите и правните основания, като последните обаче не се съдържат в мотивите на самия атакуван административен акт, а едва в отговора на жалбата на Узунова. Основното съображение на съда да отмени акта е липсата на надлежна мотивировка на същия - обстоятелство, което не се споменава в касационната жалба и което основание само по себе си е напълно достатъчно за отмяната му. Правилно съдът е приел, че не става ясно кое условие не е било изпълнено - за оглеждането на минимален брой животни, кое основание е приел административният орган - че животните не са били открити в стопанството или че са били налице, но не отговарят на някакъв друг критерии за допустимост. Всички животни са изключени от оторизацията, но не може да се разбере защо е така. Последващия отговор по повод подадената жалба не може да замести липсващите мотиви към административен акт, както правилно е прието от съда. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ се е развило по жалба, подадена от Хатидже Мехмедова Узунова, против цитираното оторизационно писмо, с което е отказано финансиране на заявлението й за подпомагане по схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производство (НДЖЗ). Съдът е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и правилно е установил фактите по спора. По фактическите установявания понастоящем не се спори. Установено е, че в таблицата, придружаваща писмото, като фактически основания за отказа са отбелязани като неизпълнени условията за отглеждане на минимален брой животни, както са посочени и 0 в графите за установен брой животни и оторизиран брой животни. В приложението са описани всички 271 брой животни, за които е кандидатствано, с посочени ушни марки, като отразяванията са за неоткрити в стопанството животни/неотговарящи на критериите за подпомагане при проверки на място или проверки в регистрите СИРЖО. При тези данни съдът от правна страна е приел, че издаденият акт е постановен от компетентен орган, но при допуснато нарушение на изискванията за форма на акта и несъответствие с целта на закона. Административния акт не е издаден в изискуемата от чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК форма, тъй като не съдържа конкретни правни и фактически основания за отказа. От т. 1 на уведомителното писмо не става ясно кое условие не е изпълнено - животните не отговарят на минималния брой или не са установени в стопанството при извършена проверка на място. Първото основание не е налице, тъй като съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредба № 2 право на подпомагане имат стопани, които отглеждат 50 или повече броя овце/кози майки. В случая се кандидатства с 271 броя, т. е. кандидатът отговаря на изискванията за минимален брой животни. Не е установено и второто основание, тъй като проверка на място не е извършвана, което не е спорно. Също така от т. 2 на писмото не става ясно дали животните (всички) не са открити в стопанството или не отговарят на друг критерий за допустимост. По т. 3 е направен краен извод за недопустимост, но също не е посочено каква е причината затова. Мотиви не се съдържат и в друг документ в преписката, както и в самия акт липсва препращане към такъв документ. Едва в отговора на жалбата до съда са посочени фактически и прави основания, но същите не могат да заместят липсващите мотиви. Ако все пак се приемат така посочените фактически и правни основания, за такива мотивиращи акта, то същият е незаконосъобразен. Като основание за отказа е посочено, че заявителката не отговаря на изискването по чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 21, тъй като животните са регистрирани в животновъден обект, които не е регистриран на името на кандидата. В тази връзка съдът е приел, че цитирания текст на Наредба № 21, като материално-правни разпоредба не може да противоречи на ЗПЗП, който не съдържа подобно ограничение. Наредба № 21 е създадена да регламентира само реда за извършване на проверки, но не и да въвежда ограничения, които не са разписани в закона. Изискванията за участие в схемите за национални доплащания се съдържат в Наредба № 2, като съгласно чл. 7 от същата, право на подпомагане по процесната схема имат стопани, които отглеждан 50 и повече овце майки, 50 и повече кози майки или 50 и повече овце и кози майки, регистрирани в СИРЖО на БАБХ, продължават да отглеждат същите най-малко до 30 ноември на годината на кандидатстване. Жалбоподателката безспорно отговаря на тези изисквания. Съгласно чл. 7, ал. 2 помощта по схемата се определя, въз основа на заявени животни, които реално се отглеждат в стопанството, т. е. в изискванията липсва такова, животновъдният обект да е регистриран само на името на кандидата. В случая е безспорно, че животните са отглеждани в животновъдния обект, посочен в заявлението, който е собствен на сина за заявителката, т. е. отказът противоречи на целта на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 21, както и на целта на държавното подпомагане. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че неправилно съдът е приел наличие на нарушение на материалния закон. Същото се обосновава, с доводите, че е безспорно, че за животновъдния обект, предмет на заявлението за подпомагане, в регистрите, в графа "лица, свързани с животновъдния обект" за налице два записа - на кандидатката за подпомагане и на нейния син, който е собственик, т. е. налице са основанията на чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 21 и правилно животните са приети като такива с нередности. Това е така, тъй като съгласно чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 2 животните следва да се отглеждат реално в стопанството на кандидата, а в случая, те не се отглеждат в стопанство негова собственост и не може да се гарантира, че именно заявителя реално отглежда тези животни. Възражението следва да бъде отхвърлено. Към подробните и обосновани мотиви на първоинстанционния съд, които настоящата инстанция споделя, следва да се добави, че в конкретния случай е постигната целта на изискуемите в кумулация условия, а именно да се гарантира, че заявителят реално отглежда животните, за които кандидатства за подпомагане в стопанството си. Вярно е, че животновъдният обект не е регистриран само на името на заявителката, но е безспорно установено, от представения нотариален акт за дарение, че заявителката и нейният съпруг като собственици, са дарили процесния животновъден обект - терен, сгради и допълващо застрояване на своя син, като са запазили право на ползване върху същия. Следователно заявителката притежава вещно право върху животновъдния обект, налице е вписана за нея регистрация като лице, свързано с обекта и също така е безспорно, че животните са в обекта, били са отглеждани и към 30 ноември в него, като са отглеждани именно от заявителката, т. е. налице са всички изисквания за допускане на подпомагане. Освен това налице е и приетото от съда нарушение на изискванията за форма на акта, по което липсва възражение в касационната жалба, но което е напълно достатъчно и само по себе си да доведе до отмяна на акта. Постановеното решение е правилно, не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на ответника по касация, следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция, които са заявени в срок и са установени по размер, като обаче се уважи възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, направено в срок. Видно от представения договор за правна помощ е заплатена сумата от 1860 лв., която е завишена, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Същата следва да бъде редуцирана до 800 лв., като се осъди ДФЗ да я заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение